Специалистите смятат, че с нея може да се намали шансът за повторна поява на коварното заболяване

Принцесата на Уелс Кейт Мидълтън шокира света в края на март 2024 г., когато обяви, че има рак. Макар да не уточни какъв е неговият вид или стадият му, спомена, че получава “превантивна химиотерапия” - непознат за мнозина термин.

Бъдещата кралица консорт на Великобритания разкри в предварително записано видео, че през януари е претърпяла голяма коремна операция заради неопределено заболяване, за което тогава е смятала, че не е раково. По-късно обаче изследванията установили наличие на коварната болест, което накарало медицинския ѝ екип да предложи “курс на превантивна химиотерапия”. През септември 2024 г. принцесата обяви във видеоклип, че е приключила с лечението си и че “прави всичко възможно, за да остане без рак”.

Превантивната химиотерапия обикновено се прилага при онкоболни, за да се предотврати връщането на болестта след хирургично отстраняване на тумора. Медицинският термин за нея обаче е “адювантна” терапия и

повечето лекари отказват да я наричат “превантивна”,

защото това може да доведе до объркване.

“Не съществува такова нещо като химиотерапия, която сама по себе си да “предотвратява рака”, казва Моника Авила, онколог в онкологичния център “Мофит” в гр. Тампа, Флорида.

Всяка диагноза рак може да бъде обезпокоителна, тъй като заболяването е втората водеща причина за смърт според данни на центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ и Европа. Но съвременните медицински интервенции са помогнали

смъртността да намалее с около 33% от 1991 г.

насам - отчасти благодарение на подобрените скринингови изследвания и ранното диагностициране.

“Повечето пациенти се възстановяват, когато се открие раково заболяване в ранен стадий”, казва Юман Фонг, хирургичен онколог в болницата “City of Hope” в Южна Калифорния.

Разбира се, резултатите и шансовете за оцеляване зависят от желанието на пациента да следва препоръките за лечение на своите лекари - ангажимент, който принцеса Кейт демонстрира.

Ракът е заболяване, при което мутация в ДНК на дадена клетка я кара да започне да расте бързо и неконтролируемо, като прекъсва нормалните функции и излага на риск различни телесни системи и органи. Тези мутации могат да възникнат спорадично или да са резултат от начина на живот или фактори на околната среда - замърсители на въздуха, излагане на твърде много слънчева светлина, вредна диета или употреба на тютюн. Изследванията показват, че генетиката също играе роля за повишения риск от някои видове тумори.

Първото нещо, което онкологът прави след откриването на болестта, е да определи най-безопасния и ефективен начин за убиване или отстраняване на тези непокорни клетки от организма. Лечението включва хирургична намеса, при която се отстранява раковото образувание; радиация, при която мощни електрически или протонни лъчи се насочват към раковите клетки, за да ги унищожат, или химиотерапия, при която химикали се вкарват в ДНК на тумора, за да го убият.

“Целта на всички тези лечения е да се елиминират канцерогенните клетки дори когато те са малко. Много често те се прилагат в комбинация”, казва Елена Ратнер, лекар и гинекологичен онколог в Йейлския онкологичен център в Кънектикът.

След хирургичното отстраняване на тумора или химическото му унищожаване може да се приложи

последващо адювантно лечение, за да се предотврати връщането на рака,

което принцеса Кейт вероятно е имала предвид, когато е казала, че получава “превантивна химиотерапия”.

“Адювантното лечение се прилага при онкологични заболявания, за да помогне за намаляване на риска от повторна поява и за лечение на неоткрити техни метастази”, казва Сима Икбал, лекар и онколог на стомашно-чревния тракт в USC Norris Comprehensive Cancer Center в Лос Анджелис.

Тя обяснява, че след провеждане на курса “пациентите се наблюдават впоследствие с помощта на сканиране, за да се уверят, че няма рецидив на заболяването”.

“Независимо дали пациентът получава химиотерапия, за да предотврати завръщането на рака след отстраняването му, или като лечение на съществуващ тумор, се използват едни и същи лекарства”, казва Уилям Дахут, онколог и главен научен ръководител на Американското дружество за борба с рака.

Тези химикали се прилагат на хапчета, интравенозно през абокат или чрез инжекции. Макар че тя е предназначена за унищожаване на бързо растящите ракови клетки,

за съжаление, химиотерапията оказва въздействие и върху здравите части на организма,

като космените фоликули, лигавицата на стомашно-чревната система и кръвните клетки.

“Поради това този вид лечение може да увреди различни системи, което води до косопад, отслабване на имунната система, умора, гадене, диария, намаляване на когнитивните функции, загуба на контрол върху пикочния мехур, загуба на апетит и състояние, наречено невропатия, при което се наблюдава изтръпване или мравучкане на пръстите на ръцете и краката”, обяснява Дахут.

Медицинският напредък улесни справянето с тези странични ефекти.

“В днешно време по-голямата част от химиотерапиите за различни видове рак са много персонализирани и целенасочени и се понасят много по-лесно, отколкото през предишните десетилетия”, казва д-р Елена Ратнер.

Нещо повече, свързаните с тях странични ефекти често са напълно обратими.

“След приключване на лечението растежът на косата и другите телесни функции обикновено се възобновяват както преди”, казва Язан Нюман, онколог в Northwestern Medical Group в Орланд Парк, Илинойс.

Въпреки че често говорим за химиотерапията като за едно нещо, Нюман казва, че

има повече от 100 вида химиотерапевтични лекарства,

които могат да се използват за лечение на различни видове рак. Като цяло те се разделят на няколко категории: антиметаболити, нитрозуреи, кортикостероиди, растителни алкалоиди, антитуморни антибиотици, модификатори на биологичния отговор, алкилиращи агенти и хормонални агенти.

“Всяко лекарство е ефективно по различен начин при разрушаването на ДНК-то на раковите клетки”, категоричен е Нюман.

Различните методи на химиотерапия се определят отчасти от вида на рака, степента на разпространение и размера му - все фактори, които играят роля и при определянето на неговия стадий.

“Химиотерапията може да бъде препоръчана при всеки вид рак, обаче адювантната химиотерапия, която принцеса Кейт получава - не”, казва Бет Карлан, лекар и гинекологичен онколог в Комплексния онкологичен център “Джонсън” в Калифорнийския университет.

Д-р Нюман предполага, че принцеса

Кейт е преминала през адювантно лечение, защото и след операцията вероятно е останало микроскопично количество от коварната болест

в организма ѝ.

Д-р Ратнър казва, че според опита ѝ с пациенти това е обичайна практика.

“Притесняваме се, че ако останат микроскопични ракови клетки, с времето те ще нараснат, бързо ще се разделят, ще метастазират и ще завладеят нормалните тъкани. Поради тази причина понякога препоръчваме адювантна химиотерапия, за да унищожим тези клетки”, признава тя.