Здравната политика за бъбречната трансплантация у нас съществува единствено като етичен и професионален тест за нефролозите, показва опитът на пациенти с необратими увреждания на бъбреците. На дискусия за възможностите за лечението им те разказаха, че често са принудени да плащат за изследванията си.
Липсата на цялостна грижа за подготовката на болните за трансплантация е тест, но вече с обратен знак, и за здравната ни система, каза проф. д-р Емил Паскалев, дмн, председател на Българското дружество по нефрология и началник на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница. Според него пациентите, които се нуждаят от нов бъбрек, са поне 4-5 хиляди, но едва 1 от петима се включва в листата на чакащите заради трудностите, с които системата ги сблъсква.

Изискват се 15 изследвания и прегледи, до които
формално пациентът
има достъп, но
практически
си ги плаща сам

“Като поискаш на личния лекар направления, отговорът е, че няма. Или ако вземеш за някои от тях, трябва да чакаш за другите следващия месец, но в същото време за подготовката за трансплантация се иска всички медицински документи да са с дата в рамките на месец. Което означава или да си платиш, или да се откажеш.” Това обясни Мариян Георгиев, 33-годишен студент по фармация, който е включен в листата на чакащите. От 6 месеца той е на изкуствен бъбрек. “Това означава 3 пъти седмично да си по 4 часа закачен към машина. Само трансплантация може да върне нормалния живот, но много от хората на хемодиализа нямат възможност или информация как да се включат в листата. Има дори случаи, в които на пациенти се казва, че за кандидатстване първо трябва да си прекарал определен брой години на диализа. При положение, че идеалният случай за най-добра прогноза е органът да бъде заменен още преди да се стигне до изкуствено пречистване на кръвта, защото то води до увреждания в други органи. Дори след това да се присади орган, тези проблеми си остават”, обясни Георгиев. Той предлага в хемодиализните центрове да има и психолози за подкрепа на пациентите, които трудно преживяват шока от живот без бъбреци.

Според проф. Паскалев здравната система е длъжник на хората с най-тежките бъбречни заболявания.

“От години правя мотивирани предложения по здравна каса да се създаде клинична пътека за подготовка за трансплантация. Това не изисква голяма сума – средно би струвало по около 600 лв. на пациент, а поне в близките няколко години едва ли ще се правят повече от 500 трансплантации годишно”, уточни нефрологът.
Заради затрудненията, пред които болните се изправят, те отлагат до последно лечението си. Проф. Паскалев разказа фрапиращи случаи на пациенти
за приемане
по спешност в
клиниката вече в
състояние между
живота и смъртта

Постъпила жена от Врачанско, която била толкова зле, че часове я делели от най-лошото. Ден по-късно мъж в подобно положение загубил съзнание в коридора и бил върнат към живота благодарение на усилията на целия екип и бързо отзовал се реаниматор от друга клиника на болницата.

Всеки осми българин живее с бъбречно заболяване. Органите на 3700 пациенти са вече толкова безпомощни, че не изпълняват функцията си. Кръвта им се пречиства чрез хемодиализа. При липса на алтернатива изкуственият бъбрек е начинът да се удължат дните. Но възможност за нормален живот дава единствено трансплантацията. В държавите с адекватна здравна политика дори не се чака бъбреците да откажат напълно. Когато капацитетът им намалее до критична точка, се вклюват в списък за трансплантация, за да се избегне увреждането на организма при диализа. Моделът трябва да стане стандарт и у нас, убеден е проф. Паскалев. Затова дружеството започва проект за обучение на лекарите в диализните центрове. Трансплантацията връща в най-голяма степен пациентите към предишния им живот. В същото време тя е и 5 пъти по-евтината терапия, изчисли нефрологът.
С хронични бъбречни заболявания в България са към 13% от населението, или всеки осми човек. Бъбречно трансплантираните са 550, докато в Хърватия на диализа са 1000 души, а трансплантираните са 1400. Това е безспорен знак, че за пациентите там се търси възможност за смяна на органа, преди да са развили тежки хронични бъбречни заболявания, коментира проф. Паскалев.

Александровска болница ще кандидатства за финансиране да закупи апаратура за роботизираната хирургия при бъбречните трансплантации.