Кръстосаното донорство влиза в парламента наесен

Проф. Емил Паскалев: Наши пациенти живеят по 30 г. с трансплантиран бъбрек, това е най-доброто лечение на необратимите бъбречни увреждания.

Готови сме с предложението за регламентиране на кръстосаното донорство, надяваме се още през септември то да бъде внесено в парламента, каза д-р Марияна Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантации преди започването на Втората европейска конференция по трансплантации и физическа активност, която започна в Правец. Това е начин да се увеличат възможностите за транспантиране на орган на нуждаещи се хора, които обаче нямат съвместимост с техни близки, които са готови да им бъдат донори. При кръстосаното донорство една родствена двойка разменя органи с непозната двойка с аналогичен проблем, ако се установи съвместимост донор-реципиент.

Д-р Симеонова смята, че трябва да се разреши при желание на страните да се разкрива самоличността на реципиентите и близките на донорите, както е в Малта например.

У нас има десетина души, които са се възползвали от такава възможност в държави, в които няма законови пречки това да се случи. Личното ми убеждение е, че възможностите за донорство у нас трябва да се разширят и с допускане на донорство от жив неродствен дарител, обясни проф. проф. д-р Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация при Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" и председател на Българското нефрологично дружество. Съвременните световни тенденции са да се увеличават трансплантациите от живи донори и то по линията не неродствено донорство, допълни нефрологът. Той отчете устойчиво увеличаване на трансплантациите след 2008 г. Напомни, че това е по-качественият начин на лечение на напредналото бъбречно увреждане. Като пример даде българи с прреживяемост на трансплантирания бъбрек по 30 г. към момента, сред тях и жена, родила след операцията 2 деца.

От 1974 г. са трансплантираните бъбреци на 1304 българи - 657 от трупен донор и 647 от жив. Ръстът на трансплантираните през последните години вече е по 5-7%, което е почти 2 пъти повече от увеличаването на хората на диализа, обясни проф. Паскалев. Вече има и пациенти с трансплантирани последователно по 2 органа - черен дроб и бъбрек и сърце и бъбрек. Надявам се скоро да има и пациенти, трансплантирани у нас без съвместимост на кръвна група с донора, допълни той.

За първи път тази година беше направена трансплантация от трупен донор на 72 г.по разширените критерии на Изпълнителната агенция по трансплантации - не можеше да се пропусне такъв шанс при идеално работещи бъбреци, разказа д-р Симеонова. Тя обясни, че благодарение на трудно осъщественото, но вече факт от 2014 г. членство в Евротрансплант, вече има възможност да се трансплантират българи, нуждаещи се от нов бял дроб, каквито още не се правят у нас.

Близките на все повече българи намират сили да прояви висша степен на хуманност и в най-труден момент на загуба на близък да дадат съгласие органите му да дадат шанс на други да живеят, каза проф. д-р Вилиян Платиканов, ръководител на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение при Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина“ във Варна. В болницата, в която работи, през миналата година е имало 8 потенциални донори в мозъчна смърт и близките на трима от тях са дали съгласие.