На 8 ноември се отбелязва Международният ден на рентгенологията

8 ноември е Международен ден на рентгенологията, отбелязван в целия свят в чест на епохалното откритие на Конрад Рентген, променило и променящо медицината и познанието, и стоящо в основата на една от фундаменталните медицински специалности.

Уважаеми читатели, това е есе на гордост и омерзение. Разбирам голямото противоречие, дори дълго търсих дума, която да опише чувството на “прецаканост”, което аз и голяма част от колегите рентгенолози изпитват. Като за празник обаче нека да започна с гордостта.

Връщам се назад във времето и си мисля, че със сигурност няма друга медицинска специалност, която толкова да ми импонира – непрекъснато променяща се, фокусирана върху детайла, високоинтелектуална, обхващаща всички сфери на медицината и дори бих казала, на човешкото познание. Няма друга специалност, която за краткото си съществуване да е приложила откритията на толкова нобелови лауреати.

За близо 125 г. от съществуването си, рентгенологията показва несравним прогрес. Тя е

модел на

медицинска

специалност,

съчетаващ

човешкия с

изкуствения

интелект в полза

на пациента

и на стабилността на съвременната здравна среда.

Преди 125 г. рентгенологията позволи да видим в човешкото тяло без да нарушаваме целостта му, а днес е специалността, която стои в основата на комплексните биомаркери, на персонализираната медицина и “предсказване на бъдещето”.

Тези факти обясняват чувството на гордост и професионална удовлетвореност и повдигат въпроса за омерзението, свързано с мястото, което заема една специалност от този мащаб в нашата държава. То се изчерпва с израза “Хайде бе, докога ще те чакам за една снимка?”. А лошото е, че той описва не само отношението на пациента, но и компетентността на институциите, които моделират това отношение. Той е еманация на незнанието и нежеланието на държавата да вникне в процесите, променящи съвременната здравна среда.

Със сигурност в изказа ми има емоция, но като човек, занимаващ се с наука и управление на процесите в собствената ми специалност, твърденията ми винаги се основават на доказателства.

Според Евростат България е държавата с най-много рентгенови апарати на глава от населението в Европа, но тук е и най-ниската им използваемост. Наред с това водим и класацията по най-стари и морално непригодни апарати, както и на такива, които не подлежат на поддръжка и периодичен качествен контрол.

Резултатите от друго национално проучване пък показват, че дозата, с която облъчваме пациентите на различните компютъртомографски апарати, варира в диапазон от 13 пъти. И това е резултат не само на лошото качество и остарялата апаратура, но и на липсата на контрол и стандарти на работа.

И ако обществото беше емоционално повлияно от филм като “Чернобил”, то никой не беше впечатлен от гореизложения факт, публикуван по време на международна инициатива за контрол на медицинското облъчване. Един от онези периоди в развитието на специалността по света, когато се монтираха само рентгенови апарати, които произвеждат качествен диагностичен образ с минимално количество рентгеново лъчение и когато се организираха национални системи за качествен контрол и управление на дозата за населението.

Ако продължим със статистиката, България е държавата с най-малък брой магнитнорезонансни апарати, които не се основават на рентгеново лъчение, и най-малък среден брой изследвания, провеждани на тези апарати, независимо че методът е Клас I/A - задължителен или силно препоръчителен в правилата за добра практика при редица клинични ситуации.

Работим в среда, в която за последно номенклатурата на образните изследвания е утвърдена през 1998 г. и независимо от усилията на гилдията през последващия период този лист с валидирани от държавата изследвания не е променен. И след като професионалното време за всички нас лети, част от нас работиха по своя воля и мотивация, което беше основа за възникване на още една пропаст – тази на качеството на крайния продукт.

Дистанцирайки се, държавата допусна всеки да прави това, което смята, че е добре да прави - без коректив и без заплащане. И това ми напомня за една случка от ранния период на демокрацията, когато попитах мой познат бизнесмен, държащ заведение на морето, какви заплати дава на служителите си. Той отговори: “Не стига, че им давам работа, ами ще им и плащам”. Но това беше 1992 г. и повод тогава беше ниският професионализъм на сервитьорите.

Днес, в условията на непрекъсната реформа в здравеопазването, този подход обяснява ниската мотивация на рентгенолозите да следват напредъка в специалността. Във времето, когато говорим за субспециализация на рентгенолозите и официална регистрация на продуктите на изкуствения интелект за нуждите на скрининг, диагностика и планиране на интервенции в Европа, ние се борим за правото да правим биопсии под образен контрол и да кодираме базисни изследвания, които решават човешки животи.

Исторически, близо 125-годишната история на рентгенологията може да се раздели на пет етапа от по 25 г. (започваме шестия), като в началото на всеки период е възниквало голямо събитие, променящо философията и възможностите на специалността. Междувременно еволюционните промени в рентгенологията винаги са следвали тези на цялата здравна, социална и икономическа среда. И ако трябва да кажа къде сме ние,

бих определила

развитието ни

на ниво преди

2000 г.,

като сме толкова напреднали не благодарение на системата на здравеопазване, а на персоналните амбиции и усилия на някои от нас.

Днес обаче светът управлява медицина на доказателствата, на крайния ефект и персонализирания подход, а ние сме много далече от нея. Поне в областта на рентгенологията. Но както по-горе отбелязах, процесите в обществото винаги протичат синхронно, а хората с тяхната съзнателна дейност активно участват , а някои и катализират тези процеси.

Честит празник на всички, които спасяват човешки живот с умението си да генерират образи и знанието си да ги интерпретират!

* Коментар на проф. Галина Кирова по повод Международния ден на рентгенологията. Тя е началник на Клиниката по образна диагностика от основаването на болница “Токуда” и главен координатор на експертния съвет по образна диагностика към министъра на здравеопазването