Учени предупреждават, че вирусът на херпеса може да достигне до мозъка по време на орален секс.

Те са открили, че хората могат да се заразят с херпес симплекс вирус тип 1 (HSV-1) в и около носа, което осигурява опасно пряк път към мозъка.

На теория инфекцията може да причини възпаление и да доведе до усложнения като увреждане на мозъка и деменция.

Професор Дийпак Шукла от Чикагския университет, който ръководи изследването, заяви пред "Дейли мейл", че този начин на предаване може да се случи в спалнята.

Той обясни, че всяка поза, при която носът на човек може да влезе в контакт с HSV-1 частици от друг човек, който активно разпространява вируса, представлява риск.

Близо 4 милиарда души по света са носители на HSV-1 – основната причина за оралния херпес.

Най-честият начин на предаване от носител към незаразен човек е чрез докосване на активна херпесна рана.

За хора с орален херпес, който понякога причинява мехури около устните, това означава контакт със студена рана или слюнка на заразен човек – в момент, когато тялото му активно произвежда или „изхвърля" вируса.

Въпреки това, има случаи, при които HSV-1 причинява генитален херпес, което означава, че заразен носител е предал вируса по време на орален секс.

По същество, човек може да вдиша инфекциозни частици, когато лицето му е притиснато към кожа или рани, които отделят HSV-1.

За първи път, в списанието mBio, професор Шукла разкрива, че в човешкото тяло има ключов ензим, който може да направи тези херпесни инфекции, проникващи през носа, особено опасни за мозъчното здраве.

Този ензим се нарича хепараназа (HPSE), а експериментите показват, че той може да е скрит „кукловод", който усилва възпалението и води до дългосрочни мозъчни увреждания, след като HSV-1 проникне в мозъка през носа.

HPSE е нормален ензим при хората и други бозайници, който разгражда захароподобни молекули, част от поддържащите структури на клетките.

Обикновено HPSE премахва увредените клетки, за да може тялото да възстанови наранените тъкани.

Но когато човек се зарази с HSV-1, херпесният вирус превзема този ензим и го кара да предизвиква прекомерно възпаление.

За повечето хора, носещи HSV-1 и получаващи само от време на време херпеси, това не е повод за тревога.

Но ако инфекцията достигне мозъка, HSV-1 може да причини енцефалит – опасно възпаление на мозъка, или да остане в него незабелязано, като потенциално допринася за заболявания като болестта на Алцхаймер в по-късен етап от живота.

Като цяло, случаите на херпесен енцефалит (HSE), при които HSV-1 инфектира мозъка и причинява възпаление, са редки.

Всъщност, HSE се среща при около два до четири случая на милион заразени с вируса. Въпреки това, д-р Шукла каза, че смята, че броят на нерегистрираните случаи на назален херпес е много по-висок.

При експерименти с мишки, на които беше капнат HSV-1 в носа, екипът на Шукла откри, че животните с нормални нива на HPSE страдат от по-тежки херпесни инфекции, умират по-бързо и имат по-изразени симптоми като подуване на носа и затруднено дишане.

След аутопсия учените открили, че мишките с нормални нива на HPSE имат повече мъртви клетки в мозъка, повече възпаление и повече имунни клетки (микроглия) в обонятелната луковица – центърът за обоняние на мозъка и входна точка от носа.

„Определено има увреждане на нервите, когато вирусът проникне през носа, а ефектите са дълготрайни, което е тревожно", отбеляза Шукла.

Мишките, заразени с херпес и с нормални нива на HPSE, също показвали тревожни промени в поведението, докато били живи.

Те страдали от загуба на памет, проявявали повече признаци на тревожност и по-често губели равновесие при ходене. Тези симптоми се появили за по-малко от шест месеца.

Когато екипът на Шукла провел същите експерименти с мишки, които били генетично модифицирани да произвеждат по-малко HPSE, вирусната инфекция нанесла значително по-малко вреди на мозъка.

Изследователите отбелязват, че това доказва как херпесът използва ензима, за да засили вредното възпаление. Когато това се случи в мозъка, може да бъде фатално за заразените с HSV-1.

За още по-голямо усложнение, няма лечение нито за HSV-1, нито за HSV-2 (основната причина за гениталния херпес).

Относно последиците за хората, проф. Шукла каза, че ефектите от инфекция с херпес през носа вероятно ще варират значително от човек до човек.

По-специално, симптомите вероятно ще се развиват по-бавно при хората, отколкото при мишките, а тежестта им ще зависи от силата на имунната система на всеки индивид и честотата на херпесните обостряния.

„Нашите открития служат като предупреждение, че неконтролираният херпес може да доведе до значителни поведенчески аномалии, проблеми с моторната функция и координацията с течение на времето", каза Шукла.