Тодор Живков надживява всичките си душмани. Но най-загадъчна е смъртта на най-големия от тях - Иван Тодоров с партизанско име Горуня. Той крои да свали Живков с военен преврат през 1965 г. След развенчаването на Сталин Горуня е смятал Живков за ревизионист на марксизма.

Държавна сигурност обаче разкрива заговора и следва вълна от арести, наказания, разжалвания и уволнения на около 500 милиционери и военни в София и във Врачанско, откъдето е родом Горуня. От 14-те главни заговорници на съд отиват 9 души, но те получават меки за времето си присъди между 8 и 15 г. затвор.

Според официалната версия, на която никой не вярва, в очакване да бъде арестуван Горуня се е самоубил в дома си на 8 април 1965 г., оставяйки предсмъртно писмо. Много обстоятелства около смъртта му обаче изключват самоубийството.

Домът на Горуня е на бул. “Димитър Благоев” №2 в София. Той спи сам в една от стаите, в друга е съпругата му, в трета - по-малкият му син. Около 4 часа синът чува два тъпи и заглушени удара като от изстрели. След малко отива в стаята на баща си и го заварва с две огнестрелни рани на главата. Пистолетът ТТ е върху гърдите на Горуня, ръцете обаче са покрай тялото. Има и 6-7 прободни рани с нож или кама в коремната област, но е жив. Не може да говори, само показва нещо с ръце. На нощното шкафче има том от съчиненията на Ленин и писалка върху него. Между страниците има лист, на който Горуня е написал: “След като завърши идейният разгром на партията, започна физическа разправа с кадрите. Умирам, но жив няма да се дам.”

До леглото на персийско килимче има куршум от пистолет с много по-голям калибър от ТТ. Той е изстрелян в слепоочието на Горуня, минал е през средата на челото му, рикоширал е в стената и е паднал на килимчето. Изстрелът е бил произведен в 4 часа и 5 минути. Седем минути по-късно близките на Горуня звънят за линейка и тя идва за няколко минути. По-късно това е обяснено с близостта на “Пирогов” и липсата на улично движение. Часът на смъртта на Горуня, записан в “Пирогов”, е 7,30 - повече от 3 часа след изстрела. На това се крепи и легендата за физическото и духовното могъщество на бившия партизанин.

Медицинска сестра от “Пирогов” показала на бивша партизанка от отряда на Горуня неговата пижама. Тя била продупчена на 6-7 места. Според сведения на хора, видели тялото в моргата на “Пирогов”, по него е имало доста кръстосани лепенки.

Погребението в родното му село Горна Кремена е организирано набързо и в пълна тайна. Властта взема мерки да блокира района, за да не се стичат хора. Ковчегът е натоварен на камион и потегля за Враца. При Елисейна камионът е спрян от милиция. Свалят ковчега край пътя и нареждат на шофьора да се връща в София. Директор на завод в Елисейна обаче научава за ковчега и праща друг камион да го натовари. Тялото пристига в Горна Кремена, но майката на Горуня отказва да го погребе неокъпан. Изпълняват желанието й, събличат трупа и по него преброяват 8 лепенки. По-късно е обяснено, че те са покривали разрезите от аутопсията. Една от раните на главата е в лявото слепоочие. А за Горуня се е знаело, че “с лявата ръка не може и вилица да държи, а камо ли да стреля”.

Въпреки репресиите през всичките години след 1965 г. гробът на Горуня е поддържан и затрупван с цветя. През 1990 г. по нареждане на главния прокурор Иван Татарчев тялото е ексхумирано. Селската кметица тогава Ефросина Фръцеловска е присъствала като служебно лице. Тя разказва, че в черепа на Горуня имало две дупки. Според нея изходната, а не входната е на дясното слепоочие.

В книгата си “Кой уби Горуня?” неговият ятак Петко Цонев пише, че в нощта на 8 април кварталът на Горуня бил блокиран от милиция. Около дома му имало секретни постове, камионетки и линейка. Изключили телефона му и към 2-3 часа през нощта в стаята му било вкарано упойващо вещество, от което Горуня заспал. Призори убийците влезли в стаята и стреляли в главата му, имитирайки самоубийство. Смята се, че единият от тях е Мирчо Спасов, изпълнителят на “мокрите поръчки” на Тодор Живков. Именно Спасов е нанесъл ударите с нож по тялото на агонизиращия Горуня. Другият е Атанас Узунов с прякор Наско Злото. Скоро след това той се пропил и набързо бил пенсиониран от МВР.