Ако не е безобидно, е симптом за инсулт, склероза, тумор в мозъка
Три системи поддържат човека в равновесие и той стои стабилно - зрението, вестибуларният апарат и ставно-мускулният усет (нерви в ставите и мускулите). Според отоневролога д-р Георги Ангов от Медицинска академия появи ли се проблем в някоя от тези системи, човек залита. Проблемът може да е комбиниран в две системи, а понякога и в трите.
"Отделно малкият мозък в черепа извършва координация, така че при заболяване в него може да настъпи световъртеж", допълва д-р Ангов.
Причината да се губи равновесие може да е безобидна, като например инцидентно да падне кръвното налягане или нивото на кръвната захар. Без сериозни последици е и притъмняването. Това е т.нар. ортостопична хипотония - когато си клекнал или легнал и внезапно се изправиш, ти причернява пред очите.
Но залитането може да е сериозен симптом - на усложнение след вирусна инфекция, на травма в главата или на лошо кръвооросяване на мозъка. Понякога то е тревожен симптом за мозъчен тумор, отравяне, множествена склероза или кръвоизлив. Затова трябва да се търси лекар веднага. В някои случаи критични са първите минути и часове, в други - първите дни.
"Ако по залитането тези състояния се хванат навреме, може да се разчита на лечение. Ако нещата да се забатачат, тогава е трудно", каза д-р Ангов.
Най-често трудно се стои прав заради увреждане на вестибуларния апарат. В България това са над 80% от оплакващите се от нестабилност хора. Но то може да се излекува. С лекарства, а и чрез рехабилитация. Има разработени упражнения, като първите 5-10 сеанса са с кинезитерапевт. После се прави програма за домашни условия. Тя се изпълнява по 30-40 минути на ден и за няколко месеца проблемът може да се преодолее. Все пак зависи от конкретната причина за него. Ако е нелечима, ако е злокачествен тумор на мозъка или дегенеративно заболяване, рехабилитацията не помага. Но в масовите случаи подобрява стоежа.
Отначало може да има леко влошаване, после нещата се оправят. Както физическите упражнения при нетрениран човек първо причиняват мускулна треска, но после допринасят за добрия тонус, така е и с упражненията за равновесие.
Едно от тях е въртене на място в едната и в другата посока. То е взето от тибетците. Само че при тях се кръжи само по посока на часовниковата стрелка, докато при комплекса за равновесие се кръжи и наобратно. Има и други завъртания, но не като пумпал, а с различен наклон на тялото.
Според д-р Ангов човек, който губи равновсие, е инвалид. Някои хора спират да работят. Други не излизат, ограничават социалните си контакти. И да не се стига дотам, световъртеж, който продължава 2-3 дни, е достатъчен, за да уплаши човека. И той се казва: "Сега какво ми е? Защо ми се вие свят? Тумор ли имам, склероза ли е, инсулт ли е?", казва медикът.
Но връзка между болестта алцхаймер и загубата на равновесие няма. Тази болест засяга паметта, мисловния процес, справянето с ежедневните действия. Може в неин по-късен етап да има загуба на равновесие, но тя е различно състояние, казва д-р Ангов.
Защо пияният се клатушка
Алкохолът има потискащо нервната система действие, което с повишаване на концентрацията му в кръвта се разпространява и върху центровете за равновесие и координация, обяснява той. Затова пияният започва да се олюлява. Обработката на информация в тези центрове се е забавила.
"Пийвате си, хапвате си, в началото нищо ви няма. Но алкохолът навлиза в кръвта и много бързо преодолява т.нар. кръвно-мозъчна бариера. Тя обвива целия мозък и не позволява опасни за мозъка субстанции в кръвта да минат през нея и да го увредят. Алкохолът обаче пробива бариерата. Това води до сънливост, трудно произношение (надебелял език), забавени реакции, забавен мисловен процес, нестабилност на походката, замайване", казва д-р Ангов.
Морска болест
Загуба на равновесие има и при кинетозата - болест на движението, наричана от хората "морска болест" или "обядът зад борда". Тя се дължи на факта, че мозъкът получава различни сигнали от две или от трите системи, формиращи равновесието.
В автобус или кола човек се движи седнал. Вестибуларната система изпраща сигнал до мозъка за неподвижност. Зрението обаче отчита движение. Рецепторите в мускулите, ставите и сухожилията "докладват" покой. Получава се разнобой, мозъкът не знае как да реагира, не може да установи на кого да вярва и предизвиква световъртеж.
Това е защитна реакция. Човек върви с 3-4 км/ч, тича с 15-20 км/ч. Това са максималните скорости, заложени в мозъчната "програма". Но твърде отскоро от гледна точка на еволюцията човек започва да язди велосипед с 25-30 км/ч, да шофира със 100 км/ч и повече и да лети със свръхзвуков самолет. При тези движения ускоренията достигат 1-2 g, а при военните летци и космонавтите дори повече. При това заедно с линейните ускорения има и радиални - занасяне по завои, повдигане и рязък спад при вълнение, въртене, преобръщане.
Мозъкът възприема тази ненормална ситуация като заплаха и създава възходяща каскада от неприятни усещания, за да накара човека да се махне, да излезе от нея. Доказва го фактът, че щом спре движението, симптомите изчезват.
Първи са нервните симптоми - слабост, потиснатост, сънливост, виене на свят. Следват сърдечно-съдовите - високо кръвно, ускорен пулс. Накрая са стомашните - промяна на вкуса в устата, повишена чувствителност към миризми, гадене и повръщане. Най-често обаче симптомите се смесват.
Смята се, че около 70% от хората страдат от морска болест. Имат я дори стари моряци, но най-честа е при деца до 12 г., чийто вестибуларен апарат още не е укрепнал. При жените е по-честа, тъй като те имат по-чувствителни сетива от мъжете. Най-уязвими са бременните заради промените в ендокринната им система.
Установено е, че животните страдат от морска болест дори повече от хората. Това важи за всички превозвани животни - кучета, котки, добитък, дори риби.
Не люлейте децата за приспиване
Родителите се възползват от податливостта на техните деца към морска болест и я използват, за да ги приспят. Те разчитат на симптома сънливост. Детето обаче има неприятни усещания, става му лошо и може да повърне. Същото му се случва и на бързи въртележки, виенски колела, влакчета.
Коментари