Когато стане дума за деца и технологии, разговорът почти винаги започва с един и същ въпрос: „Колко време прекарва пред екрана?" Родителите следят минутите, настройват таймери, спорят за още едно клипче и се тревожат дали детето не е стояло прекалено дълго с телефона или таблета. Времето наистина има значение

Случва се почти във всяко семейство: в детската градина детето е спокойно, при баба е послушно, пред учителите е възпитано, а щом се прибере у дома, започва да мрънка, да спори, да плаче за дреболии и да отказва дори най-обикновени неща. Родителят слуша колко добре се е държало през деня и неволно си задава болезнения въпрос: „Защо само с мен е

Слагате вечерята на масата, детето поглежда чинията и още преди да е опитало, категорично заявява: „Това няма да го ям." Броколите са избутани в единия край, морковите са внимателно отделени от ориза, а всяко зелено листо се разглежда с подозрение, сякаш е попаднало там по грешка. Следват преговори, обещания за десерт