Отговор на въпроса на Костадина Иванова

Aрахноидитът представлява възпаление на най-вътрешната обвивка на мозъка, а понтоцеребеларната му локализация е една от най-честите (АПЦ). В повечето случаи причините са възпалителни, но могат да бъдат и токсични.

Поради специфичната съдова архитектоника на вътрешното ухо неговото хронично възпаление в редки случаи може да доведе като усложнение до арахноидит на понтоцеребеларния ъгъл.

Освен болката, която е водещият симптом на заболяването, при ангажирането на черепномозъчни нерви (най-често 8-и, а по-рядко 5-и и 7-и) могат да се появят оплаквания от намален слух, шум в ухото, световъртеж.

При напредване на възпалението то може да засегне структури на мозъчния ствол и малкия мозък, както и регионалните венозни синуси.

Характерна особеност е липсата на връзка между началото на заболяването и първите му симптоми.

Диагнозата освен на клиничната картина се базира на параклиничните и невроизобразяващите изследвания КАТ и МРТ (компютърно асистиран томограф и магнитнорезонансен томограф на глава).

Лечението на понтоцеребеларния арахноидит е продължително и цели основно премахване на причините за възпалението - вирусни, бактериални или токсични. В патогенетичен и симптоматичен план се използват обезболяващи, вазоактивни, ноотропни, противовъзпалителни средства. Уместно е включване в лечебния процес на курс от процедури с хипербарна оксигенация (лечение с барокамера) и подходяща физиотерапия. При абсцедиране на възпалението е необходим консулт с неврохирург и отоларинголог с цел преценка за оперативно лечение.