Невроофталмологът проф. Чернинкова: При падане на клепача и двойно виждане трябва да се мисли и за миастения гравис.

Aко ви се появи двойно виждане или започне да ви пада клепачът, вероятно първо ще помислите за инсулт или невропатия. А е много вероятно и лекарят, при когото ще отидете, да не се насочи веднага в правилната посока - рядкото автоимунно заболяване миастения гравис. Отдъхвате си, че нямате сърдечносъдово заболяване и спирате да обръщате внимание на проблема. Но е вероятно по този начин да се отложи диагнозата и ранното лечение на миастенията, което може да спести бързото

преминаване на

заболяването от очната му

форма към генерализирана

само в рамките на 2 г.

Това обясни невроофталмологът проф. Силвия Чернинкова в рамките на форума за иновациите в лечението през 2016 г., организиран от фондация “Мост”.

Проф. Чернинкова, дм, дмн, началник отделение в Клиниката по нервни болести на Александровска болница, призова при птоза (падане на клепачите) или диплопия (двойно виждане) да се прави консултация със специалист, за да не се пропусне времето за ранно лечение. Световната практика показва, че навременната терапия забавя значително прогресирането на заболяването и дава възможност пациентите да живеят нормално. При съмнение за диагнозата се прави изследване - то категорично я доказва или отхвърля.

Миастения гравис е автоимунно заболяване, което се характеризира с

патологична слабост

и умора в определени

мускулни групи.

Причината са автоантитела, заради които се нарушава предаване на нервния импулс от крайните окончания на моторния неврон към мускулните влакна. Тези антитела може да са срещу никотиновия ацетилхолинов рецептор, срещу мускулна специфична киназа, срещу липопротеин свързан белтък, рианoдинови и титинови антитела и др., обясни проф. Чернинкова.

При всеки пети от болните заболяването остава единствено като очна форма, без засягане на други мускулни групи. Но при до 65% от тези пациенти в рамките на 2 години миастенията преминава в генерализирана форма.

Влошаване на симптомите

може да започне при

физическо натоварване,

емоционален стрес,

операции, менструация, употреба на някои групи медикаменти (аминогликозидни антибиотици, бета-блокери, антиаритмични средства, анестетици, невролептици, бензодиазепини и др.) Засягането на мускулите в устата и като цяло на дихателната система са животозастрашаваща ситуация, предупреди невроофталмоложката.

У нас не се знае точният брой на болните, тъй като не е правено епидемиологично проучване. Но няма основание да се смята, че е по-често от 40 до 180 души на 1 милион от населението, каквато е световната статистика.

При диагностициране на заболяването още в ранната му очна фаза може да се избира между няколко терапии в зависимост от конкретния случай. При един пациенти най-успешно се оказва лечение с минимални дози кортикостероиди през ден например, а при други - отстраняване на тимусната жлеза (тимектомия), което рязко подобрява състоянието.

Тимусът има важна роля в патогенезата на миастения гравис. Представялава ендокринна жлеза, която се състои от два дяла, разположени от двете страни на трахеята зад гръдната кост и пред сърцето. Тя

има отношение към

имунната система, но е

от жлезите със затихваща

във времето функция,

обясни проф. Чернинкова. Тя успокоява, че без тимус се живее нормално, а при миастения гравис организмът реагира враждебно към клетки от собствения организъм и отстраняването на жлезата намалява автоагресията на имунната система.

Болните с това заболяване, при които се открива тимом - тумор на жлезата, са около 10-15%. При тях тимектомията е задължителна и следва да бъде проведена в кратки срокове след установяване на образуванието, казва проф. Чернинкова. Пълно отстраняване на жлезата се препоръчва при болни с ранно начало на заболяването - от възраст след пубертета докъм 55-годишна възраст, според редица проучвания дори и при пациенти с първоначално добър ефект от антихолинестеразната терапия. А имуносупресорна - имунопотискаща, терапия се прилага при болни с недостатъчен ефект от антихолинестеразната терапия и тимектомията. Прилагането на кортикостероиди в ниски дози дава добър ефект при всички подгрупи болни, и то още в първите седмици, обяснява специалистката. Тя предупреждава, че ходът на заболяването зависи изключително от навременната диагноза и ранно лечение. “Най-важното е при описаните първоначални симптоми да се прави консултация със специалист дори ако оплакванията не са постоянни, а от време на време.”