Всяка минута без лечение умират по 2 млн. неврона

Мозъчният удар е едно от най-тежките и сложни за лечение съвременни заболявания. България от години е в топ 3 по смъртност от инфаркт и инсулт в Европа, като при инсулта напредъкът в модернизацията и въвеждането на съвременните терапевтични подходи е значително по-бавен.

В около 80% от случаите на инсулт той е исхемичен - причината е запушване на мозъчна артерия от тромб.

Останалите инсулти са хеморагични – т.нар. мозъчни кръвоизливи, често дължащи се на аневризма на артериален съд.

Исхемичният инсулт е остро нарушение на мозъчното кръвообращение, при което се прекратява снабдяването с кръв, глюкоза и кислород към засегнатия участък от мозъка. В резултат всяка минута от началото на инсулта мозъкът губи по 2 млн. неврона, ако не се проведе лечение. Изходът за пациента зависи изключително от скоростта на реакцията - от правилното разпознаване на симптомите през транспорта до компетентен център и старт на лечението.

“Всяка секунда е ценна. Времето е мозък” е мотото на голям европейски и световен проект, насочен към намаляване на смъртността и инвалидизацията и подобряване на функционалната активност на пациентите чрез скъсяване на времето от приемане в болницата до старта на тромболитичната терапия, обяснява проф. Иван Стайков, началник на Клиниката по неврология в болница “Токуда”, включена в този проект.

В хода на този проект се анализира логистиката на пациента след началото на инсулта до старта на лечението в болница. Създават се протоколи, които указват движението на пациента по минути през различните звена в болницата. “Беше сериозна организация, в която бяха включени всички необходими структури, участващи в диагностиката на инсулта преди началото на тромболитичното лечение - спешно отделение, клинична лаборатория, образна диагностика, неврологичната клиника, аптека. Целта е пациентът да се придвижи възможно най-бързо, по осигурена “писта”, докато започне тромболитичната терапия”, обяснява проф. Стайков.

За да се работи постоянно по един и същ начин, са създадени стандартни оперативни процедури за болницата. На всеки 3 месеца се прави проспективен анализ, който показва сериозно скъсяване на времето от идване на пациента в болницата до началото на лечението.

Европейските изисквания са:

l След пристигането на пациент с инсулт в лечебно заведение, провеждащо тромболитично лечение, в рамките на 15 минути трябва да бъде прегледан от невролог;

l До 25 минути трябва да бъде изследван в образна диагностика;

l В рамките на 45 минути трябва да бъдат интерпретирани резултатите от образната диагностика и лабораторните изследвания;

l В рамките на 60 минути трябва да започне интравенозната тромболиза, ако пациентът отговаря на критериите за това лечение и няма противопоказания.

Европейските стандарти изискват времето за старт на терапията да е до 1 час от постъпването на пациента в болницата. Тромболитичната терапия представлява вливане на медикамент, който унищожава тромба.

След участието в този международен проект в нашата болница от постъпването на пациента до прегледа от невролог времето беше скъсено под 5 минути, казва проф. Стайков.

Около 5% от всички пациенти с инсулт за 2015 г. тук са преминали тромболитично лечение при средно за Европа около 3-4%. Общо за България лекуваните по този начин са под 1%.

Тромболизираните пациенти са пристигнали в болницата 2 до 3 часа от началото на мозъчния удар, казва проф. Стайков. Около половината от тях са докарани от Бърза помощ, а останалите с линейки на “Токуда” или със собствен транспорт. Сред пациентите има и на по 24 и 30 г., но основната част са възрастни хора. В клиниката са постъпили общо около 1100 души с инсулт през миналата година.

Голяма част от лекуваните с тромболитична терапия са изписани “функционално независими” - това означава, че са възстановени основните им функции, поразени от инсулта. Най-често това са говорът, движението, равновесието, разбирането. При пациентите извън този процент има остатъчни поражения, но много по-малки в сравнение с тези, които биха имали без приложение на тромболиза.

При около 85-90% от тромболизираните пациенти тук през 2015 г. е постигнато време от пристигане на пациента в болницата до началото на тромболитичното лечение под 1 час. Интравенозното тромболитично лечение се прави до 4,5 часа от началото на инсулта, уточнява проф. Стайков.

Трудното при ефикасното лечение на исхемичния инсулт е именно в стройната организация, която трябва да бъде утвърдена в дадената болница, допълва той. В неговата клиника приемат и осъществяват терапията денонощно.

Проф. Стайков е член на работна група към Европейската организация по мозъчен инсулт (European Stroke Organization), която работи по уеднаквяване на протокола за лечение на исхемичния инсулт и създава единни критерии за сертифициране на центровете за лечение на мозъчен инсулт в Европа. Целта е да се сертифицират центровете за лечение на инсулт в Европа, като се уеднаквяват стандартите и процедурите. По-скоро е насочен към Източна Европа, за да се изравнят подходът и качеството в различните части на Европа. Прави се сертифициране по критерии, обявени от европейската организация. Те са различни според вида на структурата и възможностите за лечение.

Структурите за лечение на инсулт включват отделение или клиника по неврология, където лекуват такива пациенти и трябва да имат най-малко по 20 тромболитични терапии годишно, и комбинирани структури, където освен лекарственото лечение прилагат и ендоваскуларно - вътресъдова интервенция за механично извеждане на тромба. У нас със заповед на здравния министър засега се формират 4 такива центъра, наречени високотехнологични - 2 в София и по един в Пловдив и Варна. В “Токуда” тече подготовката за създаване на високотехнологичен център за лечение на инсулт.

80% от рисковите фактори

може да се избегнат

 

До 80% от рисковите фактори за инсулт може да бъдат избегнати, казва проф. Иван Стайков.

Основните сред тях са: хипертония - увеличава риска с 4 до 8 пъти, диабет - 1,7 до 2,7 пъти, предсърдно мъждене (най-разпространеното ритъмно нарушение на сърцето), както и апнея (прекъсване на дишането по време на сън).

Съвременните лекарства срещу предсърдно мъждене са свързани със значително намаляване на риска от инсулт.

До революция в терапията на инсулт доведоха съвременните подходи: тромболитичното лечение, доказателствата, че ендоваскуларното лечение - самостоятелно или в комбинация с фибринолитична терапия, дава по-добри резултати, и навлизането на новите орални антикоагуланти, обобщава проф. Стайков. Тези лекарства се предписват за първична профилактика на инсулт при предсърдно мъждене, както и за вторична - срещу повторен инцидент след преживян инсулт.

Много е важно колкото може повече хора да познават първите симптоми на инсулта, за да реагират адекватно при инцидент. Те са: внезапно изкривяване на едната половина на лицето, загуба на говор или невъзможност за разбиране на говора, внезапна слабост или изтръпване на десните или левите крайници, силно главоболие, световъртеж с двойно виждане и др.

Стресът в комбинация с високо кръвно и пушене е един от най-преките пътища към мозъчния удар.