5° C, ясно небе
Някои от вас вероятно вече познават „Ветеринарен наръчник за притежателите на домашни кучета". За тези, които за първи път разбира за изданието – това е уникален като обем и изчерпателност справочник за всички болести, здравословни проблеми, спешни медицински случаи и инциденти, които може да засегнат или застрашат вашето куче.
Текстът е посветен на най-любимите на всички кучета – палетата. От него ще научите как да си изберете най-хубавото и здраво кученце, как да го храните правилно, как и кога да започнете да го възпитавате.
Само сега можете да поръчате книгата тук с 23 % отстъпка от коричната цена с този промо код: DOG307
ОТБИВАНЕ
Точното време за отбиване зависи от много фактори, като броя на новородените, състоянието на майката и количеството на майчиното мляко. Ако кученцата са малко и майката има достатъчно мляко, кърменето може да продължи до десет седмици и повече.
Отбиването трябва да бъде постепенен процес. При по-голям брой новородени се започва от третата-четвъртата седмица и продължава до шестата. Много ранното отбиване и отделяне от майката не се отразяват добре върху развитието на малките.
За да стимулирате апетита към нова храна, отделете малките два часа преди всяко хранене, след което ги върнете при майката, за да остане с тях и през нощта.
Как да храним малките след отбиване
Изберете готова храна, която е специализирана за малки и подрастващи кученца. Това са т. нар. храни Junior, които могат да бъдат сухи и консервирани.
Добавянето на витамини и минерали не е необходимо, нито желателно при хранене с балансирана храна за подрастващи кучета.
При хранене със сух продукт една част се смесва с вода или с мляко за получаване на каша, затоплена на стайна температура и сервирана в подходящо недълбоко блюдо. Потопете пръста си в сместа и оставете кучето да го оближе. Предлагайте кашата три-четири пъти дневно.
Когато кученцата започнат добре да приемат новата храна, постепенно намалете водното съдържание и след няколко седмици поднасяйте храната в сухо състояние. Обикновено това става към седмата седмица, когато нуждата от майчино мляко намалява. Постепенно намалете храната на майката след отбиването, с което се дава началото на постепенно пресъхване на млякото.
Може би някои от вас смятат, че ще са полезни за своя любимец, ако сами готвят за него и за кученцата. Но не забравяйте, че нито една домашно приготвена храна не може да осигури необходимия набор от протеини, мазнини и въглехидрати, нито пък рационалните нива на минерали, като калций и фосфор, които са жизненоважни за правилния растеж и развитие на малките и на костната им система. Вероятността да навредите на кученцата е много по-голяма в сравнение с това да подкрепите правилното им развитие.
Кученца, които консумират твърде много каша, са склонни към диария. Временно намалете броя на храненията и продължете със сучене на майчино мляко.
При хранене с консервирана в кутии храна започнете със смесване на 2 части от тази храна с 1 част вода. Ако кучето приема сместа добре, постепенно намалете водата и следвайте процедурата както при сухата храна.
Малките се нуждаят от голямо количество вода и бързо се обезводняват, ако не получават достатъчно течности. Преди отбиването нуждите от вода са били задоволявани изцяло с майчиното мляко, затова след намаляване на млечните хранения, жизненоважно е да държите съд с чиста прясна вода по всяко време.
За да се поощри социализацията и да се избягнат поведенчески проблеми, хранете кученцата заедно до навършване на шестседмична възраст. Оставяйте кученцата да ядат колкото желаят в продължение на 20 минути и след това прибирайте съда с храната. Хранете ги най-малко три пъти дневно до навършване на шестмесечна възраст.
Ако е необходимо да пресушите млякото на майката, оставете я без вода и храна за 24 часа. На следващия ден й дайте 1/4 от нормалното количество, на третия ден – 1/2, а на четвъртия ден – 3/4 и след това я хранете като нормално възрастно куче.
Хранене на подрастващите кученца
Правилното хранене на подрастващото кученце е много важен процес за поддържането на оптимални жизнени функции, за правилното развитие на костно-мускулната структура и за пълното проявяване на всички генетично заложени качества. Кучетата са много разнообразни по отношение на нормалното тегло в зряла възраст, което е в пряка зависимост от породните особености и възрастта. Повечето малки кученца ще достигнат 50 % от теглото, характерно за породата им, на възраст между пет и шест месеца. Известен факт е, че едрите и гигантските породи за разлика от дребните достигат по-късно теглото на възрастен индивид. Миниатюрният папиолон например ще достигне теглото на възрастен индивид приблизително на деветмесечна възраст, а огромният нюфаундленд – между 15-ия и 18-ия месец.
Необходимост от ранна социализация
Първите 12 седмици от живота са извънредно важни за оформяне на личностното и социалното поведение. Според последни изследвания малкото куче преминава през серия от степени на развитие. Успешното преодоляване на всяка степен е от съществено значение за избягване на бъдещи проблеми, като боязън, хапане, страх и агресивност. Отделянето от майката и братята преди шестата седмица оказва отрицателен ефект върху теглото и физическата устойчивост на кучето.
През периода между третата и осмата седмица малките са възприемчиви и много се влияят от взаимодействията си с майката и събратята си, както и с другите кучета в дома. Чрез близки взаимоотношения те развиват самоувереност и подходящо поведение.
Благоприятното повлияване за придобиване на ценни качества като възрастно куче зависи от гладкото преминаване на периода от третата до осмата седмица. Затова кучето трябва да остане при майка си до десетседмична възраст, до пълното отбиване.
Между петата и седмата седмица кучетата започват да оформят отношения с хората, приемат доминиращата роля на човека и започват да разбират, че хората не са заплаха, а им доставят храна и се грижат за тях.
През осмата-деветата седмица кучетата развиват предпочитания към определени места за ходене по малка и голяма нужда и в този период може да започне приучването им към домашно поведение.
От 10-ата до 12-ата седмица и след това кученцата стават все по-любопитни и започват да се интересуват и да проучват отдалечени от дома места. През този период трябва да се тренират към послушание и добро поведение. Всъщност не би било погрешно, ако обучението им започне още от петата седмица, но без да им се причинява стрес или страх. През този период малките почват да става обичливи и се привързват към стопанина си.
Придобиване на ново куче, избор на порода
Ако желаете да имате домашен любимец, помислете какъв тип куче ще ви подхожда най-добре. Има изобилие от кучета във всички големини и вид от чисти и смесени породи и всички са еднакво обичливи. Някои са физически по-активни и изискват повече тренировки и тоалиране.
Други са твърде големи, за да живеят в апартамент, или са много малки за условията в земеделски ферми, където повече подхождат кучетата пазачи с териториални инстинкти.
Магазините за продажба на кучета и развъдните фирми разполагат с много каталози, по които да направите своя избор. Много информация можете да получите и чрез интернет, където много селекционери поддържат рекламни страници със снимки на кучета от всякакви породи и размери.
Избор на здраво кученце
Най-добрата възраст за вземане на куче е 8-12-ата седмица, тъй като през този период то се поддава добре на приобщаване, получава първата серия имунизации, отбива се безболезнено и започва да яде твърда храна. Селекционерът обикновено преценява дали кучето има изложбени или разплодни качества, но на осемседмична възраст трудно се правят предположения за шампион дори от хора с голям опит.
Кучетата на 8-12 седмици добре понасят въздушен или морски транспорт.
При възможност направете сами избора си. На пръв поглед повечето кучета изглеждат здрави, но при по-внимателен преглед някои се оказват по-добри от останалите в общежитието. Прегледайте всяко куче от главата до опашката, преди да вземете окончателно решение. Изследването започва от главата. Ноздрите трябва да са студени и влажни. Носната секреция или честото кихане са признак на лошо здраве. Породи с къси носове, като мопсовете и пекинезите, често показват колабиращи ноздри при вдишване, което не е желателно.
Проверете захапката. При правилна захапка горните резци леко припокриват долните. Равната захапка – резците се срещат ръб до ръб – също е приемлива. Когато между горните и долните резци свободно преминава кибритена клечка, захапката е зееща и не може да се коригира.
При долна прогнатия (издадена напред долна челюст) резците се прихлупват, което е характерно и дори желателно при късоносестите породи, като булдозите.
Ако не сте сигурни каква трябва да е захапката, проверете стандартите за дадената порода.
Венците трябва да са розови и здрави, бледият цвят предполага анемия, вероятно причинена от чревни паразити.
Проверете твърдостта на черепа. Опипва ли се меко място, това означава отворена фонтанела, което е нежелателно. При минипородите незатворената фонтанела може да е свързана с хидроцефал.
Очите трябва да са чисти и ясни. Ако се стичат сълзи, обърнете клепачите и проверете за извърнати мигли и конюнктивит. Зениците трябва да са тъмни и без ивици или бели петънца, които са признак за конгенитална (вродена) катаракта. Третият клепач може да се вижда, но това не означава болест, освен ако не е отекъл и възпален.
Ушите трябва да отговарят на стандарта за породата. Краищата им трябва да са твърди и добре окосмени. Корите по върховете са симптом за краста. Ушните канали трябва да са чисти и да миришат приятно. Ако при натиск са чувствителни, има основания да се съмнявате за инфекция.
Поставете длан върху гърдите и ако усетите вибрации, това може да е признак за вроден сърдечен порок. Кучето трябва да диша и да издиша без усилие. Плоският гръден кош със затруднено дишане е признак за обструкция (непроходимост) на дихателните пътища и най-често се среща при късомуцунестите мопсове, пекинези и териери.
Проверете корема за пъпна херния, която може да се излекува спонтанно, но е възможно да е необходима и операция.
Кожата и космите трябва да са чисти и със здрав вид. Здравата козина е лъскава и с цвят, отговарящ на породата. Проядената като от молци козина е типична за краста или кръгли глисти. Вероятната причина за зачервена кожа около ануса и опадали косми са глисти или хронична диария.
При мъжкото куче трябва да се види пенисът, да се провери дали препуциумът се свлича и се връща лесно и дали тестисите са в скротума. При един или два неслезли тестиса кучето не може да участва в киноложки изложби или да се използва за разплод.
Изследвайте вулвата на женското куче. Ако излъчва секрет, това е признак за ювенилен вагинит.
Проверете кучето за здравина и правилна конструкция. Краката трябва да са прави и добре оформени. Има две наследствени болести, които често се наблюдават при кучетата над четиримесечна възраст: дисплазия на тазобедрените стави и луксация на пателата (изместване на коленната капачка).
При породи с голяма честота на тези страдания изисквайте здравен сертификат за родителите. Движенията на кучето трябва да са свободни и гъвкави, без намек за накуцване и клатушкане, което с голяма вероятност изключва дисплазията или луксацията на пателата.
Приобщаване към домашната среда
Здравите малки кученца са бдителни, бодри и жизнени. Особеностите в характера варират в зависимост от типа на породата, но внимателното им предразполагане е от съществено значение. Куче с враждебно отношение няма място в семейството като компаньон, особено на децата. То се бори, мъчи се да се освободи или ръмжи при докосване или галене. Такива кученца изискват повече дисциплина и тренировка.
Ако се свива при заговаряне или бяга и се крие, кучето е страхливо. Възможно е по-късно подобно поведение да бъде овладяно, но такива кучета не са лесни за приобщаване към семейната среда.
Идеалното куче се движи с вдигната опашка, следва ви навсякъде, приема да бъде галено, противи се при хващане, но бързо се успокоява и ближе ръката ви.
Социализация на новото кученце
През първите няколко месеца от живота си кучето развива индивидуални черти, които ще определят особеностите на бъдещия му характер. Те се създават чрез контактите с други животни и хора.
Ако на кученцето се предоставя малка или никаква възможност за общуване с хора или кучета през първите три месеца от живота му, то се приспособява трудно към околните като възрастно.
Социализирайте кучето до възможно най-голяма степен. Извеждайте го с колата и на разходка, където ще срещнете хора с кучета. Оставете го да играе с тях и да почувства разнообразието на обществения живот.
Ако не възнамерявате да го използвате за разплод, добре е да бъде кастрирано, което има много здравни предимства и ще го направи по-малко склонно към агресия. Операцията се извършва на пет-шестмесечна възраст, но може и по-рано – на осемседмична.
Трениране на кучето
Започнете да тренирате малкото към послушание колкото е възможно по-рано. Важните упражнения включват командите: ела, седни, стой, долу, както и воденето с каишка. Подходящи отношения между обучаващия и кучето се установяват по-лесно, когато то още не е развило лоши навици.
Има два основни принципа за трениране към послушание.
След като започнете едно упражнение, провеждайте го докрай. Ако позволите на кучето да върви по свой път, много вероятно е то да използва снизхождението ви, за да не изпълнява каквото му се заповядва.
Винаги възнаграждавайте кучето с похвали, когато показва добро държане. Малките инстинктивно желаят такова отношение и изпитват удовлетворение, ако го получат. Одобрението изгражда в кучето самоувереност и засилва успеха на тренировката.
Домашна тренировка
Основната процедура при домашното трениране е подобна на приучването на малко дете да ходи по нужда в гърне, само че кучето се научава по-бързо. Тренирането започва веднага след приемането на малкия любимец в дома.
Кучетата развиват волеви контрол върху уринирането и изхождането на триседмична възраст и придобиват силно предпочитание към определено отходно място на осем-деветседмична възраст. Те имат инстинктивно желание да поддържат чиста жилищната си площ, от което можете да се възползвате.
Кучетата обикновено се изхождат скоро след ядене и след събуждане и по това време се извеждат да уринират и да дефекират, за предпочитане на едно и също място.
За отключване на рефлекса за изхождане на кучето е необходимо време, за да подуши. Ако не се изходи, това означава, че не е имало достатъчно време.
Важно е да му предоставите достатъчно време и след това да го похвалите. Ако отсъствате през целия ден, можете да го приучите да използва вестник. Оставяйте му вестник с няколко пласта. Отстранявайте горните зацапани пластове и добавяйте нови отдолу. Така в средата ще се запази лека миризма, която ще му напомня къде “да ходи”. По-късно, когато кученцето е в състояние да се контролира за по-дълго време, можете да му изградите навика да ходи само навън.
Ако забележите, че има намерение да се изходи на неподходящо място в дома, възпрете го енергично и го изведете навън. Ако направи грешка, не го наказвайте. За прохождащите малки кученца това е естествено, докато се тренират.
Водене с каишка
Кучето трябва да се приучи да ходи, без да дърпа и да опъва каишката. Започнете с мек найлонов или кожен нашийник, като го оставяте за известно време да свиква. След като това вече не го безпокои, оставете го за постоянно.
Прикачете каишката и започнете леко да дърпате назад. След като кучето възприеме това, започнете да го водите с леки придърпвания, погалване и похвали. Приучете го да върви от лявата ви страна и не го оставяйте да остава назад или да отива много напред. След като упражнението напредне, приложете по-силно теглене с каишката.
“Душещите вериги” трябва да се избягват и никога да не се оставят като постоянен нашийник. Куче с такъв нашийник може да се закачи на някакъв предмет или да се самозадуши с лапата. Освен това тези самозатягащи се нашийници могат да наранят гърлото.
Ако кученцето не приема кожен или найлонов нашийник, използвайте нагръдник, който е много по-хуманен и ефективен.
Страх от раздяла
Това е често срещан поведенчески проблем. Кучетата са стадни животни, така че някои трудно преодоляват стреса, че са оставени сами, и започват да дъвчат мебели, да уринират и да се изхождат върху килимите и да лаят силно.
Лечението се състои в привикване на кучето да остава само. Използва се практиката прогресивно да се удължава отсъствието, последвано от връщане в дома. Така кучето ще научи, че семейството винаги се завръща.
Съществува препарат – Clomicalm (кломикалм), за успешно лечение на безпокойство и на страх при кучета, но той има леки странични ефекти с повръщане и диария.
Из „Ветеринарен наръчник за притежателите на домашни кучета”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари