Жените с фамилна обремененост още от 25 години да се преглеждат всяка година с ултразвук, казва онкологът от МБАЛ "Надежда"

  • Д-р Таушанова е завършила Медицинския университе в София. Работила е като лекар в Неврологично и ендокринологично отделение в МБАЛ - Видин, Националната онкологична болница София - Клиника по химиотерапия, МБАЛ "Царица Йоанна" - София. В момента е в Клиниката по химиотерапия на МБАЛ "Надежда" в София. Придобива докторска степен през 2012 г. със защита на темата "Диагностика и лечение на тройно негативен карцином на гърдата"
  • Има множество публикации в български и чужди списания на тема диагностика и лечение на карцинома на гърдата, лечение на други солидни тумори - около 50, съавтор на учебник по медицинска онкология, съавтор на учебник - карцином на гърдата и др. Главен и субизследовател на редица клинични проучвания в областта на онкологията.
  • Лектор на редица събития в областта на медицинската онкология. Към настоящия момент е член на управителния съвет на БАМО. Член на ESMO, ASCO, Българската асоциация по медицинска онкология.

- Д-р Таушанова, колко жени в България чуват диагнозата рак на гърдата за 1 г.? Вярно ли е, че след ковид пандемията имаме пик на заболеваемост?

- Ракът на млечната жлеза в България е един от значимите здравни проблеми. Броят на болните от този тумор значително се увеличава. Ежегодно се диагностицират около 4 000 нови случая. По данни на Българския национален раков регистър за 2017 г. над 4000 са били диагностицирани с това заболяване, като приблизително 1000 са починалите болни. Регистрираните случаи с карцином на гърдата през 2022 са 3616 нови случаи при жени и мъже. Тези данни са твърде обезпокоителни и сочат за нарастващата заболеваемост, като се повишава броят на жените в по-млада възраст.

Реален пик на заболеваемостта по време на Covid-19 нямаше, но този период се маркира с някои особености. Страхът на пациентите да посещават болниците доведе до пропуснати или отложени профилактични и рутинни прегледи. Диагностицираха се заболявания в по-напреднал стадий, което доведе до по-лоши резултати от последващото лечение. Дори и в световен мащаб в първата година от пандемията бе регистриран спад на броя на новодиагностицираните случаи приблизително с 20-30%. Естествено, след пандемията вече имаше покачване на заболеваемостта, затруднено хирургично и медикаментозно лечение.

- Само преди няколко десетилетия се е вярвало, че случаите на рак при млади хора са единични, че е рядкост да се случи на човек под 25 години. Вярно ли е, че все повече млади жени са с рак на гърдата? На какво се дължи?

- Средната възраст на диагностициране на рак на гърдата е около 60 години, като рискът нараства с възрастта. Според статистиката по-малко от 2% от всички случаи на рак на гърдата се диагностицират под 30 години. При жeни под 25 години е под 0,2, което е изключително рядко. Обикновено при тях протичането е по-агресивно и често заболяването е наследствено. Има световна тенденция за нарастване на случаите на рак сред младите жени (под 40 години). Причините за тази тенденция са различни. Една от тях е промените в начина на живот, по-късното раждане или липса на такова, свързано с по-дългата експозиция на естрогени, липса на кърмене, заседнал начин на живот, наднормено тегло. Всички те водят до повишаване на риска. По-високата експозиция в околната среда на токсични фактори, които действат като естрогеноподобни вещества. Увеличаване тестването на генетични мутации (BRCA1/2) води до по-често диагностициране. Не на последно място са и високотехнологичните методи на диагностика, откриващи по-ранните форми на рак.

- На колко години е редно да започне една жена с профилактичните прегледи? За какви симптоми всяка една от нас трябва да внимава ?

- Профилактичните прегледи зависят както от възрастта, така и от фамилната обремененост. Прегледите при мамолог след 25-30-годишна възраст трябва да се провеждат веднъж годишно. Ултразвуковото изследване на гърдите се препоръчва от 25-30 години, особено ако има плътна жлезиста тъкан. Когато няма повишен риск, се препоръчва мамография след 40-45 години веднъж на 1-2 години. При фамилна обремененост или други рискови фактори първият профилактичен преглед трябва да бъде около 25-годишна възраст. Провежда се ежегодно ултразвук на гърдите. Ядрено-магнитен резонанс при жени с висок риск с доказана мутация може да се препоръча вместо или в допълнение към мамографията, която е желателно да започне дори и след 30-35 години. Самопрегледът остава важен инструмент за ранното откриване на туморните формации, като е необходимо да се извършва всеки месец. Първите симптоми на рак на гърдата са опипване на формация с различна плътност, промяна във вида и цвета на кожата, увеличени в аксилата лимфни възли.

- Кои хора са с риск? Кои трябва да се следят с изключително внимание?

- Два-три пъти по-висок риск от развитие на рак на гърдата имат жени, чиито майка, сестра или баба са диагностицирани с рак на гърдата (особено след 50 г). Жените с BRCA1 или BRCA2 мутации имат до 80% риск от развитие на рак на гърдите през живота си. Има и други гени, които увеличават риска (TP53, PTEN, CHK2, PALB2). Освен фамилната анамнеза в рисковите групи влизат жени с менструация преди 12-годишната възраст или менопауза след 55 години, късно или липсващо раждане, предишна диагноза за рак на гърдата или доброкачествени заболявания, подложени на продължителна хормонална терапия.

- Какъв е най-съвременният и точен метод за поставяне на диагнозата?

- Диагностицирането на рака на гърдата включва няколко етапа. Най-модерните методи за диагностиката са мамографията, ултразвуковото изследване, ядрено-магнитният резонанс, позитронно-емисионната томография с компютърна томография. Най-точният метод за поставяне на диагнозата е биопсията, която е златен стандарт. Провеждането на молекулярни и генетични тестове имат значение за прецизиране на диагностиката и лечението (имунохистохимия, генетични тестове - Oncotype DX, FISH, liquid biopsy).

- Какъв е пътят на лечение на тези жениq след като веднъж бъде поставена диагнозата? Ракът еднакво лечим ли е в първи и втори стадий?

- След биопсията е необходимо да се проведат образните изследвания с цел правилното стадиране на заболяването. Впоследствие пациентката се обсъжда с мултидисциплинарен екип от различни специалисти (хирург, лъчетерапевт, патолог, специалист по медицинска онкология, образен диагностик) и се създава алгоритъм на лечение. Най-важно е определянето на стадия на заболяването, защото поведението при всеки един е различно.

Лечението при ранния рак на гърдата първи и втори стадий се лекува с хирургия, която е първи избор при малки тумори. Лумпектомията(частичната резекция), органосъхраняващата операция - отстранява само тумора с малка част от здравата тъкан. Мастектомията представлява премахване на цялата гърда (при големи тумори или ако пациентката предпочита). Извършва се и биопсия на сентинелен лимфен възел. Адювантната терапия е химио-, хормоно-, таргетна и имунотерапия. Лъчетерапията се извършва, ако е проведена органосъхраняваща операция или има засегнати лимфни възли. Неоадювантната терапия се провежда преди операцията и цели намаляване на обема на туморната формация, определя се чувствителността на тумора към съответното лечение. Провежда се при тумори с малко по-големи размери, което определя разликата между първи и втори стадий.

- Има ли терапия във всеки стадий на заболяването и каква е възможността за успех?

- Стадирането на заболяването е изключително важно, защото във всеки отделен стадий поведението е различно. Създадени са европейски и американски гайдлайни, които строго дефинират поведението при различните стадии, последователността на провежданото лечение, както и неговата продължителност. При малки тумори, т.е ранните стадии, постигнатият успех при лечение е много по-добър, отколкото в авансирало или метастазирало заболяване. От това следва, че ранното откриване на тумора води до по-добра прогноза и по-добри резултати, но от всяко правило има и изключения.

- В кои случаи се налага отстраняване на цялата гърда и това най-доброто решение ли е?

- Мастектомията е хирургична операция, при която се премахва цялата гърда и регионални лимфни възли. Решението за този вид операция зависи от размера на тумора, типа на рака, както и предпочитанията на пациентката. Обикновено се извършва при голям размер на тумора спрямо размера на гърдата, множество тумори в същата гърда, метастази в регионалните лимфни възли, висок риск от рецидив, както и генетична мутация. Мастектомията не винаги е най-доброто и единствено лечение, тъй като съществуват алтернативи за органосъхраняваща операция. Тя е предпочитана за много агресивни или големи тумори, като тогава може да е най-безопасният вариант. Възможността за възстановяване (реконструкция на гърдата) след мастектомия позволява на жените да възстановят формата на гърдите си след операцията, което може да окаже положително влияние в/у психологичното им състояние.

- Тъй като все повече млади хора се разболяват от рак, много от тях със сигурно все още нямат деца. Лъче- и химиотерапията отнемат ли възможността на жените да станат майки?

- Лъче- и химиотерапията могат да повлияят фертилитета на жените. Това обаче не означава, че те автоматично правят невъзможно забременяването. Възможността за това след лечението зависи от вида лечение, възрастта на жената, интензивността на терапията. При химиотерапията се използват медикаменти, насочени към бързоделящите се клетки, включително раковите, но могат да повлияят и на репродуктивната функция на яйчниците. Колкото е по-интензивно лечението, толкова по-голям е рискът от увреждане на яйчниците. По–младите жени под 35 години имат по-големи шансове за възстановяване на фертилитета след химиотерапия. Лъчетерапията също има подобен ефект, особено когато се прилага в области, близо до репродуктивните органи. За да се избегнат тези ефекти в/у репродуктивната функция, преди да се започне терапията, се препоръчва съхранение на здрава яйцеклетка. След определен период от време след приключване на терапията, приблизително 2 години, терапията може да се спре и да се възстанови яйчниковата функция и е възможно забременяване.

- Каква е вероятността веднъж преборен ракът да се завърне отново? Колко време след края на лечението най-често хората развиват рецидив? Защо? Кои пациенти предимно стигат до рецидив / раждали, нераждали, с по-голямо тегло, с други съпътстващи заболявания ...?

- При веднъж проведено комплексно лечение срещу рака на гърдата възможността да се появят рецидиви или далечно метастазиране зависи от различни фактори - стадия на диагностицирания рак, неговата биологична и молекулярна характеристика, възрастта на болната и редица други рискови фактори.

Появата на рака в същата гърда или в областта на хирургичната интервенция е локален рецидив, който е около 30-35% честота. Прилагането на лъчетерапия след операция намалява този риск с около 3-5%. Честотата на далечното метастазиране - поява на метастази в други органи като кости, черен дроб, бял дроб, мозък, при различните тумори варира и може да достигне по-висок процент, дори до 70%. Периодът на появата на рецидиви и метастази отново зависи от биологията на тумора, както и от проведеното за него лечение. Понякога това може да настъпи дори в хода на лечението, а в други случаи може да се появи и след 10-20 години. Освен изброените фактори за прогресия на карцинома на гърдата значение има наследствената обремененост, наднорменото тегло, особено високия процент на затлъстяване предимно при постменопаузалните жени. При по-млади болни туморите на гърдата са особено агресивни, с по-бърз ход на прогресия, което изисква по активно наблюдение, определени специфики на провежданото лечение.

- И накрая, в живота гаранции няма, но вие какво препоръчвате на жените, за да не стигат до онкологията? Има ли възможност за превенция?

- Дори и с дадени препоръки, пълна гаранция за развитие на онкологично заболяване няма. Въпреки това редовното самонаблюдение, провеждане на профилактични прегледи с необходимите образни изследвания според възрастта на жената, са значителна гаранция да се постави диагнозата в ранен стадий. Това довежда и до по-добри резултати от лечение. Жените с анамнеза за наследственост трябва да изпълняват изискванията за профилактика. Независимо че се касае за онкологично заболяване, превенцията е изключително важна. Поддържане на нормално тегло, здравословното хранене, добрата физическа активност, незлоупотребяването с някои медикаменти и не на последно място доброто психическо здраве дава гаранция за успех. Трябва да се отбележи, че ракът на гърдата в наше време е едно хронично заболяване, а не присъда.