Няма протокол за такива сложни случаи. И двата варианта за лечение не можеше да се приложат изцяло. Колеги от екипа се сменяха да държат над жената 1 час тежък куп от оловни престилки, за да не увредим майката и детето с радиация, разказва началникът на Клиниката по нервни болести на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна" в София доц. д-р Росен Калпачки

“36-годишна жена е в очакване на раждането на първото си детенце. Остават 4 месеца до събитието, когато една нощ малко след полунощ получава остър тежък инсулт с хемипареза и загуба на говор – разказва доц. д-р Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна" в София. - За щастие, семейството е образовано, съпругът се ориентира правилно за случилото се и докарва бременната си съпруга в нашата болница на 30-ата минута от началото на симптомите. При образното изследване на мозъка се вижда, че запушването е в началото на артерията и над 2/3 от половината мозък остава без кръв.

Без лечение в такава ситуация, дори да оживее, пациентът би останал с изключително тежък дефицит. Какво можехме и не можехме да направим? При такъв инсулт по учебник има 2 варианта на поведение – венозна тромболиза или механична тромбекстракция. Само че венозната тромболиза е забранена при бременност. Механична тромбектомия пък предполага голяма доза радиация, защото се извършва под рентгенов контрол. Гинеколози биха извадили пушка срещу мен, ако кажа, че ще облъчвам бременна при непредвидима продължителност на процедурата. Какво мислите, че направихме? И двете неща. Около час и половина след диагностицирането на 5-сантиметровия тромб съдът беше отпушен, а мозъкът получаваше нормално количество кръв. Месеци по-късно имахме щастлива майка със здраво дете. Поддържаме редовна връзка със семейството.”

За доц. Калпачки този случай има изключителна стойност.

“Увери ме, че имам фантастичен екип. Дори преди да си помисля да ги събирам посред нощ, когато ми съобщиха за извънредната ситуация и отидох в болницата, те се бяха организирали сами и в залата вече бяха дошли 13 лекари.”

Всички имат принос в чудото на спасяването и избягването на облъчването на бебето с радиация. “Сложихме една върху друга 4 оловни престилки, които обичайно по една се използват от екипите за предпазване от радиацията. (Една престилка тежи от 3 до 7 килограма.) Получи се много тежко “одеяло”, което да разпънем над корема на жената. За да не натискаме плода обаче, колегите ми се редуваха да държат във въздуха над бременната жена наслоените престилки почти час. Всичко мина добре, извадихме тромба. Трябваше след това бъдещата майка да приема лекарства за контрол на тромбофилията. А за нас започна тежестта на очакването на раждането. Извънредното в ситуацията беше, че утвърдени правила за бременни няма, действахме по усет.

Проведохме и едното, и другото лечение (Тромболизата се свежда до разграждане на тромба чрез вливане на целево лекарство, което "разтваря" тромба. Ендоваскуларното лечение на инсулта, наричано механичната тромбектомия, представлява отваряне на запушването чрез много малко устройство, катетър, което достига под рентгенов контрол до блокираното място в мозъка през кръвоносните съдове. В запушената зона устройството "прехваща" тромба, изтегля го по обратния път, за да бъде изведено от тялото и притокът на кръв да бъде възобновен. По-подробно за инсулта и методите на лечение вижте в линка към интервюто с доц. Калпачки.) Процедурите минаха без усложнения. Тревожехме се и дали всичко с бебето ще е наред, въпреки че направихме всичко възможно да намалим евентуални рискове. Беше кауза да проследим историята. Изследвахме след интервенцията майката. Причината за инсулта в млада възраст се оказа сравнително обичайна – повече от ударите при бременни са венозни и може да се случат на всяка жена, но при генетичен дефект се получава истински инсулт. Дори не е задължително да е по време на бременност. Детенцето е вече над 2-годишно. Неописуемо щастие беше, когато на първия му рожден ден семейството дойде да ни поздрави.”