Отговор на въпроса на Мира Стоянова.

Пектините са водноразтворими хранителни влакнини (диетични фибри) и заедно с другата група - воднонеразтворимите влакнини (целулоза, лигнини и т.н.) са едни от най-дискутираните комплексни въглехидрати с непряко хранително, но мощно биологичноактивно значение в съвременната диететика. Агенцията по храни и лекарства в САЩ одобри претенцията, че влакнините предпазват от сърдечносъдови болести и рак на дебелото черво и гърдата.

Съществена биологична роля на пектините е да помагат за намаляване на холестерола с ниска плътност ("лошия", LDL) в кръвта и да съдействат за поддържане нивата на холестерола с висока плътност ("добрия", HDL). Това тяхно биологично действие се дължи на сорбционната им (попиваща като гъба) активност. Именно с тази сорбционна функция на пектините се свързва и забавеното смилане на сложните въглехидрати (нишестето) и всмукването на глюкозата в кръвта. Те съдействат за понижаване гликемичния индекс на въглехидратните храни. Увеличават чувствителността на клетките към действието на инсулина и успешно се използват в превенцията и лечението на диабет тип 2.

Друга биологична роля на пектините е да свързват тежки метали, попаднали в стомашно-чревния тракт от външната среда - олово, кадмий, живак, стронций и др., и да ги извеждат с фекалиите навън.

Пектините подкрепят моториката на червата чрез увеличаване обема на фекалната маса и скъсяване времето на придвижването й, съответно - намаляват риска от констипация (запек), рак на дебелото черво и хемороиди.

Пектините понижават апетита, допринасят за бързо и дълго усещане за ситост, за отслабване и контрол на телесното тегло.

Количеството пектин, което може да се приеме от храната, е твърде малко - 0,5 g пектин се съдържа в 0,5 kg небелени ябълки. По тази причина желаните ефекти на пектина се постигат предимно с хранителни добавки - прахообразен извлек на активна субстанция от ябълки и цитрусови плодове. Именно с пектиносъдържащи хранителни добавки обаче може да се стигне до предозиране на пектинов прием и свързан с него риск от: намалено всмукване в кръвта и/или повишена екскреция (изхвърляне с фекалиите) на някои минерали, в т.ч. - на калций, желязо, цинк, мед, както и на витамин В12. Този ефект би наложил допълнително приемане на полиминерални продукти. Установено е, че посоченото негативно влияние върху усвояването на минералите от храната се отнася предимно за нискоестерефицирания пектин. Високоестерифицираният който се предлага на пазара, не би трябвало да има такова действие.

Често употребявана комбинация е пектин с мед. Цели усилване на благоприятните за здравето ефекти на двата натурални продукта - от една страна на пектина, от друга страна, на пчелния мед. Медът е концентриран захарен продукт, източник на лесноусвоими моно- и дизахариди (95%) - бързи доставчици на енергия за работата на сърцето и мозъка (100 g мед съдържа 310 килокалории).

Препоръчителното дневното количество мед за здрав човек е около 20 грама. Предозирането на приема на мед е свързано с повишен риск от слабително действие, алергични реакции, затруднен контрол на телесната маса и на кръвната захар.

На функционалните храни и хранителните добавки през последните години се възлагат големи надежди, а именно: да оптимизират хранителния внос на съвременния човек, консумиращ вкусни и бързо приготвящи се технологично обработени храни. Прекомерното увличане в тази посока обаче крие здравни рискове. Необходимо е спазване на правилото: съотношението на период на прием с период на "почивка" да е поравно, или: ако се приема 20 дни хранителна добавка с пектин, следва "почивка" от 20 дни. Тази препоръка не е валидна, ако пектинът се внася в организма чрез консумация на натурални храни.