Новите терапии за множествената склероза образно казано приспиват заболяването при над 40 процента от пациентите, а вече има и лекарства, които спират атрофията на кората на мозъка. Голяма надежда дават и молекули, които скоро ще влязат в клиничната практика, съобщи чл. кор. проф. д-р Лъчезар Трайков, ръководител на Катедрата по неврология към Медицинския университет в София. 

Макар че медицината няма категоричен отговор за генезиса на заболяването и начините за контрол върху него, през последните години се променят критериите за диагностика и лечение. Новата концепция е, че терапията трябва да се прицелва не просто в заглушаване на симптомите, а за спиране на хода на уврежданията. Част от успеха в такъв подход зависи от ранната диагноза. В колкото по-начален стадий се случи това, толкова по-малко ще са нанесените поражения.

Вече се знае, че още в началните стадии на множествената склероза (МС) започва корова атрофия и колкото по-напреднала е тя, толкова по лоша е прогнозата, обясни проф. Трайков. 

МС е възпалително автоимунно заболяване на централната нервна система, водеща причина за нетравматично увреждане при млади хора. Обикновено се отключва във възрастта 20-40 г. По неясни причини имунната система, програмирана да защитава организма, започва да се държи непредсказуемо и го атакува. При МС обект на агресията е миелиновата обвивка на невроните, в резултат на което се нарушава предаването на нервните импулси. Саботира се работата на мозъка, гръбначния мозък, оптичния нерв. С напредването на процеса се образуват плаки в главния и гръбначния мозък. На пристъпи се появяват различни оплаквания в зависимост от вида на множествената склероза – смущения в движенията и координацията, в зрението, с уринирането, поведението, когнитивните способности.
При най-неблагоприятната форма на МС заболяването прогресира много до бързо.

В България болните от множествена склероза са около 4 хиляди души и имат достъп до почти всички модерни терапии, обясни проф. Трайков.

Лечението е трудно, но през последните 10-ина години се изпитват принципно нови обещаващи терапии. Ако надеждите на учените се оправдаят, съвсем скоро медицината ще направи най-голямата си крачка по отношение на лечението на множествената склероза.