Проф. Генчо Начев: Болница “Св. Екатерина” няма 1 ст. просрочен дълг

Проф. Генчо Начев, дмн, е директор на университетската МБАЛ “Света Екатерина”. Носител е на орден “Стара планина – първа степен”, за изключителни заслуги в науката и развитието на кардиохирургията в България. Завършва медицина през 1975 г. в София. Има придобити специалности по хирургия и по кардиохирургия в Медицинския университет в София и специалност по сърдечносъдова хирургия към Европейския борд по гръдна и сърдечносъдова хирургия. Има и специалност по здравен мениджмънт. Специализирал е в САЩ, Германия, Англия. Лектор е на студенти по медицина и на придобиващи следдипломна квалификация у нас и в чужбина. Членува в най-престижните научни дружества по гръдна, сърдечна и съдова хирургия и граждански организации и обществени инициативи. Автор е на 7 дисертации и над 230 научни публикации. Носител на най-високите отличия на университети и научни и обществени сдружения, от конгреси и медийни класации. Почетен гражданин на Казанлък и на София.

- Проф. Начев, дълговете на болниците надхвърлят 500 000 лв., по-голямата част са просрочени задължения. “Св. Екатерина” не е сред длъжниците, как го постигате в условия на лимити, които според ваши колеги тласкат лечебни заведения към фалити?
- Поех “Св. Екатерина” през 2006 г., след като задълженията на болницата в края на 2005 г. бяха достигнали 22,7 млн., от които 10 млн. - просрочени. Състояние, в което болницата можеше да бъде фалирана. В момента няма и 1 стотинка просрочени задължения. Въпреки наложените лимити за дейност и силната конкуренция - преди 10-15 г. кардиохирургиите в България бяха 3, сега са вече 9, без средногодишният брой на пациентите, които се нуждаят от такива операции, да се е увеличил. Това разбираемо води до конкуренция, която невинаги е лоялна. Въпреки това нямаме дългове и сме покрили стари загуби над 3,5 млн. Нещо повече, за тези вече 11 г. сме инвестирали 20,8 млн. собствени средства.
Финансовото ръководство
на болница е просто нещо –
разходите и да са по-малко
или поне колкото приходите.

- В какво инвестирахте тези близо 21 милиона?
- В апаратура и за прилагане на съвременни методи на лечение. Например мощният компютърен томограф, който закупихме преди време, е все още уникален за страната, 320-точков, или 640-срезов. За сравнение у нас се работи с 64-срезови. Нашият е 10 пъти по-мощен. Правим такива инвестиции, защото целта ни е не да запазим качеството на лечението, а да го подобрим. Логично е, че този, който се стреми да запази нивото, безвъзвратно изостава – медицината се развива непрекъснато, върви напред и нагоре, и за да си в крак, трябва и ти непрекъснато да подобряваш качеството.
Както и да поемаш нови предизвикателства. Например в двора зад “Св. Екатерина” има изградена до груб строеж сграда, замислена навремето като разширение на кардиохирургията, но при вече толкова болници със същата дейност си мислим, че тя би имала смисъл, ако е нещо повече. Да речем,
трансплантационен център
със суперудобна локация
между нашата болница, ВМА и Медицинска академия. Това дава възможност да се концентрират на едно място трансплантациите, които сега се правят в отделните болници.

- Все казваме - донякъде и за да се убеждаваме сами, че сме европейци. Успявате ли да напредвате с европейското темпо в лечението на сърцето?
- Опитваме се да поддържаме нивото на Западна Европа. Въвеждаме всички нови методи на лечение. Рутинна практика за болницата са не само трансплантациите на сърце и поставянето на изкуствени сърца. Най-голям опит в България имаме и с щадящото за пациента транскатетърно клапно протезиране - поставили сме над 130 такива протези. Въведохме минимално инвазивната - през малък разрез, пластика на митрална клапа, както и оперативното лечение на ритъмните нарушения на сърцето и още много други методи. Във фоайето на болницата наред с други отличия може да се види
призът за качество,
който Европейската бизнес
асоциация присъди на “Св.
Екатерина” в Оксфорд
Никога не е спирала практиката да изпращаме лекари на специализиция. Отделно всяка година до един всички хирурзи, анестезиолози и кардиолози посещават европейски или световни конгреси, в повечето случаи са и модератори. Когато колегите се върнат, споделят в мъдрите часове всичко ново и дискусионно, което са чули.

- Мъдри часове?
- Това е традиция на болницата, която се наложи през годините. На тях обсъждаме не само новини и опит от конгреси и симпозиуми, но се реферират и статии с последните новости в кардиологията и кардиохирургията. Винаги с мисълта може ли да ги приложим, какви са предимствата и рисковете. Фактът, че млади колеги идват да специализират в болницата, също е знак, че е атрактивна въпреки твърденията, че завършващите медицина искат да работят навън и лечебните заведения в страната не ги интересуват. В момента при нас специализират кардиохирургия 5-има лекари, които дойдоха почти от студентската скамейка. Същото се отнася за 7 специализанти по кардиология, 3-ма по съдова хирургия и 4-ма по анестезиология.

- Какво е надделяло за избора им?
- Възможността да прилагат най-съвременните в света методи на лечение, които още не се практикуват в други болници в страната. Виждат перспектива за развитие и са убедени, че тук ще бъдат отлично подготвени да вземат специалност на 5-ата година. Това е изключително важно за младите лекари. Когато бягат в чужбина, финансовите причини не са основните. Правят го заради неяснотата за кариерното им развитие в България. И за да живеят в уредена държава, каквато нашата още не е. Чак след това са парите.

- Описвате болницата като европейска, съизмерими ли са и заплатите на екипа ви с тези по света?
- Не мога да кажа, че в сравнение с другите болници заплатите тук са драстично по-високи, но гарантирано всички получават справедливи възнаграждения според ангажираността си.

- Например?
- Имаме сестри, които получават общо около 2000 лв. месечно. Както и сестри, които са с 1200 лв. основна заплата – сума, която на места и лекари не вземат. Екипът на “Св. Екатерина” като цяло е много квалифициран и отдаден на пациентите. Всеки - от сестрите до най-изявените лекари, непрекъснато се учи с идеята да разширяваме дейността си. В момента например е в ход програмата за трансплантация на бял дроб. Наши лекари бяха на специализация в Сан Диего при проф. Джеймисън, който е признатият за света номер 1 в тази област. Като личен гост той ще присъства и на предстоящия конгрес на асоциацията по гръдна и сърдечносъдова хирургия у нас. С проф. Клепетко от Виена, също световноизвестен специалист в трансплантацията на бял дроб, правим плана за действие при първия пациент, на когото ще направим операцията в България. “Св. Екатерина” е единственият акредитиран център за трансплантация на сърце и бял дроб.

- Колко българи чакат за трансплантация?
- За сърце са 25 души, 9 за бял дроб и 2-ма за сърце и бял дроб едновременно. Трима пациенти сме поставили на изкуствено сърце, за да изчакат донор.

- Казвате, нямаме и стотинка просрочен дълг въпреки скъпите терапии, от които се нуждаят вашите пациенти, как става на практика?
- С контрол на разходите и много широка дейност за увеличаване на приходите. Това включва трезва преценка на всеки договор и инвестиция в апаратура. Например стигнахме до съд, но спестихме едни 3 млн., които болницата щеше да плати по заварен договор за очевидно неизгодна покупка на апаратура. Друг работещ инструмент за намаляване на разходите е т.нар. стопанска сметка за клиниките. Ръководството им всеки месец е наясно с изразходването на средствата и на база предишен опит може да анализира и планира по-ефективно работата. Отделно заплатите на всички са обвързани с резултатите от дейността.

Когато въведохме
стопанската сметка в
болницата, разходите
намаляха с 20-30 процента.
В интерес на пациентите, а и като начин за разширяване на нашата дейност регулярно екипи на болницата правят безплатни профилактични прегледи в райони, в които няма достатъчно сърдечносъдови специалисти. Освен това оказваме специализирана помощ на ангиографски лаборатории в страната за обучение на кадрите им и при нужда от допълнителна терапия поемаме пациентите в “Св. Екатерина”. Организираме лекции за споделяне на опит за възможностите на болницата с колеги, за да знаят с какви модерни възможности за лечение разполагаме и при необходимост да насочват нуждаещите се. Това са почтените начини за увеличаване на пациентите, в които хвърляме много усилия и професионализъм. Като 100% държавна болница, каквато е била винаги, от самото си създаване, “Св. Екатерина” не може да си позволи нелоялни практики за “снабдяване” с пациенти.

- Къде се вмества единственият критерий на пациента за добра болница - здравето му да се подобри?
- Качеството е третият елемент на успеха, равен по значение на другите. То не може да се обвързва с финансиране.
Гарантирам, че
във всеки
момент във
всяка клиника
се спазват стриктно
утвърдените
протоколи
за всяка извършвана дейност. При нас е закон задължителното европейско правило за т.нар. хард (сърдечен) тим - отбор, който включва минимум конвенционален кардиолог (който лекува с лекарства), инвазивен кардиолог и кардиохирург, а при нужда се привличат още специалисти. Лечението на всеки пациент се обсъжда от този тим, за да се гарантира изборът на най-добрата за него терапия. Невъзможно е един лекар да решава и да си прави каквото иска. Отделно всеки месец се прави анализ на резултатите: смъртността; усложненията, които често не са свързани с качеството на лечението, а с особеностите на заболяването; колко пациенти са приемани повторно в рамките на 3 месеца и щастието на пациентите.

- Щастието на пациентите?
- Как всеки от пациентите оценява действията ни. На изписване им предлагаме да попълнят анонимна анкетна карта и я пускат в пощенска кутия.

- Ще дадете ли примери от въпросите?
- Например колко пъти лекуващият е разговарял с пациента, дали сестрата всеки ден е влизала в стаята му, липсва ли му нещо като битови условия и т.н. Но основното е отношението на екипа. За това пари не се искат, а човешкото внимание и доверието доказано са част от лечението.
Ако след визитация попитам
сестрата на стаята: “На
дядо Върбан от третото
легло бабата жива ли е?”, и
тя не може да ми отговори,
значи си е отишла.
Хората идват, защото страдат. И ако наред с лечението не можем да им предложим успокоение, вяра, човещина, нищо не сме направили. Човекът реално не може да прецени колко добре си го лекувал, понякога крайният ефект идва след време, а не при изписването, но безпогрешно знае как си се отнасял с него и дали да ти има доверие. Затова
в тази болница личното
отношение се цени
наравно с професионализма.

- И доволен ли сте от постигнатото?
- Аз никога не съм 100% доволен. Банално, но винаги има какво още да се направи. Като отношение към пациента и още повече за усъвършенстване и разширяване на лечението.

- Планирате ли нови терапии?
- В сегашните условия в България кой знае какви велики открития не можем да правим. Голямата наука струва много пари. Но можем да следим какво е постигнала световната медицина и да прилагаме тези открития, които са етаблирани и успешно се използват в практиката. Стараем се да го правим максимално бързо, въпреки че е свързано с разходи за болницата, защото много неща не се плащат от здравната каса, а не са по възможностите и на пациентите. Но ние сме упорити и не се отказваме да обясняваме колко е необходимо, защото
винаги иновативните
скъпи методи всъщност
излизат и финансово
по-изгодни,
ако съхранят възможностите на човека, който иначе би загубил работоспособност и ще се нуждае от лечение на усложнения. Сега изпращам колеги да специализират в прилагането на нов много перспективен метод за щадящо лечение на митрална недостатъчност.

- В какво се изразява тя?
- През митралната клапа към белия дроб се връща много кръв. При напреднал процес операцията би била ужасно рискова. В същото време състоянието е много тежко и влошава драстично качеството на живот, в един момент става животозастрашаващо.

- Как помага новият метод?

- Основното е, че той е неоперативен. Без никакъв риск чрез катетър през артерията се придвижва специален клипс –
нещо подобно на скоба за
телбод, с който се фиксират
двете отпуснати платна
на митралната клапа.
Ефектът се усеща веднага, връщането на кръв към белия дроб намалява рязко и човек отново се чувства нормално. Но комплектът с катетъра и митроклипса, както се нарича приспособлението, струва 12 000 лв. към момента. Което предполага не само да сме в състояние медицински да прилагаме метода, но и да се намери обществен механизъм за рутинно плащане на лечението. Ако искаме да сме в Европа, разбира се.

- Обсъждате ли и други иновации?
- Обмисляме да работим с една лаборатория за прилагането на лечение със стволови клетки. Идеята е
на мястото на инфаркта,
където има мъртви
клетки, да се вливат
стволови клетки,
които с последващото си развитие като сърдечни да заместят унищожения участък и да възстановят пълноценната работа на сърдечния мускул. Но това е по-далечна перспектива. Свързано е с получаване на разрешение да използваме стволови клетки. А и в света все още няма консенсус за вида и начина на използване на стволовите клетки в сърдечносъдовата патология.

- Колко пациенти поема болницата?
- Годишно през кабинетите преминават 40-45 хиляди, за 2016-а са били кръгло 41 хиляди. За лечение постъпват средно за година между 10 и 12 хиляди.
Наблюдаваме 28 сърдечно трансплантирани и 4-ма българи с трансплантиран във Виена бял дроб.
При нас се правят най-много сърдечни операции – около 900 годишно, въпреки увеличения през последните години брой на кардиохирургиите. Като цяло най-много са пациентите с исхемична болест на сърцето, прединфарктно състояние, както още е известна, или гръдна жаба, както и казват други. Имаме и много пациенти със съдова недостатъчност - артериална или венозна. Предимно амбулаторно се следят хипертониците. Приемаме и доста пациенти със сърдечни малформации, голяма част от които лекуваме с модерните методи, интервенционално – не с операция, а с катетри или със специални устройства за затваряне на отвори, например между предсърдията или камерите, или за разширяване на стеснена аорта и поставяне на стент в нея. Лекуваме и пациенти с различни ритъмни нарушения, изискващи често инвазивни интервенции.

- Какво трябва да се промени по отношение на финансирането на сърдечносъдовото лечение?
- Крайно време е да се направи реално остойностяване на медицинската услуга. Говорим го от 10 г., уж има разбиране, но нищо не се случва. Всеки месец всяка 100% държавна болница отчита колко и струва всеки пациент с дадена диагноза. Веднага може да се пресметне колко е средната сума за 1 пациент за цялата система. Дори да не е перфектната оценка, е по-близка до реалното. Касата заплаща много по-малка част по незнайно какви критерии. Резултатите са от хитрувания на болниците до небезопасни практики като например престерилизиране на катетри – риск и за пациента, и за този, който извършва процедурата. От 2017 г. по неизвестно какви оценки е намалено заплащането на интензивното лечение и на бъбречнозаместителната терапия. Това прехвърля разходи върху болниците. Същото се отнася и за лимитите. Тръбеше се, че постепенно ще отпаднат, а като го получихме за този месец, се оказа, че е с 30 000 лв. по-нисък от предишния. От години говорим срещу недофинансирането и няма да се уморим да го правим с надеждата здравеопазването като система да догони нивото на медицината у нас.