Най-уязвими сме до 18 г., дотогава сме натрупали 80% от времето под лъчите за целия си живот.

Слънчевото изгаряне е най-бързото и очевидно доказателство за щетите от ултравиолетовата радиация. Така мислим днес. Първите предположения на медицината от миналото били, че зачервяването и изгарянето се причиняват от топлината на слънцето.
И така до 1820 г., когато английски лекар прави експеримент, с който показва, че има друг виновник. Той “пече” при еднакви условия ръцете си, но едната е покрита с черен ръкав. За разлика от голата кожа, тази под плата не изгаря, въпреки че върху нея термометър показва няколко градуса повече.

Чак в края на века била доказана истинската причина за зачервяването и изгарянето – неуловимите от очите ни ултравиолетови (УВ) лъчи. И хората, и учените започват ексфперименти за защита с различна продукти - глина, счукано алое вера, а по-късно и паста за зъби, растителни сокове и масла, кремове, лосиони, спрейове. В най-смелите прогнози вече се говори за универсално хапче. Любопитен етап от хронологията е разработка от 1940 г. за армията на САЩ с гриф “Секретно”. Американската медицинска асоциация получава бюджет да търси най-ефективното масло срещу изгаряне. Изследователите сравняват 12 потенциално надеждни съединения и се произнасят, че...
червен ветеринарен вазелин може да бъде ефективен водоустойчив слънцезащитен крем. Подобна опция днес се отминава без коментар.

Затова пък спектърът на иновативните фотозащитни средства непрекъснато се разширява. Причината за това е увеличаването на случаите на рак на кожата. Според американската Фондация за рака на кожата рискът за най-смъртоносната форма на злокачествен тумор - меланома, се удвоява при 5 или повече слънчеви изгаряния в живота и след тежко изгаряне до мехури в първите години от живота. Доц. Жана Казанджиева

Доц. Жана Казанджиева

Точна формула, валидна за всеки човек, едва ли може да се изведе, но е доказано, че вероятността за рак на кожата е правопропорционална на изгарянията в детството, предупреди доц. д-р Жана Казанджиева, опитен дерматолог в Александровска болница. Затова дружеството на дерматолозите, в ръководството на което участва и тя, наред с 11-годишната си традиционна профилактика по линия на “Евромеланома” стартира и национална “Детска Евромеланома”. По същество тя е проект за здравна просвета на майките и привличане на вниманието на децата към грижите за кожата - “най-важните 2 квадратни метра” за човека.

Проучванията у нас показват, че родителите не знаят достатъчно за профилактиката на рака на кожата. А 80% от времето, което човек прекарва на слънце през живота си, е до 18 г. В същото време 55% от родителите казват, че остават с децата си на плажа повече от 4 ч на ден. Половината майки грешат в мнението си, че е достатъчно да мажат децата със слънцезащитни средства 2 пъти дневно и само 20% го правят повторно след къпане.
За да заинтригува малките, доц. Казанджиева е адаптирала правилата за защита от изгаряне като урок за 5-те Н - Намъкни (дрехи), Намажи (фотозащита), Нахлупи (шапка с периферия), Намери (сянка), Наложи (тъмни очила). Тези съвети важат за всяка възраст.
България уж е цивилизована държава, но е сред малкото, в които на плажа може да се видят деца под 3 г. В най-засегнатите от кожен рак държави като Австралия например това е табу дори до 5 г.

Ултравиолетовата радиация включва ултравиолетови А (УВА) лъчи, ултравиолетови Б лъчи и ултравиолетови С лъчи. Последните не достигат до земята. Но по различен начин А и Б лъчите допринасят за рака на кожата. 

Заблуда е, че облаци или чадърът на плажа защитават изцяло. Според учените
към 50% от УВА лъчите поемаме на сянка или през стъкления прозорец, до който седим в офиса или в колата, през дрехите и т.н. УВБ лъчите са по-къси и по-малко като дял в спектъра. Те не проникват дълбоко в кожата и не преминават през стъкло, но при дълъг престой под лъчите също са рискови. С годините и те увреждат кожата и потиска защитата й.

В същото време слънцето ни помага да образуваме витамин Д - къде тогава е границата между полезно и вредно? За синтеза на важното вещество е достатъчно 2-3 пъти седмично да сме на слънце с къси ръкави и крачоли 15 минути. В останалото време се нуждаем от слънцезащита. Това са дрехи, които покриват по-голямата част от тялото, сянката, фотопротективната козметика, избягване на силните лъчи между 10 и 16 часа през лятото.

Ако по някакви причина надхвърлим разумната мярка, стигаме до зачервяване и/или мехури по кожата. Първият механизъм за самопомощ на организма е към пострадалата от слънцето кожа да насочи имунни клетки, наречени мастоцити. Начинът да отидат до мястото на събитието, е да използват за транспортно средство кръвта. Външната проява от работата на този екип за бърза помощ е зачервяването в резултат от разширяването на съдовете. Видимо се наблюдава еритема (зачервяване), оток, парене, смъдене, появява се болка. Възприемаме ги като оплаквания, но са проява на лечебния процес в организма. Той се опитва да предотврати най-драматичната последица от УВ радиацията - увреждането на клетъчната ДНК. Когато информацията в нея се “повреди”, при деленето на клетките е възможна мутация - новите клетки се различават от нормалната матрица. Така може да се обясни най-общо туморогенезата.

Епизодичните, но тежки изгаряния се смятат за по-тясно свързани с меланом, отколкото хроничното излагане на слънце. Онколозите обаче съветват това да не служи за алиби за всекидневен престой под лъчите без фотозащита.