Нелекуваната хипертония отнема 5 г. от живота на 50-годишните

Таргетните й органи са сърцето и съдовете, мозъкът, бъбреците

Ако не се лекува, високото кръвно може да доведе до сърдечен и мозъчен удар, проблеми с бъбреците и ендокринни болести. Влиянието му върху продължителността на живота се оказва по-драстично, отколкото се предполагаше.

Според изследване, което се основава на данни от дългогодишно проследяване на сърдечно болни в САЩ, нелекуваната хипертония съкращава живота с години, както и онази част от него, която човек прекарва в задоволително здраве.

Изследователите установяват, че високото кръвно налягане пи 50-годишни мъже и жени съкращава живота им с около 5 г. в сравнение със здравите им връстници. А дотогава хипертонията е "изяла" 7 г. от живота им в добро здраве, тъй като им е навлекла сърдечносъдови заболявания.

Повечето пациенти знаят, че горната граница на нормалното кръвно се преминава при 140 на 90, казва обясни проф. Нина Гочева, началник на Клиниката по кардиология и интензивна терапия в Националната кардиологична болница. Идеалният случай е кръвното да бъде възможно най-ниско в безопасните граници за отделния човек.

Всяка хипертония е персонално заболяване. При някои увреждането на органите може да започне и преди консенсусната граница. Мишена на хипертонията са сърцето, съдовете, мозъкът, бъбреците. “Откриването на увреждания в тях при стойности под 140/90 говори, че болестта се диагностицира късно. Това е сигнал за кардиолога, че човекът отдавна е със скрита хипертония и тя отдавна е нанасяла поражения.

В късна възраст границата на прицелното налягане е по-висока и стига 150/90. Това е така, защото се установи, че при хората в напреднала възраст и особено след 80 г. смъртността е по-висока при стойности под стандартното 140 на 90”, обясни проф. Гочева.

Как се поставя диагнозата хипертония?

“Когато установим за първи път високо артериално налягане, това никога не е равносилно на диагноза. Правят се допълнителни измервания – дали ще се потвърдят високите стойности, по кое време се случват, свързани ли са с друга патология. Диагнозата не е елементарна процедура, не търпи формален подход. При индикации за заболяване кардиологът обикновено назначава 24-часово непрекъснато мониториране (проследяване) на кръвното. Данните от изследването ориентират специалиста дали веднага трябва да се пристъпи към медикаментозно лечение. В повечето случаи

първо

препоръчваме

промяна в

начина на живот

- могат да помогнат всекидневни разходки или друга физическа активност, поддържане на здравословно тегло, спиране на цигарите, ако човекът пуши. Това е задължително и за пациентите на лекарствена терапия, изтъква кардиологът.

“По кардинални въпроси като стойности, диагностични критерии, терапевтични алгоритми лекарите не се ръководим от личното си мнение, а от приети ръководства на база на клинични проследявания, епидемиологични проучвания, големи бази от доказателства - уточни проф. Гочева. - Наскоро излязоха данни от проучване, при което се постигнаха по-ниски данни за артериалното налягане, но то беше критикувано, че в него не участват високорискови групи като пациенти със захарен диабет, нито по-възрастни пациенти.”

Зависими от кръвното налягане са и бъбреците. Особеното е, че повлияването кръвно - бъбреци е двупосочно. От една страна, високото кръвно уврежда бъбреците, от друга - когато те боледуват, може да се стигне до хипертония, разясни проф. Петър Панчев, началник на Отделението по онкоурология в Александровска болница.

Над 140/90 расте рискът от инсулт, алцхаймер, намален интелект

Член-кор. проф. Лъчезар Трайков, Клиника по неврология към УМБАЛ  “Александровска”, ръководител на Катедрата по неврология на МУ-София:  Хипертонията е главният бич за мозъка. 140 на 90 е горната граница на кръвното, което се препоръчва и от невролозите, и от кардиолозите. Кръвното налягане гарантира достъпа на кръв до мозъка. Този орган няма депа и резерви – “храни се” в реално време с кислорода и глюкозата от преминаващата кръв. Ако “кранчето” спре, след 3-5 минути започват необратими исхемични промени.

Кръвното налягане уравновесява атмосферното налягане - всяка промяна му влияе. Например, като се развали времето и атмосферното налягане падне, кръвното налягане се покачва. С увеличаване на надморската височина атмосферното налягане също намалява и съответно кръвното се вдига.

Мозъкът толерира нормалните стойности на кръвно налягане, но трябва да се взема предвид и възрастта. Когато човек е млад и не страда от дълги години от хипертония, мозъкът му разполага с каскада от механизми, които го предпазват от високото артериално налягане. Тази нормална физиологична авторегулация гарантира, че колкото и кръв да е останала в кръвното русло, ще бъде запазена за мозъка.

Когато човек е млад и здрав, всички предпазни механизми работят и мозъкът има голям капацитет да понесе и по-високи, и по-ниски от нормата стойности. Но ако е развил хипертония на 40-50 г., не й е обърнал внимание, не е била добре контролирана, горните стойности на кръвното – систолното налягане, се качват често до 160-180-200, а долното – диастолното, до 100-110. Тогава защитните механизми един по един отказват. Съдовете стават по-ригидни – не са с достатъчно еластични стени и не могат да се адаптират лесно към промените. Тогава малко по-високото кръвно е гарант за кръвоснабдяването на мозъка. Мозъчната тъкан е по-уязвима от сърдечната и издържа на исхемия – недостиг на кислород, по-кратко време. Ако при инфаркт коронарните съдове се отпушат в рамките на 5-6 часа, прогнозата е добра, докато за мозъка времевият лимит е 3-4 часа.

Преди няколко години се постигна медицински консенсус, че в по-напреднала възраст малко наднорменото кръвно налягане може да е единствен механизъм за доставяне на кръв до мозъка. Ако сме много стриктни да държим кръвното под 140/90, може да лишим мозъка от задоволително кръвоснабдяване. Затова за възраст 80+ стойностите са коригирани на 150/100-105.

Мозъкът не се чувства добре и когато кръвното е много ниско. Свързано е със замайване, колабиране – по често при млади жени, но ниското кръвно предпазва съдовете на мозъка от загуба на еластичност. За долната граница няма толкова стриктни изисквания като за горната, която става по-трудна за понасяне, ако падне под 100-110.

Надеждно установена от кардиолог, хипертонията трябва да се лекува от момента, в който започне - дори човек да е на 30 г., до края на живота. Еднократно измерване на високи стойности още не е заболяване. Но когато започне да се повтаря, трябва да му се обърне внимание. За това подсещат и честите замайвания и главоболия Най-простият начин за проверка е в 3 последователни дни кръвното да се измерва трикратното през 1 минута сутрин след събуждане и 3 пъти вечер след прибиране вкъщи. Записаните стойности трябва да се коментират с лекар и да се прецени коя е таргетната стойност точно за този човек.

Хипертонията не е единствен рисков фактор за мозъчносъдовата болест. Нито единствен, към който българинът има немарливо отношение. Той подценява и холестерола, диабета, пушенето, гените.

През последните години се оказа, че високото кръвно е също и един от рисковете за алцхаймер. Разбрахме, че от началото на заболяването до момента, в който то се прояви с първите забравяния, минават 10-12 г. Болестта отдавна е започнала, един лош белтък се е отлагал в клетките през този “сляп” период без симптоми. Ако през тези години човек е живял с неконтролирана хипертония, тя нарушава авторегулацията на мозъка и ускорява началото на болестта на Алцхаймер.

Има и друго смущаващо обстоятелство във връзка с хипертонията и мозъка. Още преди да се стигне до инсулт, високото кръвно налягане на чисто съдова основа влошава умствените способности. Лошото кръвоснабдяване и свързаният с него недостиг на кислород и глюкоза водят до промени в мозъка, които в началото пораждат чисто функционални смущения. В определени зони, обикновено между големите артерии, където са критичните места на снабдяване с кръв, започва хипоперфузия, нарушено оросяване. В резултат на това за 6-9 години настъпват необратими промени в мозъчната тъкан, които се виждат ясно на магнитен резонанс. Лошата новина е, че дълги години и тези промени не дават предупредителни симптоми. Единственият знак за тях е нарушение на интелекта, което по различни причини може да остане незабелязано. Човек губи когниция само поради съдова патология.

Сравнително доскоро се смяташе, че временните нарушения – преходна транзиторна исхемична атака, т.нар. миниинсулти, при които промените в движенията, речта, зрението, изчезват без намеса до 24 часа по старите ръководства и до 1 час по новите, са първата фаза на мозъчносъдова болест и не са оставили необратими следи. Нищо подобно. При 70-75% от хората, преживели транзиторни атаки, се установяват нефункциониращи места в мозъка, които водят до намалени интелектуални способности.

При ендокринни заболявания като диабет усложненията започват с

артериално налягане над 130-135/80-85

Доц. Пламен Попиванов - ендокринолог, началникна Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания в УМБАЛ Александровска”: Всички ендокринни заболявания имат като проява или като усложнение хипертония. Под хипертония в модерната медицина се разбира това високо кръвно, което дава отражение върху здравето на човека. Това кръвно налягане, което променя неговите кръвоносни съдове и сърцето, води до по-ранно развитие на атеросклероза, уврежда неговия мозък и бъбреци.

Кръвното налягане отразява тъканните потребности от кислород и хранителни вещества. То е показател, който подсказва дали тъканите се хранят достатъчно добре, за да изпълняват своите задачи.

При ендокринни заболявания като захарен диабет приблизителната горна граница, от която започват усложненията, е над 130-135, а долната – 80-85. Достатъчно е едната стойност да бъде повишена, за да се смята за хипертония. Тогава при болните от диабет, повечето от които развиват хипертония, се уврежда бъбрекът.

Освен това сближаването на двете граници е нежелателно, то трудно се понася. При здравите хора оптималната разлика между тях е 60-70%. При хипертония стойностите може много да се приближат, или обратното.

Друга особеност на кръвното налягане е, че то не е постоянно, а варира, като се подчинява на определени закономерности. При здравия човек то е по-ниско нощем, но при част от хората не спада нощем, а при някои дори се повишава. Възможно е кръвното да е нормално през деня и да е патологично нощем. Това не е безобидно – всъщност 1/3 от живота на този човек преминава в повишено артериално налягане. Затова за установяването на кръвното налягане то да се мониторира, да се проследява в 24-часов интервал. Обикновено се прави с холтер - електронен апарат за кръвно налягане с маншет за над лакътя, който измерва и записва стойностите през 15 минути.

Лечението на хипертонията не изисква да регулираме едно случайно артериално налягане, единични стойности, измерена в някакъв момент, а точно установено налягане, прецизно измерено и проследено дали е в норма като горна и долна граница и в рамките на денонощието и като съотношение между горна и долна стойност.

Хипертонията не е едно заболяване, тя има варианти в контекста на различните органи и системи. Поставянето на диагнозата не е елементарно. Например, ако кръвното не се понижава или дори се повишава нощем, това може да е резултат на тежък стрес. Но кръвното може да не спада нощем и поради задържане на течности. Когато сме прави или седнали, голямата част от течностите в тялото са под нивото на сърцето и излизат в меките тъкани, може да се забележи като подпухване.

При по-малко количество течности може да не се образуват отоци – при здравия човек те се получават, когато е задържал над 5 литра вода, това е количеството, което съединителната тъкан може да задържи в себе си. При спадане на напречния свод на ходилото и хронична венозна недостатъчност (разширени вени) отоци може да се появят и при по-малко количество задържани течности. Почти всички лекарства за лечение на хипертония също водят до задържане на вода.

Когато човекът легне, течностите от долната половина на тялото навлизат в съдовете, увеличават обема на кръвта и съответно това увеличено количество упражнява по-висок натиск върху съдовете. Това води и до никтурия – по-често уриниране през нощта, симптом, който подсказва скрита хипертония.

Диагностицирането на хипертонията изисква и отчитане на нормалните биоритми. Човек е дневно животно, призори, във времето за събуждане, се отделят много хормони, които го правят активен и борбен, увеличават неговата бдителност. Периодът от 4-5 до 7-8 часа е времето от денонощието, когато кръвната захар и артериалното ни налягане са най-високи и съответно рискът от аритмии, сърдечен арест, инфаркт, инсулт е най-голям. Това е закономерност при всички хора, но рискът за сърдечносъдови инциденти е в пъти по-изявен при болните от диабет и при хипертониците. Тънкостта е, че лечението не трябва да сваля стойностите прекалено и да саботира естественото вариране на налягането според биоритмите. Когато лекуваме едно нещо, не трябва да увреждаме друго. Често високото кръвно има компенсаторен характер – например при възрастни хора със стеснени и загубили еластичност кръвоносни съдове то осигурява преминаването на кръвта през местата с тесен процеп и съответно доставката на кислород, хранителни вещества, имунни клетки до органите и системите.

Точната диагноза на хипертонията, отчитането на всички фактори, които влияят при конкретния човек, и контролът на стойностите на кръвното са решаващи за предотвратяването на усложненията.