На читателския въпрос отговаря доц. д-р Олга Григорова, Клиника по нервни болести,

УМБАЛ “Александровска”

Болестта на Паркинсон носи името на Джеймс Паркинсон, общопрактикуващ лекар в Лондон, който през 1817 г. описва 6-има пациенти с треперене, приведена поза и бавно ходене. Той нарича заболяването “трепереща парализа”. В чест на откривателя на заболяването неговият рожден ден 11 април става Световен ден на Паркинсоновата болест, а червеното лале – символ на болестта.

Паркинсоновата болест е второто по честота дегенеративно заболяване на нервната система след болестта на Алцхаймер. “Дегенеративно” означава, че заболяването има неясна причина и прогресивен ход. Началото е около 60-годишна възраст и с увеличение на възрастта процентът на заболелите нараства. От Паркинсонова болест боледува 1% от населението след 60-годишна възраст и 4% след 80 г. Засяга се по-често бялата раса и мъжкият пол. Причините все още не са напълно изяснени. Рискови фактори са напредналата възраст, фамилност (10-15% от пациентите) и фактори от околната среда (например пестициди).

Началото на заболяването е незабележимо – скованост и неопределени болки в рамото, врата и гърба и тогава се мисли за шипове и радикулит, а когато се обхване и кракът от същата страна – за прекаран инсулт. В около 70% от случаите първа проява е треперене в пръстите на едната ръка, след това се обхващат и другата ръка и кракът, също устните, брадичката. Става въпрос за треперене в покой, което изчезва при движение. Най-типично е треперенето, което наподобява “броене на пари”. Когато треперенето е по-силно изразено, а другите симптоми се проявяват по-късно, става въпрос за треморна форма на заболяването. Други типични симптоми са скованост на мускулите (ригидност) и забавеност на движенията (брадикинезия). Лицето на болните става масковидно, погледът втренчен, позата приведена, ръцете свити и прибрани до тялото. Походката е забавена с трудно тръгване, ситни крачки, влачене на стъпалата, трудно сменяне посоката на движение. Ръката на засегнатата страна не се движи при ходене. В напредналите случаи болните стават нестабилни, трудно спират, политат напред и започват да падат. Освен тези моторни (двигателни) нарушения се наблюдават и немоторни прояви – депресия (може да е първи симптом), нощни кошмари, ярки сънища, нарушения в уринирането и дефекацията, намалено обоняние, ниско кръвно налягане, паметови нарушения в по-късните стадии.

При добре изразени клинични симптоми диагнозата не е трудна. Образни изследвания като компютърна томография и магнитнорезонансна томография се предприемат за изключване на други заболявания като симптоматичен паркинсонизъм, който е сравнително рядък.

Днес има ефективни антипаркинсонови медикаменти – препарати на леводопа (които компенсират намаления допамин в мозъка), допаминови агонисти (стимулират допаминовите рецептори), МАО-В инхибитори (намаляват разграждането на допамина в мозъка). При добре контролирана терапия пациентите запазват дълго време своята работоспособност и ежедневно функциониране.

В късните стадии има показания за прилагане на лечение с гастродуоденална помпа, помпа за подкожни инфузии или неврохирургично лечение – т.нар. дълбока мозъчна стимулация. За запазване на двигателната активност пациентите трябва да правят ежедневни гимнастики, разходки, неврорехабилитация.

За по-добра ефективност на лекарствата се спазва определен хранителен режим особено в късните стадии на заболяването. Паркинсоновата болест не може да се излекува, но може да се лекува много успешно.