Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло, отговаря на въпроса на Костадина Дойчева.

Хроничното възпаление на средното ухо (хроничен отит) се среща в 2 основни разновидности - без засягане и със засягане на костта.

Първият вариант е по-благоприятен и протича с периодично гноетечение от ухото и намаление на слуха. Възпалителният процес се ограничава в покривната лигавица на средното ухо. Обикновено през пробитото от болестта тъпанче инфекцията попада в тъпанчевата кухина при къпане, плуване и т.н. При грип също може да се получи възпаление, но вирусите отиват в ухото по кръвен път. Хроничният отит се изостря, като се появяват болки, гноетечението се засилва и слухът намалява.

Обикновено дупката на тъпанчето е от детска възраст вследствие на остър или серозен отит и някои пациенти дори не знаят, че я имат. Този вариант на възпаление на средното ухо и подходящ за лечение с медикаменти.

Използват се антибиотици, капки за ухо и редовно почистване на секрета. От трите компонента най-важен е тоалетът на течащото ухо. Гнойта се отстранява с аспирационна помпа и след това се поставя лекарство - ушни капки или багрила. Лечението трябва да е много прецизно, тъй като има ушни капки, които увреждат вътрешното ухо. Равновесието се нарушава и ухото трайно оглушава. При тях задължително е отбелязано да не се слагат на пробито тъпанче.

Ако ухото се задържи сухо повече от няколко месеца, може да се направи пластика на тъпанчето и да се затвори перфорацията. Много пациенти се надяват след такава операция да имат нормален слух, но това невинаги се получава. Тъпанчето е малък елемент от проводната система, а не основна причина за нормален слух. Въпреки това то има важна функция да пази тъпанчевата кухина стерилна, т.е. то е една затворена врата към средното ухо, а болестта с пробива превръща ухото в "разграден двор".

Другият вариант на хроничен среден отит е по-опасен. При него се получава кариес на костта и гнойта от ухото има неприятна миризма. Разяждането на костта към вътрешното ухо или мозъка може да предизвика тежки усложнения с нарушено равновесие, глухота, менингит и фатален край. Затова при тази форма оперативното лечение е основно. Операцията е санираща, прави се за здраве, а не за слух. След операцията може да се запази наличният слух, да се подобри или загуби. Това зависи от разпространението на процеса и опитността на хирурга.

При възрастни хора с тежки здравни проблеми операцията се избягва и се използват медикаменти под често наблюдение на специалиста. В такива случаи и при тази форма може да се смята медикаментозното лечение за водещо.