Отговор на въпроса на Дора Михайлова

Зъбите участват в първичната обработка на храната, за да стане достъпна за усвояване от организма в по-долните участъци на храносмилателния тракт и да подсигури всички жизнени функции. Всички елементи на храносмилателната система са функционално свързани и дефектите на всяко едно ниво засягат всички останали.

Целият човешки организъм е сложно структурирана и функционално обвързана система, чувствителна към всяка промяна. Точно затова всяко заболяване на зъбите се отразява на целия храносмилателен тракт, неговите промени засягат качеството на хранителната преработка и усвояване, а оттам се засяга функцията на различни органи и системи.

Зъбният кариес протича хронично и незабележимо в началото, но постепенно довежда до по-малки или по-големи дефекти, които пречат на качественото сдъвкване на храната в устата. Засегнатите функции на органи, разположени на пръв поглед далече от зъбите, ги правят чувствителни и по-лесно податливи към други болестни фактори. Така развиващи се болести на сърдечносъдовата, ендокринната система, болести на обмяната и други може да бъдат предизвикани или поне улеснени в развитието си.

Ако зъбният кариес не се лекува, той напредва до пулпата, предизвиква хронично възпаление. Постепенно възпалителният процес може да премине в периодонциума (частта от зъбодържащия апарат в областта на кореновия връх) и в алвеоларната кост около корена на зъба.

И там възпалението е възможно да се развива хронично и безсимптомно. През цялото това време обаче в тази част от човешкия организъм съществува огнище на възпаление, което се определя като поле на смущение за целия организъм.

Такова хронично възпаление променя количествата на специални възпалителни маркери, което е свързано със защитата на организма, но при увеличаване на техните количества те започват да угнетяват различни функции и да причиняват патологично увреждане не задължително на мястото, което ги е предизвикало.

Дълго се смяташе, че микроорганизмите от възпалителното огнище от зъбен произход по кръвен път достигат отдалечени органи или системи и там причиняват възпаление или увреждане. Сериозни доказателства за това няма. Този процес се обясняваше и чрез предаване на дразненията от първичното огнище по нервен път до централната нервна система, където на малко пространство се намират много центрове, контролиращи различни органи и функции.

Предаване на патологични импулси може да става и по хормонален и алергенен път, както и чрез цялата съединителна тъкан на организма. Всяко, макар и малко, нарушение в тази обща мрежа за организма, както камък, хвърлен в спокойно езеро, предизвиква вълни, достигащи и до най-далечния му бряг, може да се пренесе и засегне най-отдалечени органи и системи.

Не само възпалението от зъбен произход може да засегне другите органи. Това може да стане и от възпалението на венците. Болестите на зъбите и пародонта могат да причинят сърдечносъдови заболявания, ревматизъм, очни, бъбречни и кожни болести.

Болестите в устата могат да засегнат и психиката, създавайки тежки комплекси за малоценност, да смутят междуличностните контакти, да попречат на професионалната изява и развитие. Тези последствия не са точно болестни, но ефектът им е равностоен, тъй като смущават качеството на живот.

Всичко това може обаче да се избегне. Достатъчно е на първо време да се осъзнае значимостта на проблема, да се въведе стриктна устна хигиена, да се контролира храненето и редовно да се посещава избраният лекар по дентална медицина.

Проф. д-р Милена Пенева, 
ръководител на катедрата по детска дентална медицина във Факултета по дентална медицина в София, национален консултант по детска дентална медицина.
Проф. д-р Милена Пенева, ръководител на катедрата по детска дентална медицина във Факултета по дентална медицина в София, национален консултант по детска дентална медицина.