Проф. Тим Сектър развенчава и мита, че е по-добре да овкусяваме салатите с лимон. Проучвания са показали, че оцетът помага за стабилизиране нивата на кръвната захар, намалявайки шанса да развиете пристъпи на глад и да похапвате между основните хранения

Зеленчуците са сред най-полезните храни, особено през зимата, когато трябва да осигуряваме много витамини на телата си, за да се борят успешно с вирусите. По принцип е препоръчително да се ядат сурови, но не всички са вкусни така. Някои даже действат зле на по-чувствителните стомаси.

Затова термичната им обработка се превръща във важен процес и се появяват все по-технологични уреди за готвене, които се рекламират като средство за запазване на повече полезни съставки в зеленчуците. Един от най-известните английски учени в областта на здравословното хранене обаче твърди, че това може да се постигне и в най-обикновена тенджера, ако те бъдат нарязани и оставени малко да си “починат” преди готвенето. Професорът по генетична епидемиология Тим Спектър съветва да се забавя варенето или задушаването на зеленчуци с около 10 минути, тъй като това повишава нивата на съставка в тях, за която известно, че може да намали риска от сърдечни заболявания.

“Лукът и чесънът, зелето и броколите са добри източници на сулфорафан. Доказано е, че той подобрява контрола на глюкозата и нивата на холестерола. Така че ако нарежете вашите зеленчуци и ги оставите да престоят от пет до десет минути, преди да ги сложите върху огъня,

сулфорафанът се активира и оцелява в процеса на готвене”,

пише професорът в статия, съдържаща съвети за здравословни диети през 2025 година.

Той от години изследва връзката на чревното здраве с храненето и как то се отразява върху други аспекти, които ни карат да се чувстваме добре. Самият учен е променил сериозно диетата си, след като прекарва лек удар. Преди обикновено закусвал мюсли, портокалов сок, чай и понякога препечена филийка с мармалад. Обядвал на работното си място, като най-често това било сандвич с майонеза и риба тон, чипс и портокалов сок в кутия. Днес денят му започва с кисело мляко с червени плодове, ядки и семена, кефир и черно кафе. За обяд взема нещо с много зеленчуци като къри например и прави лека вечеря, която също е на растителна основа.

Ученият се е убедил на собствен гръб как правилното готвене и хранене се отразяват върху действието на холестерола. Той е мастно вещество, което се съдържа в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло и е жизненоважен за нормалното му функциониране. Синтезира се по естествен начин от организма. Но ако човек страда от нарушена обмяна на вещества, води застоял начин на живот, пуши, пие и страда от наднормено тегло, холестеролът не може да се усвои напълно от клетките и се отлага по стените на кръвоносните съдове. Това ограничава притока на кръв към сърцето, мозъка и други части на тялото, повишавайки риска от стенокардия, инфаркт, инсулт и кръвни съсиреци.

Високият холестерол се сочи като основен рисков фактор за сърдечни заболявания. По тази причина нивото му се изследва периодично при хора, които имат проблем с него. Също така се правят множество проучвания какво му влияе.

Така учените стигат до сулфорафана, който освобождава определени антиоксиданти и детоксикиращи ензими. Доказано е, че той намалява риска от стеснявания на кръвоносната система. Подобрява работата на мозъка и сърцето. Затова проф. Спектър казва, че е много важно да запазваме неговите свойства при термична обработка на зеленчуци.

Той съветва също готвенето на домати да става със зехтин,

тъй като по този начин се извличат повече хранителни вещества от тях. Също така да избягваме кубчета с бульони, защото начинът им на правене е унищожил полезните съставки на зеленчуците в тях. Да наблягаме повече на ферментирали храни като кисело зеле и туршии, които помагат да си набавяме добри чревни бактерии.

Професорът развенчава и мита, че е по-добре да овкусяваме салатите с лимон, отколкото с оцет. Проучвания са показали, че киселинността на течността помага за стабилизиране нивата на кръвната захар, намалявайки шанса да развиете пристъпи на глад и да похапвате между трите основни хранения. Даже, ако започвате обяда или вечерята си с малка салата с оцет, има шанс да изберете и по-малко основно ядене, което по принцип е добре, особено ако сте с наднормено тегло.

“Съществуват нови доказателства, че консумацията на салати или други зеленчуци като предястие около десет минути преди да имате богати на въглехидрати блюда, може да ви помогне да останете сити за по-дълго време и да намалите скоковете на кръвна захар от тях”, пише Тим Спектър. Той обаче напомня, че няма такова нещо като универсална диета и всички реагираме различно на една и съща храна, което се обяснява с разлики в нашия микробиом, или микроорганизмите, които живеят в червата ни. Те играят ключова роля в храносмилането, регулирането на имунната система и дори мозъка през веществата, които произвеждат.

“Двамата с вас можем да изядем две еднакви понички, но вие да не повишите кръвната си захар, а аз да я повиша. Така за мен тази поничка ще е преяждане, а за вас - не”, обяснява английският специалист. Затова той отрича теорията, че отслабването е въпрос на проста сметка между приети и изразходени калории. Освен начина, по който приготвяме храната си, има и редица други фактори, като например колко качествена е тя и колко часа спим.

Ако други диетолози се фокусират върху изключването на една или друга група храни, проф. Спектър залага на разнообразието. Той препоръчва

да се консумират поне 30 различни растителни ястия седмично,

включително семена и ядки, тъй като разнообразието е изключително важно за предпазване от инфекции и болести.