Учени са разгадали генетичните тайни на киноата, почитана като "зърно-майка" от древните инки и възхвалявана като суперхрана от съвременните почитатели на здравословното хранене, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър", цитирана от БТА.

Геномът на псевдо-житното растение - киноата често е наричана зърнена култура, въпреки че принадлежи към семейство Лободови, включващо спанака, се състои от малко над 1,3 милиарда градивни елемента на ДНК (бази А, Т, Г и Ц), съхранени в 18 хромозома. Ако тази информация се разпечата като текст, той ще запълни над 500 000 страници.

Настоящото проучване показва, че киноата, отглеждана от седем хилядолетия в Андите, не само е полезна, но има и потенциала да разреши проблема с изхранването в бъдеще на увеличаващото се население на планетата.

Киноата се отглежда главно в Перу и Боливия. Основните вносители на растението са САЩ и Канада. През последните години цената на киноата се е повишила тройно заради нарастващото търсене, обусловено от факта, че тя притежава изключителни хранителни качества - не съдържа глутен, в състава й влизат всички незаменими аминокиселини, богата е на желязо, омега-3 мастни киселини и протеини, и бедна на въглехидрати.

Хранителната й стойност и фактът, че е изключително устойчива - киноата вирее при сурови условия - голяма надморска височина, по-хладни температури, бедна почва, които биха били неблагоприятни за популярни житни култури като пшеница и ориз, я правят "храната на бъдещето".

Недостатъкът на киноата е горчивият й вкус, който се дължи на съдържащите се в нея сапонини, изпълняващи защитна функция. Авторите на настоящото проучване - специалисти от университета "Крал Абдула" в Саудитска Арабия, които са работили съвместно с международни учени, обаче са открили ген, отговорен за производството на сапонини в растението. Откритието може да помогне на специалистите да селектират разновидности, които не съдържат сапонини и имат по-сладък вкус.