При ендоваскуларна терапия ги запълват с платинени спирали

Аневризмата е разширение по дължината на кръвоносния съд. Подобно е на торбичка, балонче, което нараства и в един момент се пръсва. Ако е в мозъчна артерия, се получава хеморагичен инсулт - животозастрашаващо състояние с висока смъртност. Стигне ли се до кръвоизлив, лечението е изключително трудно. Затова по-добре е аневризмите да се откриват и лекуват в планов порядък, а не спешно.

“Само 30 на сто от аневризмите обаче се проявяват с някакви симптоми - предимно с главоболие, но и други неврологични. Останалите се откриват най-често случайно или след като са се спукали”, обяснява д-р Станимир Сираков, интервенционален рентгенолог в УМБАЛ “Св. Ив. Рилски” в София. Той е един от тримата специалисти у нас, които прилагат интервенционално лечение на мозъчни аневризми. Останалите центрове са във ВМА, където стартира този тип терапия през 2007 г., и в УМБАЛ “Св. Марина” - Варна. Терапията се прилага и в УМБАЛ “Св. Анна” - София.

Интервенционалното или ендоваскуларното лечение е известно и като “безкръвна операция”, макар че по време на процедура може да се види доста кръв. Нарича се безкръвна, защото кръвозагубата е несравнимо по-малко спрямо другия метод на лечение - хирургичния. Коя от двете терапии е подходяща, зависи от конкретния случай и вида на аневризмата, а не от избора на пациента или лекаря.

При процедура през бедрената артерия се влиза със специален катетър до мястото на аневризмата в мозъка под ангиографски контрол. Тя се “тапицира” отвътре със специални устройства, наречени койлове - платинени спираловидни нишки, които запълват “торбичката”. Тук също има варианти. Ако аневризмата е с широка шийка в основата, за защита от изпадане на койловете се поставя стент. Това е вътресъдова протеза, подобна на пружинка на химикал, която се разгъва в съда.

Доскоро пациентите имаха огромни затруднения с плащането на медицинските изделия. Здравната каса отделяше по 10 000 лв. на пациент. Сумата бе достатъчна само за малки аневризми, при които се влагат по 3 платинени спирали.

От края на юни здравното министерство доплаща още по 20 000 лв., така че общата сума става по 30 000 лв. на пациент. Облекчението е огромно особено за по-сериозните случаи - например хората с артерио-венозни малформации в мозъка, които трябваше да доплащат сериозни суми.

“Това финансиране ще покрие към 90% от патологията, в тези случаи не се налага пациентите да доплащат - говоря за нашата болница, тъй като всяка болница има различни цени на консумативите”, обяснява д-р Сираков. В много редки сложни случаи се използват допълнителни консумативи извън общата сума.

“В момента не се налага пациентите да търсят лечение в чужбина, защото нещо липсва при нас. Може да отидат заради известни имена, но не заради липсващ метод или медицинско изделие”, казва д-р Сираков.

У нас се откриват към 400-450 аневризми годишно. С по-съвършените диагностични методи се откриват все повече, преди да са стигнали до кръвоизлив и в това увеличава шанса за благоприятен изход. “Плановото лечение винаги дава по-добра прогноза за пациента”, обяснява д-р Сираков.

Най-малкият пациент тук е на 10 месеца, а най-възрастният - над 80-годишен. ндоваскуларно в болницата са лекували над 260 аневризми, половината след кръвоизлив.

Няма доказателства за наследственост на аневризмите.

Артериовенозната малформация представлява кълбо от съдове, които не кръвоснабдяват зона от мозъка, а директно изливат кръв във вена. Затова се казва, че “крадат кръв”, а и стената им е слаба и се къса лесно. Тези малформации са вродени, но обикновено се откриват в късна възраст, тъй като с годините кръвоносните съдове се разширяват, заемат повече място в черепа и поради оплаквания човек отива на преглед. Иначе “откриването” на малформацията става при кръвоизлив.

За разлика от вродените артерио-венозни малформации аневризмите могат да бъдат вродени, но и придобити. Понякога двете се съчетават и ако се открият и лекуват в планово, прогнозата е по-добра. В България се откриват по около 120 случая на такава малформация годишно, казва д-р Сираков.

Аневризмите се откриват малко по-често у жени. За рискови фактори, макар и неспецифични, се сочат високо кръвно, пушене, стрес, при жените - продължителна употреба на контрацептиви, вродена слабост на съединителната тъкан. Нито един от тях самостоятелно не може да предизвика аневризма, уточнява д-р Сираков. Доказано е обаче, че при пушачите се открива 4 пъти по-често.

При предизвикания от руптура (спукване) на аневризма хеморагичен инсулт терапията трябва да започне до 72-ия час, тъй като след това се получава спазъм на кръвоносните съдове и лечението се затруднява, казва д-р Сираков.

При ендоваскуларното лечение смъртността е от 2 до 4% по данни от чуждо проучване. Рискът от инвалидизация е 6-7%.