Биомаркерите са бъдещето на успешното лечение на рака 

  • Д-р Росица Кръстева, дм, се дипломира като лекар в МУ - София, през септември 1994 г. Има две специалности – Вътрешни болести (2001 г.) и Онкология (2005 г.). Специализирала е в университетски болници в Торино (Италия), Атина (Гърция), Мюнхен (Германия), Базел (Швейцария), и др. Интересите на д-р Кръстева са в областта на ранен рак на гърдата, рак на белия дроб и прецизна медицина. 
  •  От 1995 до 2012 г. работи в Клиниката по медицинска онкология към УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ" в София. През 2013-2014 г. работи в отделението по медицинска онкология в МБАЛ "Сердика", София. От ноември 2015 г. оглавява отделението по медицинска онкология в Онкологичен център към МБАЛ „Уни Хоспитал" в Панагюрище, а от септември 2019 г. тя е и началник на Онкологичния център в панагюрската болница. 
  • Д-р Кръстева е лауреат на престижната годишна награда на фондация "Св. Иван Рилски" за принос към здравеопазването за 2017 г. в категория „Онкология“. Носител е на приза „Лекар на годината“ на МБАЛ Уни Хоспитал за 2018 г. През 2024 г. бе удостоена с грамота за „Устойчив подход в прилагането на най-модерните европейски практики в медицинската онкология“. 

 

- Д-р Кръстева, можете ли да ни кажете, статистически погледнато, дали смъртността от ракови заболявания расте или намалява? И защо?

- Първите данни, че смъртността от злокачествени заболявания намалява с 29%, изнесоха колеги от Американския онкологичен център още през 2019 г. Тогава тази тенденция бе много добре изразена по отношение на рака на белия дроб и на гърдата. Причините са няколко, а основната е скринингът. Скринингът действително спасява човешкия живот, защото успява да установи рака в много ранен стадий, когато още няма симптоми. Тогава е достатъчно да се приложи само един или най-много два метода на лечение, а след това пациентът да остане на наблюдение. Ако ракът е открит в ранен стадий, хората живеят по-дълго време, отколкото ако се открие в напреднал стадий.

Втората причина за намаляването на смъртността от онкологични заболявания е, че  имаме все повече иновативни терапии, които успяват да атакуват и да спрат туморния растеж, дори когато е дал метастази. Сега разбираме рака по много по-различен начин, знаем много повече за него, което ни дава и възможността да използваме различни методи за неговото лечение. Наясно сме, че само хирургия, лъчетерапия и химиотерапия не са достатъчни. Необходимо е таргетно лечение и имунотерапия. В метастатичен стадий тези лечения са най-успешни в комбинация, и те са наложен стандарт в последните 10 години. Вече се прилагат и в адювантен и в неоадювантен аспект – когато на пациента предстои да бъде направена операция, както и след операцията, когато няма метастатична болест. Така имаме добър контрол над злокачествените заболявания. Затова и пациентите живеят по-дълго.

В България тенденцията за намаляването на смъртността конкретно от рак на гърдата е факт. Но за рака на белия дроб тази тенденция не е толкова отчетлива. У нас има сериозни информационни кампании, провеждат се профилактични прегледи. Но трябва да се прави разлика между профилактичен преглед и скрининг. Скринингът е методология и система, която се прилага на определена възрастова група с евтин метод, след който вече се налагат допълнителни диагностични методи само при пациентите, при които има суспекция за злокачествено заболяване. Процесът е добре организиран – ясно е какво правят личните лекари, пациентите, както и всички специалисти нататък по веригата. При рака на гърдата скринингът се провежда с жени от конкретна възрастова група, следващата стъпка е мамографията, след това пациентката  се поема от Breast Unit. Така действително се откриват доста ранни стадии на рак. По време на Ковид, колегите от водещи онкоцентрове по света изнесоха статистика, че тъй като скрининг не е имало от 2 години, процентът на откритите случаи на рак в авансирал късен стадий видимо се е покачил.

- Кои са най-сигурните диагностични методи? Има ли безгрешни изследвания?

- Безгрешни изследвания няма по принцип. Всяко едно изследване е информативно и специфично в определен процент. PSA маркерът при карцинома на простатата е силно специфичен, но не е единственото, което ни казва дали даден мъж има проблеми с простатата. Освен стойността на PSA (тотал и фрифракция) трябва да имаме и образно изследване, след което да се направи биопсия. ПЕТ/КТ, ядрено-магнитният резонанс, ехографското изследване носят изключително полезна за онколозите информация, но нито едно изследване не може да ни каже категорично, че дадената находка е рак, ако няма биопсия.

- Вие си сътрудничите с лекари от различни държави. Според вас българската онкология на какво ниво е спрямо останалия свят?

- Достъпът до съвременно лечение в България, имайки предвид таргетната и имунотерапията, е съизмерим с този в Европа и останалия свят. Има нюанси, които ни различават от европейската практика и върху тях трябва да се работи, тъй като, според мен, биха допринесли здравеопазването да стане още по-добро. Най-очевидната несправедливост са биомаркерите. На кои пациенти каква таргетна терапия или имунотерапия да започнем трябва да бъде приоритет на държавата, защото именно чрез биомаркерите и молекулярната диагностика (секвениране) се определя най-правилното лечение за конкретния пациент. В повечето страни в ЕС тези изследвания се поемат от фондове и от здравната каса. Туморът и метастазите му могат да имат различна генетика, и затова когато установим прогресия на заболяването, отново искаме биопсия. И отново тогава изследванията са определящи за успеха на лечението. Именно в биомаркерите се крие бъдещето на успешното лечение на рака, защото те категорично ще ни покажат кой пациент за какъв вид лечение е  подходящ.

- Вие, като експерт, често сте търсена за т. нар. второ мнение. Хора с вече поставена диагноза търсят от вас потвърждение. Можете ли да ми кажете какво е значението на второто мнение? С какво можете да помогнете при вече започната терапия?

- Второто мнение се е наложило в цял свят като отлична практика и важи при всички медицински специалности. Всеки пациент има правото да провери дали това, което се прави за него, е най-доброто. Второто мнение предоставя възможност за потвърждение или прецизиране на диагнозата, разглеждане на терапевтични опции и осигуряване на увереност при вземането на решения. Консултацията с втори специалист може да предложи нова перспектива, която да повлияе на избора на лечение и дори на прогнозата. Второто мнение дава възможност на пациента да получи висококомпетентно потвърждение дали започнатото лечение е най-доброто и дали е съобразено с най-новите тенденции по света.

Аз работя с проф. Кристиян Манеголд от Хайделбергския университет – медицински онколог и дългогодишен председател на Международната асоциация за изследване на рака на белия дроб. Процедурата при тези консултации е лесна – след записване на час, пациентите предварително изпращат медицинската си документация, идват на консултация, задават своите въпроси, обсъжда се ситуацията, дават се варианти, съобразени със състоянието им. Второто мнение е и от помощ на онези пациенти, чиито лекари нямат достатъчно време да говорят с тях относно въпросите, които вълнуват всеки човек на лечение – странични ефекти, очаквана токсичност, вероятна поносимост и т.н. Второто мнение покрива както всички възможности за терапевтично лечение, така и чисто човешките психосоциални въпроси. То предоставя на пациента психологическа подкрепа, като му дава увереност, че прави най-добрия възможен избор за своето здраве.

- Имате ли наблюдения дали „първото мнение“, с което идват пациентите при вас, се разминава с „второто“? Т. е. болните на най-добрата възможна за тях терапия ли са или не?

- Мога да кажа, че относно препоръките на колегите ми от България, съвсем малко са случаите, където има разминаване. Всеки случай е различен и нямам точна статистика, но, да кажем, около 90% от препоръките на първия лекар са по стандарта, наложен в света. Прави ми впечатление, че пациентите, потърсили онкологична помощ в турски болници, в известна степен имат препоръки за лечение, които не са съобразени със световните стандарти. Докато при други пациенти, потърсили мнение или лечение в Италия, Австрия, този проблем отсъства. Обяснявам си разминаването с факта, че Турция не е в Европейския съюз. Винаги препоръките са съобразени с това дали пациентът може да понесе лечението и реимбурсира ли се то в страната.

В съвременната медицина второто мнение не е само израз на пациентска проактивност, но и знак за висок стандарт на медицинска грижа. Ползите от него включват и намаляване на риска от грешки, достъп до нови технологии или клинични изпитвания и по-добро разбиране на заболяването от страна на пациента

Второто мнение е мощен инструмент за лична информираност и контрол. То символизира стремежа към качество и индивидуализирана грижа в онкологията, която поставя пациента в центъра на лечението.