Защо в Италия умряха над 1000, а в Южна Корея - 71

Двата модела показват предстоящите проблеми пред държавите, в които епидемията избухва

В Италия милиони са в карантина заради коронавируса, а над 1000 души умряха. В Южна Корея, ударена от заразата по същото време, само няколко хиляди са под карантина и едва за 70 души болестта бе фатална, сравнява агенция Ройтерс.

Двата модела за борба с епидемията илюстрират много добре с какви проблеми ще се сблъскат държавите при експлозия на случаите.

Италия започна с масово тестване, но стесни фокуса и вече не прави стотици хиляди тестове. Властите там не успяха да видят какво се задава и сега ограничават движението на цялото 60-милионно население, за да спрат бедствието. Папа Франциск, който настина и изнесе неделната си служба по интернет от библиотеката на Ватикана, каза, че се чувства като в клетка в нея.

На хиляди километри оттам в Южна Корея дадоха различен отговор на сравнимо по размер заразяване. Корейците тестваха стотици хиляди и издирваха като детективи заразените чрез мобилни телефони и сателитни технологии. И двете страни обявиха първите си случаи в края на януари. Оттогава Сеул съобщи за близо 8000 заразени и 71 умрели, като са тествани над 222 000. В Италия има над 15 000 заразени, 1016 умрлели при 73 000 теста.

Според епидемиолози не бива числата да се сравняват директно. Но според други драстичната разлика сочи към важен извод: агресивното тестване е могъщо средство за борба с вируса. Когато то е ограничено, властите трябва драстично да намалят движението на хората.

“Не съм привърженик на този тип рестрикции. Китай направи това, но Китай бе в състояние да го направи. Населението му се съобразява и изпълнява мерките”, казва Джеръми Кониндик от Центъра за глобално развитие във Вашингтон.

В Южна Корея с население от около 51 млн. души към 29 000 са се поставили в самоизолация. Там карантина бе наложена само на места и в един жилищен комплекс с много случаи. Но не се наложи да изолират цели области.

Сеул твърди, че добре е научил уроците от бума на САРС през 2015 г. и че се старае да дава повече информация на обществото. В Южна Корея бе приложена широко програма за тестове, включително на хора със съвсем леки симптоми, но заразни. Това бе придружено със закони, които дават на правителството достъп до данни от камери, джипиес устройства, телефони, автомобили, кредитни карти, трансакции и други лични данни на хора с потвърден коронавирус. Властите имаха право да направят част от тази информация публична, така че всеки контактен да бъде подложен на тест, а също приятелите и семейството му. За граждани на Европа или САЩ това би била груба намеса в личния живот и права.

Болниците пък минаха на следния режим: заразените се поставят под карантина вкъщи и се следят дистанционно през приложение за смартфон или периодично с обаждания. Като се освободи легло, линейка взема заразения и го доставя в изолирана стая. Всичко това е безплатно.

Корейският отговор на заразата все пак не е перфектен. Проблемът там е, че няма достатъчно маски за населението и е въведено ограничение в продажбите им. Има дефицит и на специалисти, които правят тестовете.

Между Италия и Южна Корея има и други прилики. И в двете първите случаи бяха не в големи, а в малки градове. В Италия мъж със симптоми на грип казал, че не е бил в Китай и се самоизписал. Диагнозата на 38-годишния Матия била поставена, като се върнал в тежко състояние. Тогава препоръките са били да не се правят тестове на хора, които не са имали връзки с Китай и други засегнати места. Но един анестезиолог все пак решава да наруши протокола и му прави тест. Сега някои експерти смятат, че Матия е донесъл вируса от Германия.

В началото здравните служби в Италия правят масови тестове дори на хора без симптоми. Дни по-късно подходът е сменен и тестват само хора със симптоми. Според властите така ресурсът се използва по-ефективно. Преценено е, че рискът хора без симптоми да заразяват е по-нисък, а лимитираните тестове дават възможност резултатите да излизат по-бързо. “Иначе казано, колкото повече хора се тестват, толкова повече се откриват, така че тестването на голям брой хора може да накара здравната система да изпуши”, казва Масимо Антонели, шеф на спешно отделение в Рим.

След стъписване в системата бе постигнат баланс. Лекари и сестри бяха прехвърлени в спешните отделения, почивните дни бяха отменени, а неспешните операции бяха отложени. “Но ако това продължи седмици или месеци, няма да издържим”, казват италиански лекари. Миналата седмица кмет на градче с 5000 души в червената зона на Ломбардия призова за помощ по социалните мрежи. Оказа се, че в града има само един лекар и той се грижи за 100 души с коронавирус. Другите трима били болни.

Като капак на медицинския персонал лежи задължението да открива контактните. Лекар от Болоня разказва как изгубил 12 часа, за да открие хората, които били в контакт с единствения заразен. “Системата ще се взриви, ако тестваме всички съмнителни и търсим контактните”, казва той.

Италия има около 5000 легла в интензивните отделения. Зиме от тях са заети от болни с тежки дихателни проблеми. Така че само останалите може да бъдат отделени за болни с коронавирус. Правителството поиска леглата да бъдат увеличени с 50%, а в инфекциозните - да бъдат удвоени. Осигурени са и 5000 системи за обдишване.

И в Южна Корея един от първите случаи е открит от лекар, който следва интуицията си и нарушава протокола. Първият случай там е 35-годишна жена, която се оказва позитивна на 20 януари. Но големият взрив е открит, когато 31-ият пациент - 68-годишна жена от град Дегу, е потвърдена на 18 февруари. Също като Матия в Италия тя не е имала връзки с Китай. Пациент 31, както я наричат, се оказва член на тайна секта. После става ясно, че 61% от случаите са от нея. Инфекцията се разнася в сектата след погребение на роднина на нейния основател.

След разкриването на това огнище Южна Корея отвори 50 контролни пункта из цялата страна.  Те тестват хората в колите им. 117 институции в Южна Корея имат разрешение да правят тестове, като дневният брой варира от 12 000 до 20 000. Правителството плаща за тестовете на хората със симптоми. Останалите се тестват по желание срещу 140 долара, но такива тестове са не повече от стотина дневно.

Южна Корея има 130 души, които се занимават само с издирването на контактни. Те ги търсят по телефона, чрез приложения или по сигнали на смартфоните и на черните кутии на колите. Целта е да бъдат намерени всички заразени. Правителството праща и съобщения на гражданите кога и къде е бил установен най-близкият до тях случай.