Герхард Сийбергер, шеф на европейските стоматолози, пред Илияна Ангелова 

- Д-р Сийбергер, технологиите в медицината се развиха динамично, а в стоматологията сякаш няма такъв напредък. Така ли е?

- Стоматологията също предлага високотехнологични решения. За съжаление не се прилагат широко. Преди 25 г. учехме за технологични иновации, много от които и до днес не са масово внедрени. Днес зъболекарите обаче разбират по-добре патологиите в стоматологията и връзката им с други заболявания. Стоматологът е лекар, който може да предпази пациента от болести, защото познава по-задълбочено от другите медици връзката между зъбите и диабета, сърдечносъдовите заболявания и болестите на дихателните пътища. Някога различните специалисти - дерматолози, пулмолози, надничаха и в устата на болния. Днес това рядко се случва. Зъболекарят е здравен инспектор за устната кухина, без който не можем. Понякога хората обикалят със своето оплакване от УНГ лекаря при невролога, при кардиолога, докато попаднат при този, който всъщност им е необходим - стоматолога. Той знае, че проблемът може да се реши само с комбинирана терапия.

- Организацията на европейските зъболекари се бори за по-добра профилактика. Какви мерки са уместни?

- Профилактиката е необходима при подрастващите. Трябва да се постигне разбиране сред младите, че на зъболекар се ходи редовно. Това им остава за цял живот.

- А възрастните знаят ли всичко за устната кухина?

- Трудно е да се променят изградени навици на преклонна възраст.

- Как вашата организация работи за обикновените хора?

- Целта ни е да въздействаме при вземането на решения, свързани с денталното здраве. В много страни в Европа като Холандия и Словакия има недостиг на стоматолози. В Италия, където работя, има много нелегални зъболекари. На места стигат до 50% от общия брой. Заради кризата броят им се увеличава.

- Какво означава нелегални зъболекари?

- Хора без необходимата квалификация за тази професия - зъботехници или дори и без такава квалификация. Нелегални зъболекари има в Гърция и в Централна Европа.

- Защо хората отиват в такива кабинети?

- В обществото се насажда консуматорско отношение. Мислят, че здравето се купува с пари, а това не е така. Отношенията между зъболекар и пациент са като между лекар и болен, макар че имат и комерсиална страна.

- Не трябва ли държавата да се ангажира повече?

- Когато държавата се оттегля от отоворността за денталното здраве, наблюдаваме загуба на качество, липса на достатъчно сигурност за пациента и превес на комерсиалните интереси в работата на стоматолозите за сметка на високите професионални стандарти. В Испания например доминират франчайзинг веригите от стоматологични кабинети. 30% от зъболекарите държат около 70% от пазара. Това си е чиста индустриализация на професията. Как може ЕС да противодейства? Да насочим вниманието на държавниците в ЕС към проблема и да се опитаме да постигнем децентрализация.

- У нас много българи не ходят на зъболекар, защото е скъпо. Как е в Европа?

- Социалното поведение на хората се промени. Те казват "Зъболекарят е скъп", а не "моето здраве е ценно". Това е израз на консуматорско поведение и тогава се пести от зъболекар - все едно е луксозна стока, без която можем да минем. Но здравето не е луксозна стока, а нещо от първа необходимост. В някои по-богати европейски страни касата наистина покрива повече стоматологични услуги, отколкото в България или Италия и дори Испания, но тенденцията е държавата да се оттегля от общественото здравеопазване и най-вече от денталното здраве. В Германия касата вдигна наскоро за първи път от 23 г. цените, по които плаща на зъболекарите, и то само с 6%. Освен това там има рамкови договори. На един зъболекар се дава бюджет, да кажем, за 100 пациенти. Но ако дойдат 120, той трябва да лекува допълнителните 20 за своя сметка. Има данни, че немските зъболекари са работили без пари за 173 млн. евро.