д-р Митова,  Клиника по Гастроентерология, УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”

За опасноститe от самолечението на стомашните киселини и непридържането към назначената от лекар терапия, нека поговорим с гастроентеролозите на България...

Преоценката на стила на живот и преодоляване на вредности (затлъстяване, тютюнопушене,  стрес,  алкохол, начин на хранене, медикаменти) е важна  предпоставка за траен ефект от  лечението на киселинно- обусловените заболявания (КОЗ).

Неглижирането на  симптомите на рефлукс  (връщане на стомашно съдържимо към хранопровода) и болка  може да доведе до прогресиране и усложнение на заболяването и затруднено лечение. От 130 000 анкетирани над  50% съобщават за подобни  прояви   с продължителност 5 години.

Самолечението също е вид недооценяване на състоянието.  Традиционното „магическо” средство -сода за хляб  всъщност води до  следващ обратен ефект на засилено  образуване на стомашна киселина.  Антиацидните препарати са с добро симптоматично, но  краткотрайно действие и честият  им прием  причинява  странични ефекти.

Лечението трябва да започне след прецизиране на състоянието от лекар специалист и извършване на фиброгастроскопия (ФГС), тъй като палитрата им е  твърде  широка: от липса на  видими промени в лигавицата до ерозии, язви, стеснения, хернии  и предракови състояния в хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника.

Лечението на КОЗ е основно медикаментозното и следва де е  адекватно и достатъчно. Първата стъпка е овладяване на клиничните симптоми. Основните препарати  са инхибиторите на протонната помпа-ИПП. Прилагането им започва с пълна доза на двукратен прием  преди хранене.  Симптоматичното действие обичайно настъпва за  около 3 дни.  Активното лечение  на рефлукс-езофагита (ГЕРБ) е с  пълна доза ИПП. При  леките форми то продължава 4-6 седмици,  в редки случаи до 8 седмици. Намаляването на симптомите  до единични епизоди или пълното им изчезване са достатъчен показател за ефект от терапията.  Продължаването им след  8-ма седмица налага нова оценка  с ендоскопия и отхвърляне на допълнителна причина . При тежките форми на ГЕРБ курсът  на  активно лечение е 8-12 седмици и ендоскопският  контрол на 3–ти месец е задължителен.

Поддържащото лечение има за цел стъпаловидно да се постигне безсимптомно състояние с  възможно най-ниската доза ИПП - еднократен прием сутрин ,  разреждане на приема , лечение  в режим ”до поискване” с еднократен прием на ИПП.  При тежките форми на ГЕРБ поддържащото лечение  с ИПП може да  продължи неограничено време. При възстановяване на оплакванията  се връща  наново лечебната доза.  В тези  случаи контролът  с ФГС е задължителен  за изключване на усложнения, вкл. синдром на Барет, които изискват преценка за допълнително специализирано лечение - ендоскопско  или хирургично.

Странични  ефекти от  лечението с ИПП са т.нар. „нощни епизоди на рефлукс” и  „синдрома на обратното повишение на стомашната киселинност”. По- чести са при продължителен  прием на ИПП и при тежки случаи на ГЕРБ. 

Съвременното лечение на  ерозиите, язвите на стомаха и дванадесетопръстника изисква задължително изследване на инфекцията с Helicobacter pylori и лечебен план за eлиминирането и  с ИПП и комбинация от антибиотици. Този подход е доказан с неоспорим ефект върху намаляване до изчезване на рецидивите и усложненията  им. 

Лигавичните увреди, провокирани от прием на нестероидни противовъзпалителни средства също изискват защита с ИПП  и лечение на инфекцията с Helicobacter pylori,  в случай че се докаже такава.

Научете повече на www.NEXILINI.bg!

С подкрепата на Астра Зенека