Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло

Отговаря на въпроса на Е. Стоянова

Гърлото представлява мускулна фуния от основата на черепа до входа на хранопровода. В горната си част има връзка с носната кухина, където в детската възраст се намира носогълтачната (третата) сливица. По-надолу граничи с усната кухина и на двете страни на входа на гърлото се разполагат небните сливици, а в корена на езика - езичните. Видно е, че преди да попадне инфекция в гърлото от носа или устната кухина, тя се среща със сливиците. Те представляват определена защита на организма, но не като механичен страж, а с богатството на бели кръвни клетки (лимфоцити). Лимфоцитите са струпани на гнезда (фоликули), които образуват сливиците. Бактериите и вирусите попадат в тези гнезда, които ги унищожават и организмът се справя с инфекцията.

В други случаи (мощно бактериално нашествие, отслабнал организъм, увредени сливици от хроничен тонзилит, вирусни епидемии и др.) инфекцията надделява, фоликулите се възпаляват и се образува гнойна ангина. Процесът е във вътрешността (паренхима) на сливиците и инфекцията се насочва към следващата бариера на организма - шийните лимфни възли. При тяхното ангажиране те се уголемяват.

При такъв механизъм на заболяване физиотерапевтичните процедури нямат кой знае какво значение. Лекарството трябва да проникне по кръвен път във вътрешността на сливиците и да унищожи причинителя. При гнойни ангини причинителите са гнойни бактерии (стрептококи и стафилококи) и основно лечебно средство са подходящи антибиотици. В доантибиотичната ера вариантът е бил организмът сам да се справи с инфекцията. Ролята на лекаря е била да облекчи този процес с препоръчване на постелен режим, обезболяващи средства и сваляне на високата температура. Поставянето на загряващи компреси на шията е ускорявало оформянето на гнойна колекция в сливиците, след което започва оздравителният процес. При вирусните възпаления (зачервено гърло) антибиотиците нямат такова значение, освен ако не са противовирусни. При тези заболявания определени физиотерапевтични процедури (аерозолно лечение) имат добър ефект. Те трябва да се приложат във втората половина на заболяването, за да облекчат оздравителния процес.

При хронично болни сливици (хроничен тонзилит) основно средство е операцията. Периодично консервативно лечение се прилага при ограничените форми (компенсирани), когато няма опасност от усложнение в далечни органи. В тези случаи може да се използват физиотерапевтични методи като част от общия лечебен комплекс.