Д-р Оскар: На 3,5 г. детето трябва да премине очен преглед

Ако пропуснете, задължително го заведете преди първи клас

В детския очен кабинет на Александровска болница е цветно и уютно. Малките пациенти са спокойни и сядат с желание на преглед. Прилича на игра - отгатват фигурки, посочени от разстояние.

В кабинета всеки ден може да бъде открит д-р Александър Оскар. Хиляди семейства у нас вече го познават от инициативата “Направи добро”, която болницата стартира преди 3 г. с очни прегледи на терен на деца между 4 и 10 г. В този период, ако се установи проблем и особено амблиопия (мързеливо око), може да се лекува ефективно.

“За тези 3 г. нашият екип е прегледал над 14 000 деца в страната включително и в София, като за над 90% от тях това е било първи очен преглед от специалист”, казва д-р Оскар. Въпреки че организацията в доболничната помощ е лоша, има много съвестни общопрактикуващи лекари, които следят за проблеми и насочват за очен преглед. От 2015 г. наредба задължава деца от семейства с очни проблеми да бъдат изпращани на консултация с очен специалист възможно най-рано. В такива случаи прегледът трябва да се направи още през първата година на детето.

По това време на август вече започва вълната от прегледи на деца, които ще стават ученици. “На ден имаме по 5-6 такива прегледа и при 90% от децата всичко е наред. При останалите се установяват проблеми, най-често свързани с оплаквания на детето като главоболие в челната област, на които не е обърнато внимание”, казва д-р Оскар. Други сигнали за очен пролем са честото мигане, приближаването на главата твърде много, когато детето гледа нещо, затварянето на едното око.

Кабинетът е към Клиниката по очни болести с ръководител проф. Ива Петкова. Тя има уникални възможности в диагностиката и лечението на деца. Годишно през доболничната помощ преминават над 10 000 деца, а през болничната - 1000. Една от най-честите причини родителите да потърсят очен лекар е амблиопията - засяга 5% от децата, както и кривогледството (страбизъм). Двете често се съчетават.

Мързеливото око много често няма външни прояви и не може да се разбере, че детето има проблем, докато не го доведат на профилактичен преглед - чак на 7-8-годишна възраст. Този проблем се лекува ефективно до 8-, най-късно до 10-годишна възраст, уточнява д-р Оскар. Това е и причината да настояваме задължително - независимо дали има оплаквания, или личният лекар е забелязал някакъв проблем, първият преглед да се направи до 3,5-годишна възраст, допълва той. При пропуск задължително го заведете преди първи клас. “Липсата на програма за скрининг в България е причина за късната диагностика на амблиопия. Прегледите по проекта “Направи добро” може да послужат за модел за скрининг”, пише в научна публикация на д-р Оскар в европейското списания по детска офталмология.

Със съвременната апаратура децата се консултират непосредствено след раждането. Преждевременно родените задължително минават на очен преглед, особено тези преди 32-а седмица и с тегло под 1500 г. “Консултираме ги още в кувьоза в неонатологичното отделение, тъй като може да се развие ретинопатия - едно от най-тежките усложнения при недоносените деца, и ако не се вземат мерки навреме, детето ослепява и по никакъв начин не може да му се помогне”, обяснява специалистът.

Прегледът в кувьоза се извършва с апарат за индиректна офталмоскопия, а ако се установи проблем, детето се преглежда в клиниката с компютърен апарат - с него се вижда степента на ретинопатията и се проследява състоянието и ефектът от лечението.

В миналото се смяташе, че кислородната терапия в кувьоза е основната причина за ретинопатия, но вече е установено, че основният рисков фактор е степента на незрялост на детето, казва д-р Оскар.

Ретинопатията се класифицира в 5 стадия, при 3-и стадий се предприема лечение. У нас само в очната клиника на Александровска се прави лазерно лечение. Водещият специалист е доц. Виолета Чернодринска, началник на детското отделение.

Честотата на ретинопатията е свързана с дела на недоносените деца - у нас те са около 10% годишно. С внедряването на високите технологии в медицината и по-високите възможности за спасяване на децата независимо колко по-рано са родени, се увеличава и честотата на ретинопатията, казва д-р Оскар. В миналото те просто не са оцелявали. Предотвратяването и ранното повлияване на усложнението зависи и от нивото на грижите в неонатологичните отделения. “Във водещи клиники, каквито са тези в педиатричната болница и в “Майчин дом”, ръководени съответно от доц. Ралица Георгиева и проф. Боряна Слънчева, честотата на ретинопатията е в рамките на средноевропейската”, отбелязва д-р Оскар. Ако детето е родено преди 28-а седмица, рискът е над 50%. Ако е след 31-32-а седмица, рискът е под 10%.

Ретинопатията е описана за 1-и път през 1942 г. Сега има възможности за много ранно откриване и повлияване така, че да се овладее заболяването, да се спре прогресирането му и да не се стигне до необратимо увреждане на зрението. Рискът остава и затова децата се проследяват. Понякога децата са лекувани навреме, но болестта се развива и се стига до крайната форма.

Ако едно дете има 4-а или 5-а степен ретинопатия с отлепване на ретините, в най-добрия случай се очаква то да може да възприема светлината. Когато такова дете стане на 4-5 г. и е с прогресираща слепота, родителите търсят възможности за лечение в чужбина. “Тук е много важна ролята на лекаря - да обясни, че в такива случаи възможностите за лечение обхващат няколко седмици след раждането. По-късно няма как да се помогне. В България имаме всички възможности за скрининг и лечение на ретинопатията, преди тя да прогресира до 4-а или 5-а степен. В 5-а степен тя не се лекува у нас и обикновено изпращаме децата за лечение в чужбина чрез фонда за деца”, обяснява д-р Оскар. Там се постига анатомично възстановяване на отлепването на ретините, но световният опит показва, че след това е налице минимална зрителна функция. 

CV

Д-р Александър Оскар е роден през 1978 г. в София. През 1997 г. завършва с отличие в Първа английска гимназия , а през 2003 г. - с отличие Медицинския университет - София. През 2004 г. печели конкурс за докторантура и специализация по неврология. През 2009 г. придобива специалност по нервни болести и защитава образователна и научна степен “Доктор” в областта “Невроофталмология” с научен ръководител проф. Силвия Чернинкова. През 2015 г. придобива специалност по очни болести. Главен асистент към Катедрата по офталмология на МУ - София, лекар в Клиниката по очни болести на УМБАЛ “Александровска”. Има над 40 публикации в списания в България и в чужбина.

В началото на 2016 г. е избран за председател на Организацията на евреите в България “Шалом”. Женен, с едно дете.

С индиректния офталмоскоп се преглеждат новородените деца с риск от ретинопатия.