Д-р Асен Драмов, главен асистент към сектор “Ангиология” в Клиниката по съдова хирургия и ангиология в Университетската национална кардиологична болница

Отговаря на въпроса на Лилия Стоянова

Болестта на Рейно e описана за първи път от френския лекар Maurice Rainaud (1834 - 1881) като промени в кожата, дължащи се на съдов спазъм в най-малките микроскопични кръвоносни съдове (микроциркулацията).

Състоянието се определя като синдром на Рейно, когато то се проявява в клиничната картина на други заболявания, и като болест на Рейно, когато няма друго придружаващо заболяване.

Синдромът на Рейно се наблюдава в много ревматоидни заболявания - склеродермия, лупус еритематодес, ревматоиден артрит, Сьогрен-синдром, васкулити; при понижена функция на щитовидната жлеза; при вибрационна болест; при лечение с някои лекарства; при студова алергия; компрасивен синдром в областта на рамото и ключицата и др. Всъщност феноменът на Рейно представлява спазъм на съдовете в микроциркулацията, провокиран отстуд или емоционален стрес. Вследствие на това пръстите на ръцете побледняват (има намалено доставяне на кислород до тъканите ). След това настъпва пареза на тези съдове и застой на кръв в тях - пръстите посиняват и накрая за компенсация нахлува по-голям поток от кръв, което предизвиква зачервяване. Тази криза обикновено е съпроводена с болка и парене в пръстите на ръцете или краката.

Болестта на Рейно се среща най-често при млади хора (16 до 40 години). Жените са засегнати 2 пъти повече от мъжете.

Диагнозата лесно се поставя клинично. Необходимо е да се направят изследвания за изключване на други заболявания, при които феноменът на Рейно се проявява като синдром - имунологични за изключване на ревматоидни заболявания, на хормони на щитовидната жлеза, рентгенова снимка и компютърна томография за изключване на притискане в областта на ключицата и гръдния кош и т.н. В специални невровегетативни лаборатории се извършват изследвания на микроциркулацията - на капилярите под микроскоп, студови проби, лазер - Доплер изследване за уточняване формата и тежестта.

Лечението е трудно. Пациентите трябва да спазват режим - предпазване от студ, стрес, вибрации. Използват се различни групи лекарства - седативни, витамини, съдоразширяващи, калциеви антагонисти, спазмолитици и др. Могат да се приложат и рефлексотерапия, акупунктура, релаксация, техники от аюрведа, физиотерапия. При тежките случаи се извършват венозни вливания на простагландинови и простациклинови препарати (само в болница) или се предприема оперативно лечение - премахване на част от симпатиковите влакна в нервните сплитове с цел намаляване на спазъма на кръвоносните съдове.