Овчето месо е

по-евтино и

не е сезонно

като агнешкото,

но дали с възрастта

на животното се губят

хранителни качества,

пита читателят Стоян Стефанов.

В. “24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти.

Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето и здравословния живот.

Можете да ги задавате

на телефон 02 942 25 62

и чрез имейл

[email protected]

Препоръките и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели. Не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение - за това всеки трябва да се консултира с личния си лекар или медик със специалност. След което да изпълнява предписаните му от тях терапии и режим на живот, съобразени с конкретния случай и индивидуалното му здравословно състояние.

Ето как д-р Лилия Пашова-Стоянова отговаря на въпроса за овчето и агнешкото месо: Агнешкото месо от дълги години присъства в менюто на българина поради своите вкусови и хранителни качества, а в годините, откакто има данни от научните изследвания – и поради многобройните полезни ефекти върху организма.

Много хора хапват агнешко не само по големите празници като Великден и Гергьовден, но и без повод, наслаждавайки се на крехкия и балансиран вкус на месото. Популярността му не е толкова голяма, колкото на пилешкото и свинското, вероятно и поради по-високата цена, но агнешкото е харесвано от повечето хора.

Готвачите биха коментирали вкусовите предимства, но в рубриката за здравна информация на вестника ще анализираме от нутриционистична позиция защо да похапваме агнешко.

По стандарт агнешкото е от животно, което е под една година.

Месото от младото животно се отличава с богат състав и съдържание на многобройни полезни витамини, минерали и есенциални (незаменими, които не се произвеждат в организма) аминокиселини. А аминокиселините се строителният материал, който организмът използва за изграждането на клетките, тъканите, органите, хормоните.

Поради голямото съдържание на миоглобин (мускулен хемоглобин) в месото на животното то се причислява към така наречените червени меса, често неправомерно обвинявани априори за вредни и нездравословни. (Всъщност консумацията с мярка оказва позитивен ефект, прекаляването с всяко нещо крие риск от негативи.) Като всички червени меса и

агнешкото е

изключително

богато на желязо,

представено предимно в така наречената хем-форма, която за разлика от съдържащата се в растителните източници форма на желязото е много по-лесна за усвояване от човешкия организъм. По съдържание на желязо агнешкото месо превъзхожда пилешкото и рибата, нареждайки се до говеждото и телешкото.

Други важни минерали, откривани в големи количества в агнешкото, са цинкът и селенът. Те изпълняват съществени функции в организма основно като поддържат активността на имунната система, предпазвайки ни от баналните сезонни инфекции.

По отношение на съдържанието на витамини агнешкото месо е отличник по високи нива на представителите на група В. Откриват се

изключително високи

количества витамин

В12

- една малка порция снабдява организма с приблизително половината от дневните нужди от веществото. Прилично е и съдържанието на другите витамини от група В като тиамин, рибофлавин, пантотенова киселина, пиридоксин. Всички те са изключително необходими за нормалното функциониране на нервната и сърдечносъдовата система, а също и за образуването на кръвни клетки.

Месото е ценен източник на протеини, важни за нормалния растеж и развитие на клетките в организма, за мускулната маса, сила и издръжливост, за възстановителните процеси след травми и хирургични интервенции. За разлика от много други източници на протеини, агнешкото месо съдържа целия арсенал от незаменими аминокиселини.

Съдържанието на мазнини в месото е значително (между 17 и 21 процента), като важна особеност е изключително

голямото

съдържание на

омега-3 мастни

киселини

и конюгирана линолова киселина (в агнешкото е по-високо от съдържащите се в телешкото и говеждото например). Тези киселини се отличават с безспорни, доказани от науката, полезни ефекти по отношение на сърдечното здраве, засилването на имунитета, подобряването на психичното здраве (намаляват риска от появата на депресия, тревожност, борят се ефективно със стреса), изгарянето на мазнините, добрия външен вид на кожата.

Освен тези важни и полезни компоненти агнешкото месо съдържа и фосфор (необходим за здрави кости), глутатион (важен антиоксидант, намаляващ вредните кислородни радикали в организма, отговорни за ускорените процеси на стареене), креатин (енергиен източник).

Благодарение на уникалния си състав месото спокойно може да замести цели щандове с хранителни добавки, снабдявайки ви с така необходимите елементи по естествен път и с минимални рискове от нежелани ефекти.

Включването на агнешкото за разнообразяване на менюто действа многостранно върху организма, снабдявайки ви с енергия, като същевременно

повишава имунната

активност,

подобрява мускулната сила и издръжливост, предпазва от развитието на анемия, депресия, инсулт, протектира нервната система и опорно-двигателния апарат.

Основните съображения при консумацията на агнешко месо, които следва да се имат предвид, включват:

l алергия: някои хора проявяват непоносимост към агнешкото месо и следва да го изключат от менюто си;

l високо съдържание на холестерол: значителното количество мазнини в местото може да не е особено подходящо при хора с някои подлежащи заболявания (атеросклероза, сърдечни увреждания), поради което се препоръчва отстраняване на видимите мазнини (при агнешкото са разположени повърхностно) преди готвене и консумация не по-често от 1-2 пъти месечно в разумни количества;

l евентуално високо съдържание на натрий (от готварска сол): това се отнася главно за някои от разфасованите, допълнително обработени меса;

l съдържание на хетероциклични амини в препеченото месо: тези субстанции са известни със способността си да увреждат организма, повишавайки риска от развитие на неоплазми, като се формират в месото при прекомерна топлинна обработка – това може да се избегне, като месото не се пече на високи градуси до кафяво, а само до златисто;

l съдържание на пурини: червените меса са богати на пурини, които в организма се трансформират в пикочна киселина и могат да обострят симптомите при хора с подагра и бъбречни увреждания.

За намаляване на възможните рискове при консумацията на агнешко се препоръчва закупуване на месото директно от производителя (от ферма), почистването му от мазнините и консумиране в умерени количества. Ежедневното похапване на агнешко не се препоръчва (натоварва организма), като за извличане на оптималните ползи е достатъчна консумация веднъж на една-две седмици.

Каква е разликата между агнешкото и овчето месо и кое е по-полезно?

Овчето месо не е сред любимите на модерния градски човек и рядко присъства в чинията му. Основната и очевидна разлика с агнешкото е възрастта - овчето месо е добито от животно на възраст повече от една година. Това оказва особено голямо влияние върху крехкостта на месото - агнешкото е крехко, докато без специална кулинарна подготовка овчето е жилаво.

Друг

фактор, отблъскващ

от овчето месо, е

миризмата му

Тя се усилва с напредване на възрастта на животното. Въпреки че теоретично не се наблюдават съществени различия в състава между двата вида месо, при овчето съществува теоретично по-голям риск от замърсяване, налице е по-високо съдържание на пурини, холестерол и отпадни продукти на обмяната.

Безспорно агнешкото месо превъзхожда по вкусови и биологични свойства овчето, което не означава да изключвате последното от менюто си – добрите кулинари знаят как да намалят недостатъците.

Умерената консумация на месо се отразява благоприятно на организма, като най-важният момент е изборът на качествен продукт от доверен източник.

Когато се съобразим и с правилото да се прилага за по-продължително време щадяща термична обработка и не прекаляваме с големината на порциите и честотата на консумация, ще се възползваме от предимствата на месото и ще си доставим гастрономическа наслада. Разнообразното меню е ключът към пълноценното здраве.

Весело посрещане на Гергьовден!