Изпитванията на устройството, което се имплантира, започват в началото на тази година, а технологията се очаква да стане достъпна около 2030 г.

На 36 години Хедър Тубиган от Чикаго открила бучка с размер на семка от авокадо в лявата си гърда. Диагнозата - злокачествен тумор. Ракът вече бил разпространен в лимфните ѝ възли. Ужасена, пациентката почти автоматично помолила хирурга си да премахне и двете ѝ гърди, въпреки че ракът бил засегнал само едната.

Лекарят обаче я призовал да преосмисли решението си. Макар че гърдата с тумора трябвало да бъде отстранена, той обяснил, че има много ползи от запазването на здравата гърда непокътната - включително запазване на усещането от едната страна на гръдния кош, което ще изчезне от другата страна след операцията.

Тази загуба на чувствителност често е по-съществена, отколкото много пациентки с рак на гърдата могат първоначално да осъзнаят, докато се борят с променящото живота им заболяване. От топлината на прегръдката до сексуалната възбуда, съвременната медицина едва започва да оценява различните функции на гърдата, както и как липсата на усещане след мастектомия може да промени интимността, сексуалността и емоциите на оцелелите от този толкова често срещан вид рак.

В новаторски проект изследователи от Чикагския университет работят за възстановяване на усещането за допир при пациенти, които са претърпели мастектомия.

Екипът от лекари, невролози

и биоинженери създава

устройство за имплантиране,

наречено “бионична гърда”, което може да съживи чувствителността след подобна операция.

“До момента хирургичният подход към реконструкцията на гърдите след лечение на рак е фокусиран силно върху външния вид, формата на гърдите, а не върху функциите – казва пред в. “Чикаго трибюн” д-р Стейси Теслър Линдау, главен изследовател на Bionic Breast Project и гинеколог от медицинския департамент на университета в Чикаго. - Ние се опитваме да променим това разбиране.” Първото клинично изпитване на ключов компонент на устройството се очаква да започне в началото на 2025 г., разкрива Линдау.

В САЩ има повече от 4 милиона оцелели от рак на гърдата според Американското общество за борба със заболяването. Повече от 100 000 пациенти се подлагат на мастектомия всяка година в цялата страна.

Имплантът отчасти се основава на работата на невролога от Чикагския университет Слиман Бенсмая, чиито изследвания помогнаха за разработването на протези на крайниците, които възстановяват реалистичното усещане за докосване на пациенти, които са били парализирани или са претърпели ампутация.

Линдау и Бенсмая си партнирали около 7 г. за разработката на подобна технология

за възстановяване на чувството за усещане в гърдите след мастектомия. За нещастие, през август 2023 г. Бенсмая умира на 49-годишна възраст.

Въпреки че реконструкцията на гърдата може козметично да възстанови вида и формата на гръдния кош, Линдау посочва, че много пациентки с мастектомия изпитват усещане за физическа и психологическа загуба подобно на човек, загубил крайник.

“Някои жени описват загубата на гърдите си като загуба на тяхната идентичност, на тяхната женственост - допълва изследователката. - Това е екзистенциална загуба. За някои тя поставя под въпрос тяхната човешка същност.”

След известно обмисляне Тубиган претърпяла едностранна мастектомия през 2020 г. и запазила дясната си гърда. Тя е благодарна на нейния хирург - д-р Нора Ясковяк, която успява да я убеди да не премахва и двете гърди, претегляйки всички рискове и ползи.

Проектът за бионични гърди е интригуващ за Тубиган. Възможността устройство, което се имплантира, един ден да върне усещането за допир в лявата ѝ гърда е вълнуваща, разкрива тя.

“Научих се да живея без чувствителност в лявата гърда. Но да я възстановя, би било невероятно.”

Тубиган, която сега е в ремисия, твърди, че

усещането за допир в останалата ѝ гърда е невероятно утешително, особено когато прегръща 9-годишния си син Райкър.

“Когато го държа отдясно, наистина го усещам - казва жената. - От лявата си страна всъщност не чувствам нищо. Чувствам само натиск - това е най-добрият начин да го опиша.” Нейният хирург подчертава, че всеки случай на рак на гърдата е различен. Д-р Нора Ясковяк разкрива, че се опитва да помогне на пациентките да разберат по-добре какви могат да бъдат дългосрочните последици от различните пътища на лечение. Но усещането за допир в гърдите е важен фактор, който те биха могли да пренебрегнат, тъй като правят избор на терапия в момент на страх и безпокойство, добавя лекарката.

По време на битката с рака на гърдата Тубиган и съпругът ѝ копнеели да имат още едно дете. “И не знаехме дали ракът ни е отнел това”, споделя пациентката. Преди да се подложи на химиотерапия и лъчева терапия, тя замразила свои яйцеклетки, за да има шанс. Но по-рано тази година заченала по естествен път. “Това е чудо”, признава жената. На 8 ноември ражда момиченце. Малко след това кърми новороденото на дясната си гърда, усещайки как дъщеря ѝ суче и се сгушва в нея по време на хранене.

Повече от 14 години Линдау специализира в областта на онкосексуалността, като помага на пациенти с рак да възстановят сексуалната си функция по време и след лечението. Тя се грижи за болни с всички видове рак, но повече от половината имат рак на гърдата.

“Оцених как загубата на чувствителност на гърдите наистина пречи на сексуалния живот. Гърдите са много важен полов орган за повечето жени”, смята изследователката. Според нея,

ако загубят зърната си, много жени не могат да получат оргазъм

Това е особено тежък проблем за онези, които са претърпели двойна мастектомия.

Обмисляйки какво може да се направи за решаване на проблема, гинеколожката от Чикаго се запознава с работата на Слиман Бенсмая - международен експерт в невронауката на докосването, чиято лаборатория и партньори от университета на Питсбърг разработиха роботизирана протеза, която възстановява реалистичното усещане за допир и контрола над изкуствената ръка. “Хората приемат чувството си за докосване за даденост повече от зрението или слуха”, споделя световноизвестният учен в интервю през 2011 г.

Линдау се свързва с Бенсмая и го пита дали смята, че работата му по протезата на ръката може да се пренесе върху гърдата. “И той каза, да, съгласен съм с вас, че това е жизнеспособна концепция - спомня си тя. - Беше изключително развълнуван, защото въпреки че е много значима работа да можеш да възстановиш усещането на протеза на ръката, броят на хората с такъв вид ампутационно нараняване, които биха отговаряли на условията за сензорно възстановяване, беше малък.” За сравнение, броят на оцелелите от рак на гърдата, които биха могли да се възползват от бионична гърда, е многократно по-голям. За първото клинично изпитване

проектът ще набере участници, които планират да се подложат на двуетапна двойна мастектомия

с процедура за реконструкция на гърдата. Когато се извършва мастектомията, гръдната тъкан ще бъде извадена както обикновено. Гръдната част на междуребрените нерви, които осигуряват усещане в гърдите, също ще бъдат отстранени по време на този процес, обяснява Линдау.

Към прерязаните нерви реконструктивният хирург ще прикрепи миниатюрни електроди, свързани с електрически проводници, които са тънки почти колкото косъм. Тези електрически проводници ще излязат от кожата под ръката. След това мастектомичният разрез ще бъде затворен.

Около шест седмици по-късно участникът ще дойде в центъра за клинични изследвания и екипът на проекта ще свърже проводниците, преминаващи през кожата, с източник на енергия.

“Тези експерименти ще ни помогнат да отговорим на въпроса: можем ли да доставим енергия на тези нерви по начин, който възстановява усещането?”, продължава Линдау. Пациентите ще докладват, описвайки усещането, интензивността му и дали то е естествено, или болезнено, за да помогнат на изследователите да проектират по-добре устройството. Електрическите проводници и електродите по-късно ще бъдат премахнати от тези участници по време на реконструкцията на гърдата.

Според Стейси Линдау, ако изпитанията вървят успешно, технологията може да стане достъпна до 5 г. “Работим ускорено, защото знаем колко много жени страдат от загубата на чувствителност след мастектомия”, посочва тя.