Пръстовият отпечатък да се замрази, трябва електронна здравна карта

- Д-р Грозев, какви позиции защитава Българският лекарски съюз (БЛС) на първата ви среща с новия екип в здравното министерство?

- Първият приоритет безспорно е възстановяване на договорното начало между лекарите и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), което бе нарушено с решението от 29 март 2016 г. на надзорния съвет на касата. Последваха опити за авторитарно управление, които подриват стабилността в системата и отблъскват лекарското съсловие.

Освен това много държим да се обсъдят реалните задължения на НЗОК и да видим какво е отражението им върху бюджета за 2017 г. Вече бе обявено, че се очертава дефицит около 250 млн. лв. за тази година.

Категорично и системно сме заявявали и своята позиция по въвеждането на пръстовия идентификатор, който

противоречи

на регламент

на ЕС от 2014 г.

и на Директива 24 от 2011 г. Ние атакуваме във ВАС законността на наредбата, чрез която бе въведена тази система. Сега 5-членният състав на ВАС излезе с позитивно становище, отхвърлящо предходното решение на 3-членния състав на съда, че наредбата не е в противоречие на закона. Затова и споделихме с министър Семерджиев нашата идея чрез ново министерско постановление да бъде замразено действието на пръстовия идентификатор в болниците до окончателното произнасяне на касационната инстанция. Изобщо не говорим за въвеждането на пръстовия идентификатор в извънболничната помощ и аптеките, заявили сме категорично несъгласие.

- Каква форма на контрол предлагате за болниците тогава?

- Сега може да се възстанови предишната система отпреди 1 ноември 2016 г. за хоспитализация и дехоспитализация с лична карта. Още от 2012 г. категорично заявяваме, че въвеждането на електронната здравна карта е целта, която трябва да преследваме и у нас. По този начин

бихме улеснили

трансграничното

здравеопазване, пациентите ще могат да получават лекарства в чужбина и др. Освен това електронната здравна карта ще може да комуникира и с виртуалната среда на БЛС - през регистъра на лекарите у нас, за да се получават данни за лекуващия лекар. Подкрепяме намерението на министър Семерджиев да започнем работа по въвеждането на електронната здравна карта.

Въвеждането на пръстовия идентификатор затрудни много и лекари, и пациенти, и не доведе до почти никакви финансови ползи. Известно е, че това бе причината да не подпишем рамковия договор с НЗОК през 2016 г. Дали 2016-а бе по-успешна в лечебно-диагностичен план? Трябва да се чуе гласът на хората, които работят в тази система. Нашите основни позиции не са променени, заявяваме ги постоянно. Сега просто дойде време за възстановяване на диалога с институциите.

- Какво предлагате за неразплатената надлимитна дейност на болниците?

- Видяхте, че с изричното настояване на БЛС т.нар. надлимитна дейност, надзорът на здравната каса реши да се възстановят 18,8 млн. лв. на болниците за периода април - ноември 2016 г. Да не забравяме обаче, че на дневен ред стоят и онези 51 млн. лв. неразплатена от касата “надлимитна” дейност за 2015 г. Тя продължава да тежи на болниците, задълженията им растат и това е една от причините. Определено ще преследваме по съдебен ред и ще обжалваме пред ВАС, за да се докаже, че НЗОК трябва да разплати тази дейност. Така веднъж завинаги ще прекъснем порочната практика всяка бюджетна година да се стартира с дефицит, който да се прехвърля в следващата година. Този дефицит на НЗОК е крайно време да бъде покрит и всяка година да стартираме от нула. Обръщам се с апел за съдействие по този въпрос към министър-председателя г-н Герджиков. Всичко извършено, проверено и признато като дейност от здравната каса да бъде плащано в рамките на годината, или по смисъла на рамковия договор - от април до април. Когато стартираме на чисто, увеличенията в бюджета на НЗОК ще бъдат реални. Сега разбрахме, че се очертава дефицит от 250 млн. лв. за годината, а в същото време бюджетът на касата за 2017 г. е с 249 млн. лв. по-висок.

- Оптимист ли сте, че ще има нов рамков договор (НРД) тази година?

- Не мога да кажа, решението да се подпише от страна на БЛС или не взема лекарският събор. Нашата организация работи в посока да има нов НРД, на ход са останалите институции и трябва да постигнем такъв договор, който да удовлетворява всички страни и най-вече пациентите. Всички работим в името на по-добрите резултати при опазването на здравето и живота на българския народ. Трябва най-после да се сложи край на безпочвените обвинения, че лекарите мислят само за своите финансови резултати - просто не е така!

- Вашето условие да се отмени пръстовият идентификатор остава ли и за този рамков договор?

- Ако не се отмени, ще създаде сериозни пречки.

- Какви други искания ще защитавате в договарянето?

- Работните групи на БЛС още не са приключили с предложенията си. Имаме

на разположение

185 млн. лв.

от резерва на НЗОК, които трябва да бъдат преразпределени в болничната помощ. Дали сме предложения и за повишаване на някои цени, и за увеличаване на обеми, все още са обект на преговори, но мисля, че можем да постигнем удовлетворяващо споразумение и за двете страни. Добра новина е и увеличението на бюджета за общопрактикуващите лекари с 13-14 млн. лв. Крайно време е да се мисли и в посока заплащане на дейността на личните лекари, те са доказали своята ефективност. С внимание трябва да се обърнем и към специалистите в извънболничната помощ, за да повишим и тяхната значимост.

Само така ще можем

да разтоварим

буксуващата

болнична помощ

и да изнесем още дейности в извънболничната - на по-ниски цени, но със същото качество да бъдат осъществявани. Става дума за такива амбулаторни и клинични процедури, които могат да бъдат изпълнявани от извънболничните специалисти.

- Бихте ли дали примери за такива амбулаторни процедури?

- Малки оперативни интервенции с локална анестезия, някои диагностични процедури като фиброгастроскопии и колоноскопии, малки интервенции в ортопедията и травматологията, в очните болести. И в момента немалко от тях се извършват в извънболничната помощ. С разумни цени и обеми дейности тук може да има подобрения.

- Възможно ли е лимитите да бъдат смекчени, както обяви новият здравен министър?

- Да, има реални възможности в преговорния процес съвместно да постигнем тази цел. Говоря и за болничната помощ, и за регулативните стандарти в извънболничната. Това ще внесе спокойствие и сигурност в системата.