Доц. Андрей Йотов, началник на Клиниката по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА

Отговаря на въпроса на Ирина Асенова

Тендовагинитът е възпаление на ципестите обвивки (синовиални влагалища), покриващи сухожилията на определени места.

Обичайната причина за това състояние е хроничната микротравма, възникваща при еднообразни повтарящи се движения. Възможни са и други причини като например някои инфекциозни, вирусни и ревматични заболявания. Най-често се засягат влагалищата по тилната повърхност на ръката, през които преминават разгъвачите на китката и пръстите. Този тип тендовагинит е характерен за хора, упражняващи монотонна дейност с ръцете си: клавиатуристки, пианисти, работещи с компютърни мишки и др. Срещат се и тендовагинити с други локализации: на сухожилията сгъвачи на пръстите, сухожилията на ходилото, ахилесовото сухожилие.

Клиничната картина е болка, провокирана и усилваща се при опъване на съответните сухожилия. Отокът на пострадалото място, локалното затопляне и понякога зачервяване са други типични симптоми. По-специална форма е т.нар. крепитиращ (скърцащ) тендовагинит, при който опитът за движение се съпровожда от звук, наподобяващ триене или скърцане, произтичащ от търкането на сухожилието в стеснения синовиален канал. При най-разпространения неспецифичен тендовагинит от пренапрежение рентгеновата снимка обикновено е без особености, лабораторната находка - също. Отклонения може да настъпят при инфекциозните и ревматоидните тендовагинити.

Остро възникналият неспецифичен тендовагинит като правило е с добра прогноза и отзвучава след съответно консервативно лечение. Терапевтичната схема включва временно прекъсване на активностите, довели до появата на тендовагинит, обездвижване, прием на нестероидни противовъзпалителни средства, както и локалното им прилагане, физиотерапия.

Теоретично тендовагинитът може да се излекува с имобилизация, но в практиката обездвижването рядко се прилага самостоятелно.

Възстановяването най-малкото ще е по-дълго, отколкото при комплексния подход, а и не толкова сигурно. По-голяма е и вероятността да настъпи хронифициране, при което лечението е продължително, резултатът е по-непредсказуем, може да се наложи включване на инвазивни манипулации като блокади и кортизонови инжекции, а в някои случаи се стига дори до хирургична интервенция.