Полово безсилие (импотентност) е неспособност за полов акт. То може да бъде абсолютно, временно и относително.

Абсолютно е пълното полово безсилие, временното е за известно време, а относителното настъпва само при известни обекти и обстоятелства.

Безсилието у мъжа се изразява със следните разстройства: на половата напрегнатост, на половото влечение, на половото възбуждане и разстройство в ерекцията и спускането (еякулацията).

Причини:

а) Разстройството на половата напрегнатост се среща при недоразвити полови жлези, при липса на полови хормони, при евнухоидизъм, при прекалена езда, измършавяване, затлъстяване, захарна болест, ниско кръвно налягане, множествена склероза и др.

б) Разстройството на половото влечение се дължи на някои нервни и психически заболявания, на продължително практикуване на прекъснат полов акт с цел да не забременее жената, хроничен трипер и простатит, възпаление на семенната могилка. Алкохолът и тютюнът също отслабват половото влечение и понякога водят до пълна загуба на способността за полово общуване.

в) Разстройство на половото възбуждане се среща при нервна и физическа преумора, при случаи на отвращение от жената, страх от зараза, малък ръст и други дефекти, които пораждат чувство на малоценност у мъжа.

г) Разстройство на ерекцията и спускането (еякулацията). Липсата на ерекция може да бъде абсолютна (през целия живот) и се среща като изключение у полово студените мъже, у скопците, у хора с недоразвити полови органи.

Липсата на ерекция може да бъде и временна и се дължи на преумора, изтощение, отравяне с олово, живак, йод, алкохол, морфин, кокаин, никотин, малокръвие, изтощителни болести, силни душевни преживявания и др. Психическото състояние в момента също влияе на половата способност - например ако през време на акта мъжът се замисли върху нещо друго, макар и за някой маловажен факт, той може да стане неспособен да продължи.

Липсата на ерекцията може да бъде относителна и се дължи на същите причини, които предизвикват разстройството на половото възбуждане.

Признаци. Най-важният и общ признак на половата неврастения е страхът от полова несполука. Обикновено той е придружен от други безпокойства, като страх от изчервяване, виене на свят и др.

При разстройство на полова напрегнатост липсва полова възбуда, необходима за извършване на половия акт. Хора, които нямат полова напрегнатост, нямат и полово влечение. Понякога при нормално полово влечение половото възбуждане може да бъде слабо изразено или да липсва. Това са случаите на относителна неспособност - мъжът се възбужда от една жена, а от друга не.

Ерекцията може да бъде разстроена в различна степен - половият орган може да бъде полутвърд или съвършено мек. Хора, които са полово студени и нямат полово влечение, нямат и ерекция. Обаче един мъж може да бъде темпераментен, да има полово влечение, да се възбуди полово, обаче да няма ерекция.

Колко време трябва да трае ерекцията? За да се извърши нормално полово сношение, ерекцията трябва да трае най-малко 3 мин. В противен случай полово сношение не може да се извърши.

Предсказание. Обикновено е благоприятно, защото при липса на органично увреждане е напълно излечимо, особено в младежката възраст.

Предпазване. Да се води природосъобразен живот.

Лечение. Ако причина за половата слабост са различни заболявания на мозъка, захарна болест, затлъстяване, измършавяване и др., трябва да се лекува основната болест и с отстраняването на причината изчезва и самото полово безсилие. В останалите случаи лечението е общо за успокояване и укрепване на нервната система. Първо условие за премахване на половата слабост е отказът от всякакви полови дразнения в каквато и да е форма. Всеки несполучлив опит води до нови и нови разочарования, а това засилва половата слабост на мъжа и действа на нервната система и на психиката на жена му. Затова е необходимо да се приложи следното общо лечение, целящо да засили организма и вярата в собствените сили.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да вземапо 1 бучка захар с 20 капки от следната смес (от аптеката): обикновена валерианова тинктура - 20 г, тинктура от глогов цвят - 20 г, розова вода - 15 г, камфор на прах - 1 г и 10 ментови капки.

II. 10 минути след капките да се изпиват 75 мл отвара от бабиче (горчива чубрица - теукриум шамаедрис), бъз (свирчовина - корени) и ветрогон (цялата билка с корена) - по 100 г от всяка. Приготвяне: от всяка билка се взимат по 2 пълни с.л. и заедно с 1 малка глава целина със стъблата, корените и листата и 5 зърна карамфил в 1 л вода се варят на тих огън, докато целината се свари за ядене; веднага се прецежда. Целината може да се яде и като салата с малко зехтин и винен оцет по вкус.

Диета. Обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко, консервирано месо и риба. Люто, алкохол и тютюн - не! На обяд заедно с другата храна болният може да изяжда и по 150 г младо месо от агне, теле или прясна риба - речна или океанска. На вечеря - безмесна храна: кисело мляко с 1-2 с.л. сурова настъргана целина, зеленчукови пюрета, компот, плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и хляб. След ядене да вземапо 1 ч.л. бъзов мармалад или чист пчелен мед, засилен с 3 ядки от вишни, смачкани на ситно.

Храната може да бъде и безмесна с повече зеленчуци и плодове, съдържащи витамините А, В1 и Е. Витамин А се намира в морковите, маслото, сметаната, спанака, прасковите,кайсиите и др. Витамин В1 се намира в хлебна мая, бирена мая,черен дроб, яйца, мляко, масло, а витамин Е се намира в кълнящите житни и овесени зърна, в кокосовото масло и др.

Полезно е на обяд и вечеря да се яде салата от листата и корените на магданоз. При липса на магданоз може да се употребява и салата от марули и целина. Също е полезно да се яде сурово, кисело или сготвено зеле (бяло или червено), чеснов лук и смокини. Храната да се поръсва със смляно семе от магданоз. Като сезонен десерт се препоръчват варените или печените кестени, посолени с малко сол и пипер, и гроздето. След ядене се взема по 1/4-1/2 ч.л. сив прах и след това него се изпива сокът на 1 лимон или 1 ч.л. селски хлебен квас, разреден с няколко лъжици топла вода, мед и лимон по вкус. Алкохолът и тютюнът да се изоставят завинаги.

Забележка. При желание може 2-3 пъти седмично да се изяжда на обяд и по 1 кюфте, приготвено от белите бъбреци (семенници) на бика.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, се пие отварка от овес - 2 с.л. в 600 мл вода се варят 20 мин.; като изстине, се прецежда чрез изстискване и се засилва с 1 лимон, смлян с кората, но без семките.

III. Два часа след ядене болният да взема 1 с.л. сироп от ветрогон (корени) и корени от магданоз - по 4 с.л. в 1 л вода се варят 20 минути, след това се прибавят по 2 с.л. широколистен живовляк (листа) и семе от керевиз, счукано на ситно, 1 с.л. конопено семе, счукано на ситно, 1 ч.л. канела на прах, по 1/2 ч.л. индийско орехче и исиот, стрити на прах, и 3 с.л. чист пчелен мед; вари се още 10 мин и като изстине, се прецежда.

IV. Десет минути след сиропа да се изпиват 75 г отвара от бабиче и пр. (вж. точка II) или отвара от бяла черница (листа) 100 г, исландски лишей, кошутина, пача трева, телчарка, троскот и синя тинтява - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни с.л. и по 1 изравнена ч.л. семе от керевиз, слънчоглед и диня, счукано на ситно, се запарват с 600 мл вряща вода; на тих огън се вари захлупена 10 минути и като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

V. Вечер преди лягане при запек се прави топла клизма с 500 мл вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе с памуче, натопено в камфоров спирт, 1-2 пъти. След това в областта на бъбреците се поставя торбичка от тънко хасе (25/15 см), напълнена с топла лапа от пресен селски хлебен квас (забъркан 4 часа по-рано), засилен със 7-10 маслини, счукани на каша заедно с костилките. Едновременно се поставя и компрес на корема от лист прясно зеле, попарен с врящо мляко; като омекне, се свива на руло, изстисква се и се закрепва заедно с торбичката на кръста с вълнен пояс.

Главата се налага с цяла "шапка" от суров лист прясно зеле, леко от вътрешната страна с малко оцет; отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. При липса на зеле може да се сложи "шапка", напълнена с хладък селски хлебен квас, засилен със 7-9 с.л. диви кестени, настъргани с корите, а отгоре друга шапка и така се спи до сутринта.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата "Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и по-добре и в най-скоро време ще бъда напълно здрав и уверен в себе си" (казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти поред, последвано от фрикция на подмишниците, кръста и половите органи или от хладък душ на цялото тяло (25С за 1-2 мин.). Накрая се прави сухо изтриване на тялото.

През деня половият член да се превързва със синапена лапа, приготвена със сол и оцет; държи се, докато е приятна.

Неделя. Пълна почивка от всичко, придружена от излет в планината.

Важни добавки.

1. Добро средство за възстановяване на половата способност е почивката. Под думата почивка се разбира не само въздържане от полови контакти, но изобщо въздържане от всякакви полови възбуди. Болният, ако е млад, трябва в течение на три месеца да бъде по-далече от своята жена, да спи в отделна стая, да не прави безполезни опити за съвокупление. През това време влечението става все по-силно и по-силно и той постепенно забравя, че с него може да се случи някаква неприятност. Тогава той с увереност пристъпва към акта и го завършва сполучливо.

Времето за почивка трябва да се определи от лекар специалист за всеки конкретен случай. Хора над 40 години трябва да спазват почивка понякога и цяла година.

Твърде е важно женените мъже да не странят от жените си, но да се въздържат от любовни преживявания, докато не закрепне нервната им система.

2. Много е важно да се повдигне вярата в собствените сили.

3. Свободните движения са твърде добри, но когато са умерени и когато се избягва напрягането.

4. За избягване на полюциите не трябва да се спи на гръб, да се вечеря не по-късно от 18-19 часа и да се избягват възбуждащите удоволствия.