Инфекциозното отделение на МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов” във Велико Търново предоставя своевременна диагностика, изолация и лечение за малко над 700 болни годишно.

Историята му започва през 1954 г., когато е обособено като самостоятелна структура във връзка с установяване заразния характер на редица заболявания. Дотогава например болните с вирусен хепатит са се лекували във вътрешно отделение.

Сградата, в която се намира отделението - в база II, е строена през 1951-а за жилище на медицинските сестри, работещи в стационара, и била на два етажа. Днес на първия етаж се помещават лекарски кабинет, секретарска стая, кухненски офис, амбулатория и единствената ВИП стая със самостоятелна баня и WC.

Д-р Константин Рашков е не по-малко прецизен диагностик от своя баща д-р Кольо Рашков - най-дългогодишния завеждащ инфекциозно отделение от 1960 до 1982 г. Около него е част от екипа - старшата медицинска сестра Елена Палякова (вдясно), д-р Мая Попова, м. с. Таня Тодорова и Петя Ампирска.
Д-р Константин Рашков е не по-малко прецизен диагностик от своя баща д-р Кольо Рашков - най-дългогодишния завеждащ инфекциозно отделение от 1960 до 1982 г. Около него е част от екипа - старшата медицинска сестра Елена Палякова (вдясно), д-р Мая Попова, м. с. Таня Тодорова и Петя Ампирска.
Етаж по-нагоре са стаи с боксове или с по няколко легла. През 1975 г. отделението било надстроено с един етаж и съответно обособени сектори за чревни, капкови инфекции, хепатитно болни и пр., и разполагало с 60-64 легла, на които пролежавали по 1200 до 2000 пациенти годишно. От 2002 г. насам цифрата на леглата е свита до 13.
Инфекциозното отделение се слави с професионализма на своите медици и специалисти по здравни грижи. Това била една от първите болнични структури в България, където въвели интравенозното приложение на пеницилина и пероралната рехидратация на болните с диаричен синдром.

Двама от завеждащите отделението - д-р Кольо Рашков и д-р Татяна Широкорад, с 29 научни разработки в български и руски специализирани медицински издания, станали причина в града да се провежда 7-дневен курс за усъвършенстване на лекарите по инфекциозни болести с присъствието на републиканския специалист проф. д-р Иван Киров.

Разгръщайки тетрадката за лежащо болни в стационара от 1949 до 1959 г. четем диагнози като: круп, туберкулозен менингит, полиомиелит (детски паралич) - все заболявания, които съвременните лекари с над 25-годишна практика познават само от учебник. Това са заболявания, които често завършвали летално, но ликвидирани благодарение въвеждането на ваксините. Леталитетът за 2016 г. е 0%, а за миналата година по-малко от 0,4%.

В отделението работят 3-ма лекари със специалност инфекциозни болести, 9 медицински сестри и 4-ма санитари. Важен показател за качеството на диагностика и лечение е съвпадането на приемна с окончателна диагноза, които в годините се движат между 84,8-85,3%, каза шефът д-р Константин Рашков.

Към този момент най-често пролежалите пациенти са с остро протичащи чревни инфекциозни заболявания (вирусни и бактериални чревни инфекции). Следват ги болни с инфекциозна мононуклеоза и трансмисивни инфекции (лаймска болест). Не липсват пациенти, хоспитализирани с грип, менингити, хепатити и енцефалити, които са в най-малък процент. Голям проблем обаче са условията, ремонт се очака над 20 г.

МЗ - принципал и основен собственик на лечебното заведение, следва да осигури финансиране за това, категорични са инфекционисти, защото болните им имат еднакви права с тези в кардиологичните и АГ клиники, където по правило ремонтите са доста по-често срещани.