Bремето тази пролет беше милостиво към хората с поленови алергии - откакто тревите и дърветата започнаха да цъфтят масово, често валя. Природният душ увлича и сваля на земята малките дразнещи зрънца. Щадящият период обаче приключи и точно когато цъфнаха липите и юнските житни треви, времето се оправи. За ужас на алергичните към тези видове.  Със своите микроскопични размери от 5 до най-много 100 микрона поленовите зрънца са невидими с просто око. При вдишване полепват в носа, но могат и да слязат към дробовете, ако са натежали от замърсителите в градския въздух.

През последните години медиците говорят за удължаване на поленовите алергии
заради размиването на сезоните. Въпреки това у нас все още може да се откроят три поленови периода - на дървесните дразнители през март-април, на тревите през май-юни и на житните растения и плевелите през август-септември. Често заради съвпадение на цъфтежа на няколко вида хората припознават като агресор не този, който е истинският им враг.  Оставете брадвите - тополите са невинни за алергиите!
Това е най-краткият коментар на проф. д-р Васил Димитров, национален консултант по клинична алергология и шеф на университетския клиничен център по алергология в София, по разпространеното мнение, че пухчетата докарват сенна хрема.

Заблудата на много хора да смятат, че дървесният вид е виновен за кихането и хремата им, е заради съвпадението с цъфтежа на ливадната тимотейка, която често провокира реакции на непоносимост. Цветният прашец на тази житна трева предизвиква алергии, но човек свързва оплакванията си с летящите във въздуха пухчета. Те могат да се определят като дразнител единствено ако приемем, че пречат чисто механично. Но категорично не предизвикват алергия, обяснява националният консултант.

Полинозите (непоносимост към цветния прашец) са чести - от тях страдат между 19 и 24 на сто от хората у нас. По-често атакуват децата и младите хора в големите селища.
Основната причина според проф. Димитров е, че в градовете полените стават по-агресивни, защото по тях полепват частици от горивата на транспортните средства и други химически замърсители. Според медицинските наблюдения през последните години децата с поленова алергия често развиват и атопичен дерматит. Любопитна подробност е, че те обикновено са по-интелигентни, макар науката все още да не знае обяснението.
 

Националният консултант по клинична алергология проф. Васил Димитров:

Хората с полинози по-рядко боледуват от рак. А алергиите са “цената” за справянето на цивилизацията с инфекциите и паразитите

- Проф. Димитров, на какво се опира твърдението, че децата с атопичен дерматит са по-интелигентни?
- Няма обяснение. Това са психологически наблюдения.

- А вие имате ли някакво тълкувание за себе си?
- Не. И да имам версия, не е редно да я коментирам, аз вярвам на медицината на доказателствата. Други предположения биха били спекулативни. Клиничните изследователи, които съобщават факта, са го наблюдавали. Цитирам го като любопитен детайл, който обаче едва ли може да успокои родителите на децата с такива страдания. Но се знае и за друг, не по-малко интересен момент - хората с атопия боледуват по-рядко от някои видове рак.

- Вероятно сте забелязали, че "атопичен" често се бърка с "атипичен". Обяснете достъпно какво представлява атопията.
- Това е състояние, при което някои хора свръхпроизвеждат имуноглуболин Е - антитяло от клас Е, което най-достъпно казано е белегът на алергията. На пръв поглед изглежда като грешка на природата. Но не е така. Това антитяло е създадено от природата като средство организмът да се бори срещу паразити. И то върши доста добра работа в това отношение. Сред населението на региони, в които се среща по-голямо опаразитяване с кръгли червеи, почти няма атопия. Такива допреди години бяха някои нации в Африка.
Полинозата също е атопия, при нея има свръхпроизводство на имуноглуболин Е, реакция към дървесни и плевелни полени.

- Кои са най-честите атопии?
- Най-често оплакванията са от атопичния ринит - 18 процента (тази "хрема", която е всъщност възпаление на носната лигавица, е най-честата алергия изобщо в света), бронхиалната астма държи около 9 процента, атопичните дерматити са към 5 процента.

- Наследствени ли са?
- Атопията е генетично обусловена. Сред хората е разпространено мнение, че някои са генетично защитени от алергии. Всъщност е обратното, има комплекс от гени, които предразполагат към такива страдания. Но едновременно с наследствеността влияе и околната среда, при това все по-категорично.

- Как?
- В миналото алергиите, включително актуалните в момента полинози, са били изключение. През последните десетилетия обаче алергиите стават все по-чести. Това, което се е променило драстично, не е природата на човека, а средата - все по-урбанизирана, моторизирана, индустриализирана. Но има и друг аспект - колкото по-висок е стандартът в дадена държава, колкото повече се държи на хигиената, населението има достъп до качествено здравеопазване, медицината успешно лекува инфекциозните и паразитни заболявания, толкова по-чести са алергичните заболявания. Това навежда на идеята за т.нар. цивилизационна хипотеза, а именно, че по-високата здравна култура, добрите условия на живот и намаляването на риска от инфекции водят до промяна в баланса на имунните клетки, отговарящи за защитата на организма. Механизмът е сложен, но в крайна сметка се свежда до това, че организмът променя функционалния баланс на клетките в посока бдителност към алергени.

- Децата ли са по-чувствителни към дразнителите?
- Алергиите са най-чести при децата и младите хора. Обяснението е и в неукрепналия организъм и в тенденцията с годините организмът да започва постепенно да си изработва устойчивост. След 45-годишна връзраст често настъпва спонтанна ремисия - живот без оплаквания, а в напреднала възраст алергиите са съвсем редки.

- Защо тогава се създава впечатлението, че атопиите са нелечими, че "веднъж алергия - завинаги алергия"?
- В медицината всичко се лекува, но при кое хронично заболяване може да се говори за пълно излекуване?! Въпреки че със съвременните терапии на практика можем да говорим за 80-90 процента успех при лечението на аларгиите, когато дразнителят е установен. Да вземем за пример един 30-годишен човек. Лечението е с много малки, постепенно увеличаващи се в рамките на 4-5 години дози от алергена. Създава се имунен толеранст. Такъв подход води до около 10-годишна ремисия. Човек живее нормално. Междувременно на около 45-годишна възраст вече организмът по естествен начин е станал по-малко чувствителен и алергиите са изключение. Е, не може ли да говорим тогава за излекуване?

- Каква е терапията?
- Съвременният подход най-често е алерген-специфичната имунотерапия. Но има и други начини да се въздейства. Може би негативизмът към лечението идва от по-популярните инжекционни методи. В тази област напредъкът на фармацията е много голям и вече става дума за лечение вкъщи по лекарско предписание. Единственото, което човек трябва да направи, е през определено време да сложи едно хапче под езика.

- А ако човек просто чака проблемът да отшуми и без лечение?
- Ще направи голяма грешка. Например, ако алергичният ринит, който е най-масовото оплакване и някои хора го подценяват като сезонна хремичка, която ще си мине сама, не се лекува правилно, може да се стигне до астма. Тя също се лекува, но е по-тежко забляване и принуждава човека много повече да се съобразява с нея. Пристъпите на задух и дразнещата кашлица са много мъчителни. За сравнение - при 40 процента нелекуваният алергичен ринит се усложнява в астма, така става и с 15 процента от лекуваните с класически средства и само при 5 на 100 от преминалите алерген-специфична имунотерапия.

- Как се обяснява парадоксът, че на село, където има повече растения, отколкото в града, по-рядко се установяват поленови алергии?
- От една страна, там има естествено приспособяване към дразнещите агенти. Но и нещо друго, много по-съществено. Категорично е установено, че по поленовите зрънца полепват молекули от неизгорели газове и други химически замърсители, типични за градовете. Тези полени са много по-агресивни и по-често предизвикват реакция на непоносимост.

Проф. Васил Димитров СНИМКА: ПИЕР ПЕТРОВ