Досегашните методи улавяха вирусите само ако дарителят е носител от поне 3 седмици

НАТ технологията, която бързо и гарантирано диагностицира донорската кръв за инфекции, вече е въвдена у нас. Тя бе представена в четвъртък от директора на Центъра по трансфузионна хематология д-р Николай Николов в присъствието на здравния министър Кирил Ананиев, шефката на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова и зам.-министъра на образованието и науката Деница Сачева.

НАТ тестът е най-добрата технология в света, която успява да улови в най-ранен етап наличието на вируси като хепатити B и С, както и ХИВ. За въвеждането ѝ в България от години настоява сестрата на премиера Бойко Борисов - д-р Красимира Иванова. Баща им Методи си отива именно след преливане на кръв, при което се разболява от хепатит С, разказа тя пред “24 часа” преди време.

С досегашната технология за диагностика на кръв от дарители вирусите можеше да се уловят, ако даряващият е техен носител от минимум 3 седмици, а понякога и 7. Сега това може да се установи 3 до 5 дни след заразяването му.

Това съкращава т. нар. прозоречен период (времето от заразяването на донора до момента на установяване на инфекция в донорската кръв - б.а.)

С нужната апаратура, реактиви и софтуер разполагат всички кръвни центрове в страната. Два има в националния център в София и по един в регионалните в Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен.

“Предвидени са консумативи за 5-те кръвни центъра, които са разпределени поравно. Кръвта се взима в областните болници и се изпраща в съответния център, където се изследва по този начин”, обясни д-р Николов.

НАТ технологията се въведе по програмата “Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система в Република България” на Министерството на образованието и науката, която стартира през 2018 г. Тя бе утвърдена от Министерския съвет, а финансирането е 5 млн. лв.

Един от най-големите приноси на работата с НАТ технологията е, че така се намалява до минимум броят на заразените след преливане на кръв и кръвни съставки. Проектът има и икономически измерения - намаляват разходите за скъпото лечение на заразени.

По програмата е подсигурено извършването на почти 11 000 изследвания на кръв. Вече са направени 300 в София.

Здравното министерство гарантира, че финансови проблеми в поддържането на системата няма да има. Осигуряването на средства е сред приоритетните пера, за които настоява Ананиев в бюджета за догодина. Предвижда се и да бъде обявена обществена поръчка за консумативи и поддръжка след изтичане на програмата в края на 2020 г.

Наред с това здравното министерство подготвя и нормативна промяна, която предвижда центровете по трансфузионна хематология да съобщават незабавно за положителни резултати при инфекции лично на донорите, на личните лекари и на съответната здравна инспекция. Това е част от системата за ранно оповестяване на инфекцията, за провеждане на ранни изследвания и консултации, каза Ананиев.

“За мен е от изключително значение, че въвеждаме НАТ технологията за диагностика на донорската кръв и вдигаме качеството на трансфузионната система на България на световно ниво. По този начин ще повишим сигурността на дарената кръв и на кръвните компоненти и ще създадем възможност за предотвратяване случаите на заразяване на пациенти с трансмисивни инфекции поради ранното им откриване”, допълни той.

“Щастлива съм, че обединените ни усилия се увенчаха с успех, защото виждаме на практика как в България науката помага кръвта и кръвните продукти, които се ползват, да бъдат с гарантирано качество. Като законодател ще съм щастлива, че в следващия отчет за ситуацията на националната сигурност ще отчетем решителна стъпка напред, защото системата на трансфузионната хематология като елемент на здравната система е една от най-важните предпоставки за гаранция на здравната национална сигурност”, каза д-р Даниела Дариткова.

“До момента са инвестирани 3 млн. лв. Предстои да бъдат инвестирани още 2 млн. лв. В програмата има и изследователски компонент, свързан с изследвания, които ще бъдат правени от български учени. Заложено е и обучение на хората, които да работят с апаратурата”, каза зам.-министърът на образованието Деница Сачева.