Проф. Константин Чернев, завеждащ отделението по вътрешни болести в “Софиямед” и национален консултант:

Инфекцията с хеликобактер пилори е най-често срещаната инфекция в света. Около 50% от населението на Земята е инфектирано с бактерия, като в страните с висок стандарт на живот честотата е по-ниска - 30-35%, докато в тези с нисък стандарт инфекцията достига до 90 % при хората над 60 години.

В страните с висока честота на заболеваемост инфекцията настъпва най-често в ранното детство и е свързана със социално-битовите условия. Фигуративно може да се каже, че инфекцията с хеликобактер пилори е "болест" на боксониерите и гарсониерите. Тя е също много честа в нашата страна.

Хеликобактер пилори е открит в края на 80-те години от двама австралийски професори - Гари Маршал и Стил Уоран, в рамките на малко вътреболнично научно проучване. След това изследване специалистите установяват, че бактерият се наблюдава в почти всички биопсични материали от стомашната лигавица.

При оралното заразяване, което най-често се предава от майката на детето, бактерият попада в крайната част на стомаха, наречена "антрум", и по-рядко в тялото (средната част) на стомаха. Той се разполага в стомашната слуз и почти никога не влиза в стомашната лигавица. Отделя ензими, които го предпазват от смилане от солната киселина в лумена на стомаха. При това повърхностно разположение в слузта на лигавицата на стомаха отделя различни активни патогенни токсини, които проникват в нея и причиняват възпалението й, известно като гастрит. Хеликобактер пилори предизвиква и промени в регулацията на стомашната секреция, която отначало е увеличена и става причина за развитие на дуоденална язва.

По-късно с прогресирането на гастрита секрецията на стомаха намалява и тогава се увеличава рискът от развитие на стомашни язви, рак на стомаха и т.нар. МАЛТ лимпфом. За възникването на дуоденалната язва, стомашната язва, рака на стомаха и МАЛТ лимпфом играят роля фактори както от страна на бактерия, така и на организма и околната среда. Съществуват над 3000 щама (подвидове) на хеликобактер пилори, но само около 15% от инфектираните развиват гореизброените заболявания.

В момента е много трудно да се предвиди кои пациенти ще развият тези заболявания. Поради това в ежедневната медицинска практика изследваме и след това лекуваме само онези, които имат оплаквания. Именно затова висок процент от хората, при които се диагностицира хеликобактер пилори не подлежат на абсолютно точно клинично изясняване и лечение, ако нямат съответните оплаквания. Доказано е обаче, че при пациенти с дуоденална язва в 90% от случаите се установява хеликобактер пилори инфекция, а при тези със стомашна язва и рак на стомаха - при около 60%. При втората група пациенти освен наличието на "опасни щамове" на бактерия се забелязва и генетично предразположение, като това особено важи за случаите със стомашен рак.

Инфекцията с хеликобактер пилори се доказва с две големи групи тестове - инвазивни и неинвазивни. При инвазивните тестове бактерият се доказва в стомашната лигавица, взета чрез биопсия по време на гастроскопия, като това става чрез хистологично изследване. Друг инвазивен тест за изследване е бързият уреазен тест и микробиологичното изследване.

Неинвазивните методи включват серологичен тест, който доказва наличието на антитела срещу инфекцията в кръвта, дихателен уреазен тест и антигенен тест в изпражненията. Най-лесно инфекцията се доказва именно чрез серологичен тест в кръвта. Малко специалисти обаче знаят, че той не е подходящ за контрол след проведено лечение.

Хроничният гастрит, причинен от патогенните щамове на хеликобактер пилори например, напредва и постепенно обхваща цялата лигавица на стомаха, като настъпилата стомашна атрофия с последващи промени в стомашната лигавица представлява предпоставка за развитие на стомашен рак.

Намалената стомашна секреция в определени случаи играе положителна роля, като намалява случаите на гастроезофагиална рефлуксна болест. Напоследък доста се обсъжда и ролята на инфекцията с хеликобактер пилори при възникването на инсулинова резистентност при диабет тип 2, както и на сърдечносъдови и мозъчносъдови промени. Голямата част от научните данни обаче са противоречиви и не са възприети и утвърдени официално в ежедневната клинична практика.

Лечението на инфекцията цели премахване на бактерия, като целта е да се предотврати напредващото увреждане на стомашната лигавица, да се излекува язвената болест на дванадесетопръстника и да се предотврати развитието на стомашни язви и най-вече на стомашен карцином. Съвременното лечение включва препарат за потискане на стомашната секреция и антибиотици. В първите 7-8 години тази комбинация беше ефективна, но постепенно резистентността към антибиотиците се увеличи, което доведе до намаляване успеха от лечение.

При неуспешно първо лечение и упорити клинични оплаквания, се провежда втори курс на лечение или пациентите остават на клинично наблюдение.

Много активно от повече от 15 години се работи за създаване и на ваксина срещу тази най-честа инфекция у човека. Бактерият обаче отделя своите токсини, които по такъв начин потискат най-вече клетъчния, по-малко хуморалния имунитет, и предизвиква големи трудности при създаването на ваксина срещу хеликобактер пилори.

При стомашни оплаквания е добре всеки да се изследва за наличието на бактерия и при установяванетому да се обърне към съответните специалисти.

Скринирането за хеликобактер пилори при липса на такива оплаквания, а също така и скринирането на населението като цяло е безсмислено, защото установяването на бактерия без клинични оплаквания не изисква лечение.