Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Бъбречните болести са 3 групи:

1. Нефрози - на бъбречните каналчета.

2. Нефрити - възпаления на гломерулите.

3. Съдови увреждания при доброкачествена и злокачествена хипертония.

Гломерулонефритите обикновено засягат двата бъбрека. Причинители могат да бъдат всички бактерии и вируси, но обикновено болестта започва остро след стрептококова инфекция. Характеризира се с отоци, високо кръвно налягане, намаляване на диурезата, отделяне на белтък с урината, както и еритроцити.

Всъщност при това заболяване се образуват антитела към собствените тъкани на организма. В сравнение с останалите бъбречни болести то най-често води до хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) в младата възраст. Диагнозата се доказва най-сигурно чрез хистологично и имунофлуоресцентно микроскопско изследване на материал от бъбрека, получен чрез бъбречна биопсия.

Колко често да се правят изследвания (кръв, урина и други показатели), зависи от лекаря, който води лечението.

При благоприятно протичане те са на 3-6 месеца с прогресиращо разреждане. Ако обаче случаят трудно се поддава на лечение, е необходимо наблюдение през 3 месеца, като в зависимост от показателите се налага и прием в болница.

Острият гломерулонефрит има добра прогноза. Огромният брой болни оздравяват напълно без съществено увреждане на бъбреците.

При болни с тежко протичане е възможно да се развият усложнения до хронична бъбречна недостатъчност и включване на изкуствен бъбрек - диализа.