Отговаря д-р Жулиета Христова, главен асистент в Клинична лаборатория на “Александровска болница

Тежестта на симптоматиката при COVID-19 варира в широки граници.   Рутинно изследваните клинично-лабораторни показатели не поставят дефинитивно диагнозата, но въпреки това промените в тях имат пряка връзка с клиничното протичане.

Най-честите отклонения при постъпване в клиниката на болни с пневмония са: нисък брой левкоцити с нисък брой лимфоцити, нисък брой тромбоцити, повишена активност на трансаминазите (АСАТ и АЛАТ) и на лактатдехидрогеназата (ЛДХ), както и високи нива на С-реактивен протеин (CRP). На този етап прокалцитонинът обичайно е в норма.

С напредването на инфекцията има повишение на неутрофилите, а промените при АСАТ, АЛАТ, ЛДХ и CRP се задълбочават. При тежко и критично протичане има повишение на прокалцитонина, феритина и доста по-високи стойности на възпалителните цитокини и хемокини в сравнение с болните със среден ход на болестта. При тежко болните в съображение влизат и показатели като тропонин и алкално-киселинното равновесие.

При някои болни има повишена съсирваемост. Те рискуват да развият венозни и артериални тромбози. Характерни находки за това състояние са високите стойности на D-димерите, удълженото протромбиново време (PT) и умерено пониженият тромбоцитен брой.

Находките по пациентски групи са сходни, но към всеки болен има индивидуален подход според клиничната презентация, съпътстващите страдания и други значими фактори.  Оценката на състоянието и на лабораторните резултати трябва да се извършват винаги от лекар.