Нарича се Синдром на разбитото сърце

Двама съпрузи от село Дивотино умряха в един и същи ден в края на януари 2015 г. Съвпадение? Случайност? Или просто надут медиен балон за нещо, което иначе би минало незабелязано.

58-годишната Кнежа е била болна от рак. Тя паднала, отивайки към банята. Съпругът й Румен, на 62 г., викнал Бърза помощ, но медиците само констатирали смъртта й. Внезапно и на него му прилошало. Румен страдал от сърце и след минути също починал.

Кнежа и Румен Богданови се обичали много, казват техни съселяни. "Такова нещо в Дивотино не се беше случвало. Имаше преди години мъж и жена, ударени от мълния. Те също умряха в един ден, но така - не", казва жител на селото.

Аналогичен случай, само че в Англия, вдигна още по-голям медиен шум. Горе-долу по същото време умря 90-годишният Бърнард Джордан, наричан от вестниците "Големият беглец". Година по-рано той се бе измъкнал от старчески дом и бе отишъл чак в Нормандия за участва в тържествата по случай 70-годишнината от десанта на съюзниците през Втората световна война.

3 дни след ветерана умря и съпругата му Ирен, за която е бил женен повече от 50 години. Бяха публикувани множество вълнуващи, даже затрогващи четива за тази двойна смърт. Не че се случва рядко. Едновременната смърт е доста често срещан феномен. Възрастни двойки, живели заедно десетилетия наред, си отиват пак заедно. Човек приема това с меланхолия. Изводът е, че любовта наистина е вечна и продължава дори след смъртта.

И все пак има неща, които отиват отвъд съвпадението. Медийният интерес е този, който прави едновременната смърт на партньорите да се преекспонира. Всеки би прочел статия със заглавие "Баба и дядо умират през 1 час". Всъщност милиони хора надживяват починалите си съпрузи с повече от десетилетие. Но ние не четем нищо за тях, а само за бабата и дядото, умрели заедно. Нима обаче дълго преживелите не са обичали своите покойни съпрузи.

Медицината е изследвала феномена и има термин за него - Синдром на разбитото сърце. Смята се, че той настъпва при загуба на много близък човек. А се оказва, че овдовяването е най-стресиращото събитие в живота на човека. Траурът и скръбта сами по себе си са тежки душевни страдания, но мнозина забравят, че при тях има и физически компонент. Стресът предизвиква големи беди за здравето, особено ако е силен и внезапен, както е при смъртта на най-ближния. Най-много от него страда сърцето.

И това е другата причина защо научаваме от вестниците за едновременна смърт все на възрастни двойки. Те са били отдадени един на друг десетилетия наред. Но щом е така, и двамата са доста възрастни. А с годините организмът на старците е станал много по-крехък. Затова и не чуваме за млади двойки, умрели заедно. Просто организмът на преживелия съпруг е бил по-устойчив и е издържал на синдрома на разбитото сърце.

Що за болест е това обаче?

"Капан за октоподи"

Натъквайки се на синдрома на разбитото сърце, лекарите вписват като диагноза "индуцирана от стрес кардиопиопатия". Но болестта има и трето име - "кардиомиопатия тип такоцубо". В превод от японски "такоцубо" означава "гърне за лов на октоподи". При нея лявата сърдечна камера е издута като балон с тясно гърло в горната част и на рентгена прилича именно на гърне, с каквото японските рибари ловят октоподи. (Виж снимките.) Описана е за пръв път от японския лекар Х. Сато през 1991 г. Отначало в Европа смятат, че това е рядка патология, характерна само за японците. Но на Европейския конгрес на кардиолозите през 2007 г. са докладвани много такива случаи по цял свят и оттогава се води регистър на болните от "такоцубо".

Засега не е ясно защо, но това е предимно женска болест - 90% от страдащите са жени на възраст между 58 и 75 г. Почти винаги тя е маскирана като инфаркт на миокарда с много сходна клинична картина и поради това често се пропуска. При нея обаче няма поражения на коронарните артерии - те са чисти. Така че болестта се открива само с коронарография.

Лечението съответно е различно. При инфаркт целта е да се възстанови кръвотокът в артерията чрез стентове, лекарства за разреждане на кръвта и пр. При "такоцубо" няма нужда от това, иска се само да се свали нивото на адреналина със специални медикаменти. Но много често синдромът на разбитото сърце си минава и сам.

"Не си го слагай на сърцето!"

Анализ на над 2000 случая на "такоцубо" установява, че в повечето случаи болестта се отключва от печално събитие - лоша новина, тежка болест или смърт на близък, силна болка, рязък спад в кръвното налягане, злополука, голяма финансова загуба, разгорещен спор, силен страх и др. Понякога обаче причаната е радостно събитие - например предложение за брак. Така става в единствената засега литературна творба, описваща "такоцубо" - "Есенни цветя" на словенския писател Иван Тавчар, по която има и филм.

Обяснението е, че различните хора реагират различно на стреса. Един цяла седмица преживява, че са го напсували в трамвая, друг го е забравил след минута. Затова и хората казват: "Не си го слагай на сърцето!", което обаче е трудноизпълнимо.