Някога са влагали радий в паста за зъби

Доц. Десислава Костова-Лефтерова е специалист по образна диагностика и радиационна защита. Работи в Националната кардиологична болница и Александровска болница. Автор е на над 40 публикации за радиационно индуцирани ефекти от медицинското облъчване. Преподава в Плевен и София. Член на управителния съвет на Българското дружество по биомедицинска физика и инженерство.

- Доц. Лефтерова, визионерите в медицината фаворизират образните методи на изследване и интервенциите под рентгенов контрол, това не увеличава ли прекалено дозите радиация за пациента?

- Оценките за риска от йонизиращи лъчения в медицината трябва да се разглеждат едновременно с оценката за ползата от прилагането им. Рентгеновата диагностика е мощен диагностичен метод, осигуряващ незаменима информация, при отсъствието на която рискът за здравето и живота на пациента е голям. Чрез образната диагностика се избира най-подходящият метод на лечение, като в много случаи спестява допълнителни изследвания или хирургически намеси. Повечето хора не са запознати с величините, с които се оценява дозата на облъчване. Затова най-често сравняваме облъчването от рентгена с природния радиационен фон.

- Например?

- Рентгенографията на бял дроб е еквивалентна на облъчване, което човек получава естествено за 3-10 дни от природния фон. Компютърната томография е свързана с по-голямо облъчване. На главата се равнява на едногодишно облъчване от природния фон. Това понякога се интерпретира погрешно от пациентите, че ако им е направено КТ изследване на главата, повече не трябва да им бъдат провеждани каквито и да е рентгенови изследвания за годината, защото вече са получили едногодишно облъчване.

Прецизираната лъчетерапия е един от утвърдените методи за лечение на рак. СНИМКА: РОЙТЕРС

Но това е сравнение, а не нормиране на брой “безопасни” рентгенови изследвания за година. Някои се нуждаят от повече изследвания, които са жизненоважни за тях. По-смислено е да се ограничат необоснованите и клинично безполезни изследвания. Тук отговорността е на лекаря и на рентгенолога. В света е доказано чрез проучвания, че до 20-30% от изследванията биха могли да се избегнат или заменят с друг метод.

Когато едно изследване е обосновано и необходимо, следващата стъпка е то да се направи по най-щадящия за пациента начин.

- А някога радиацията се е смятала за терапевтична и подмладяваща. Каква е цената на тази заблуда?

- В началото на 50-те години на ХХ век възторгът от откритието на йонизиращите лъчения е бил толкова голям, че е довел до най-разнообразни и немислими в днешни дни терапии. Лъчелечение се е прилагало не само при тумори, но и при разширени вени, епилепсия, акне и др. Радиоактивността масово се възприемала като положителен феномен. Широко разпространено е било влагането на радиоактивни елементи в стоки. Хората са купували козметика, храни и напитки с радий и торий. Радиоактивните сувенири също са били много търсени и продавани. Кремовете са рекламирани под мотото за разкрита революционна тайна за красотата - радий, който възстановява, придава жизненост и енергичност, истинско съкровище за кожата и лицето. Очакванията били за чиста и здрава кожа, с изгладени бръчки и без дребни дефекти.

Радият, открит от Мария Кюри, е използван в пасти за зъби и бонбони. Радиоактивни изотопи са се добавяли в бонбони, противозачатъчни, свещички. Смятало се, че употребата на тези продукти подобрява здравословното състояние. Радиоактивната вода също е била приемана за последен писък на модата. Считало се е, че тя може да лекува психични заболявания и да забавя стареенето, понеже стимулира растежа на клетките. Приемала се за обичайно средство за лекуване на разстройство и малария. Рекламирали се продукти, водещи до облекчаване на състоянието при артрит и ревматизъм, като одеяла с уран. Създавали се балнеолечебници с радиева баня.

Особено популярни били “атомни” играчки като например минилаборатории - имало комплекти с малки количества плутоний и уран. Цифри и стрелки на часовници били боядисвани с радиева боя, за да фосфоресцират на тъмно. Големи количества радиева боя са нанасяни върху циферблатите на авиационните уреди.

Все още не били изучени биологичните ефекти на йонизиращите лъчения върху човека. С времето в резултат на изучаването им са въведени законови регулации и продажбата на подобни продукти е спряна.

- Трагедията не подминава и учените?

- До 1950 г. са докладвани над 300 смъртни случая от йонизиращи лъчения, основно

лекари и учени. В края на XIX в. в рамките на 3 г. няколко фундаментални открития разкриват нови хоризонти пред медицинската диагностика и терапия. През 1895 г. Вилхелм Рьонтген открива рентгеновите лъчи, през 1896 г. Хенри Бекерел описва радиоактивността на урана, а през 1898 г. Мария и Пиер Кюри откриват два химични елемента – радий и полоний, и изучават свойствата им.

Откриването на рентгеновите лъчи е повратна точка за диагностиката в медицината. Дава възможност да се “надникне” в тялото, което до този момент е било невъзможно. По време на Първата световна война Мария Кюри и 17-годишната й дъщеря Ирен създават полеви медицински центрове до бойните полета, в които се провеждат рентгенови изследвания на ранените войници.

Мария неслучайно получава световно признание като велик учен. Тя първа осъзнава, че лъчите от радиоактивните елементи могат да се използват за лечение на тумори и проучва възможностите за използването им в медицината. Подобно на Рьонтген Мария и Пиер решават да не патентоват медицинското приложение на радия и подаряват откритието си в полза на човечеството. Приносът на Мария Кюри е безспорен. Тя получава две Нобелови награди - по физика и химия, за своите открития, ставайки първата жена, носител на престижното научно отличие. Но плаща висока лична цена. Мария Кюри умира от апластична анемия - заболяване, което засяга костния мозък и най-вероятно е следствие от продължително излагането на радиация.

И други учени са пострадали от непознатите тогава радиационни ефекти. Бекерел държи стъкленица с радий в джоба си, което води до поражения по кожата му. Рьонтген умира от рак на дебелото черво няколко десетилетия след откритието си.

Болезненият опит на всички пионери, занимаващи се с йонизиращи лъчения, води до развитие на съвременните принципи за радиациона защита и безопасното и разумно използване на йонизиращите лъчения. Сега това е една от най-строго регулираните и контролирани области.