Ако не искаш захар, подслади с мед или стевия

Китайски ръкописи от VII век пр. н.е. документират появата на захарта, която се е произвеждала в Югоизточна Азия от захарна тръстика. През столетията технологията за рафинирането на “сладката сол”, както я наричат тогава, се пренася от Азия в Европа. През годините до началото на XVIII век захарта е била екзотична стока. Търгувала се е скъпо, а в домакинството се е използвала изключително пестеливо. Оказва се обаче, че в днешни дни захарта отново се е превърнала в екзотична стока.

Вафла за закуска, сок през деня, сладкиш след вечеря - в повечето от сладките продукти, които приемаме всекидневно, се съдържат заместители на захарта. Огромните размери, които е достигнала хранителната индустрия, налага използването на далеч по-евтините подсладители. В много от случаите една шепа подсладители може да замести до 10 кг захар.

Изкуствените подсладители се използват в хранително-вкусовата промишленост от края на Втората световна война.

Заместителите на захарта са над 1600 вида и се разделят на природни и синтетични. Сред природните са медът, фруктозата, сорбитът и стевията например. Към синтетичните спадат тези, които най-често срещаме на етикетите под неизвестен номер, който започва с буквата Е. За много от тях се смята, че вредят на здравето. Сред най-познатите изкуствени подсладители са аспартамът, калиевият ацесулфам и захаринът. Често те се използват от производителите под претекст, че продуктите им са диетични и са подходящи

за хора,

страдащи от диабет

Именно тези и други изкуствени подсладители може да бъдат забранени за употреба в Европейския съюз. Комисията по околната среда и храните на Европарламента гласува предложение на Европейската комисия да се сложи край на използването на някои от синтетичните захарозаместители в хранителните продукти.

Проучване, направено по поръчка на комисията, показва, че храните за диабетици не отговарят на препоръките на учените. За момента Европарламентът не е съгласен с предложението и е подел инициатива то да бъде спряно. Депутатите от Европейската народна партия са на мнение, че броят на болните от диабет и затлъстяване непрекъснато се увеличава и диетичните храни не бива да се спират.

Да се върнем обаче назад във времето, за да видим кога се появяват изкуствените заместители на захарта в храните. Първият подсладител, който започва да се използва в хранителната идустрия, е захаринът. Това се случва в началото на XX век, но самият той е открит през 1878 г. Руският химик Константин Фалберг по случайност открива острия сладникав вкус на анхидрорто-сулфаминебензоичната киселина, която той нарича захарин. Това откритие се оказва съществено за насоката на развитие на хранително-вкусовата индустрия след Втората световна война, когато употребата на захарин се засилва.

Шепа изкуствени подсладители се равнява на 10 кг захар, но може да са вредни и ЕС да ги забрани

В днешни дни той е познат също като Е 954. Както стана ясно, той е

най-старият

изкуствен

подсладител

Вкусът му е 300-400 пъти по-сладък от захарта и няма никаква хранителна енергия, което го прави подходящ за диабетици. Често се смесва с други подсладители, защото иначе може да се усеща метален горчив вкус. Захаринът не се усвоява от организма и се изхвърля чрез урината. Използва се при производството на бонбони, дъвки, безалкохолни напитки, паста за зъби и лекарства. Той се използва в малки дози и е разрешен за употреба в цял свят. Като едно от Е номерата има съмнения за негативното му въздействие върху човешкото здраве.

Аспартамът е част от повечето газирани напитки на пазара.

Със сигурност обаче най-познат и използван по цялото земно кълбо е изкуственият подсладител аспартам, известен от етикетите като Е 951, или нутрисуийт. Открит е през 1956 г. и влиза в състава на хиляди сладки продукти. Почти гарантирано е, че ако на етикета на някоя напитка пише Light, то в състава ѝ влиза познатият аспартам. До ден днешен той се посочва от търговци и производители за нужен при диетичните продукти. Негова особеност е това, че не може да се ползва в сладкарството, защото при нагряване над 30 градуса неговата структура започва да се разрушава. Но както вече отбелязахме,

почти всички напитки

на пазара съдържат

аспартам

Той се използва също при дъвките, йогуртите, бонбоните и сиропите за кашлица. При неправилна технологична обработка, има възможност да стане токсичен и сериозно да навреди на човешкото здраве. До момента са направени множество изследвания с него и резултатите са противоречиви. Някои доказват, че вредата върху човешкото здраве е много голяма и може да доведе до редица заболявания.

Някои проучвания показват, че в големи количества изкуствените подсладители могат сериозно да навредят на човешкото здраве.

Друг популярен изкуствен подсладител от опаковките на храните е Е 950, или калиевият ацесулфам. Той е близо 200 пъти по-сладък от захарта и също като нея е бял кристален прах, но за разлика от нея е с много ниска калоричност. Открит е от химика Карл Клаус през 1967 г. и в днешни дни намира широко разпространение. Влиза в състава на сладки изделия с какао или нишесте. Използва се също при сосове, мармалади, конфитюри и тестени сладкарски изделя.

Експертите не препоръчват да се приема повече от 30 гр захар дневно.

За изкуствените е ясно, че не са полезни за човешкия организъм, и въпросът е доколко са вредни. За това няма категоричен отговор, но като всеки изкуствен продукт приетото количество е от значение за здравето.

Затова най-добрият заместител на захарта си остават природните подсладители. Те рядко се използват в производството, но това не означава, че не може да ги включим към всекидневния прием на храна. Дори е препоръчително да се приема нещо сладко, защото мозъкът ни не спира да работи, а той се нуждае от глюкоза за функциите си.

Рафинираната захар е добър източник на енергия, но с нея не бива да се прекалява. Експертите препоръчват дневният ѝ прием да не е над 30 грама. Може за някои това да звучи малко, но в днешното заседнало всекидневие рядко успяваме да изразходим цялата енергия, която успяваме да усвоим. А това означава, че тя ще се натрупа по нас под формата на мазнини. Затова има по-добър вариант за набавяне на енергия - естествените подсладители.

Безспорно най-старият и най-полезен заместител на захарта е медът. Той съдържа около 20 калории на чаена лъжичка, но ценното е, че се усвоява бавно от организма.

Кръвната захар

нараства постепенно,

което дава възможност на тялото да отпусне достатъчно инсулин за обработката му. Пчелният мед съдържа и голямо количество минерали като калий, натрий, калций, а също и много аминокиселини.

Доста популярен заместител на захарта също е стевията. Тя представлява билка със сладък вкус, който надвишава този на захарта над 300 пъти. В ханите се използва екстракт от листата на растението. Той е или в течно, или в прахообразно състояние, като не съдържа никакви въглехидрати.

Билката стевия е един от най- добрите естествени подсладители, които се използват все по-често в хранителните продукти.

Стевията спокойно може да се използва от диабетици и като естествен подсладител може да влезе в направата на всякакъв вид домашни сладкиши. Все повече хранителни продукти в магазините с етикет “био” съдържат екстракта от билката. Те, разбира се, са със значително по-висока цена от храните с изкуствени подсладители.