Отговаря, д-р Юлия Григорова, консултант на в. "24 часа" по гастроентерология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Трудното преглъщане, или дисфагията, се среща при различни заболявания на хранопровода или нервно-мускулната система. От хранопроводните заболявания различаваме такива с механично препятствие (доброкачествени или злокачествени тумори, сраствания след тежък възпалителен процес, сраствания след поемане на разяждащи вещества).

Възпалителни заболявания, довеждащи до спазъм на хранопровода, също създават препятствие в проходимостта.

Дисфагията може да е последица от заболявания на гръбначния мозък или на централната нервна система - паркинсонова болест, множествена склероза, миастения гравис, дерматомиозит, състояния след прекаран мозъчен инсулт и мн. други. Нарушената моторика на хранопровода може и да е следствие на психоемоционален стрес или хистероидна проява.

За диференциране причините на този синдром освен щателно изследване на хранопровода и стомаха и клиничен преглед е необходимо да се отхвърлят причини в щитовидната жлеза или медиастиналните органи - сърце, бял дроб, аорта, съседните лимфни възли и др.

При патологично преминаване на органи от коремната в гръдната кухина през отвори на диафрагмата се създават параезофагеални хернии, които също могат да доведат до затруднено гълтане, а когато се яви и болка при преглъщане, говорим за одинфагия. Клиничните изяви при дисфагия са: затруднено гълтане, задушаване, кашлица; връщане на храна през носа, повръщане, болки в гърдите или само леко изразено чувство на пълнота в гърлото.

При пептичните стенози от рефлукс-езофагит се явява парене зад гръдната кост, кисели оригвания и др.

При всички случаи на затруднено преглъщане е задължително точно поставяне на диагноза, за да се проведе и ефективно лечение.

От диагностичния минимум задължителни са: фиброгастродуоденоскопия, рентгено-контрастно изследване, снимка или скенер на вътрешната част на гръдния кош. Необходими са пълни кръвни изследвания. Трябва да се направи консултация с невролог или психиатър при неповлияване от стандартното лечение.

При дивертикули или туморни процеси е наложително оперативно лечение. При нарушение в щитовидните хормони или в структурата на щитовидната жлеза е необходима консултация с ендокринолог или ендокринен хирург. При гастродуоденити с рефлукс-езофагит лечението е стандартно - с блокери на солно-киселата секреция, прокинетици, седативи и спазмолитици.