При кои състояния е вредна употребата на джинджифил?

На читателския въпрос отговаря д-р Валентина Стаменкова, диетолог, завеждащ отделение по хранителна терапия към ВМА

Още старите гърци и римляни са прилагали джинджифила като подправка и лекарство. Джинджифилът е коренище, което се добива от тропическото растение. Корените му са плоски, белезникави, със силен и приятен аромат и лют вкус.

Съдържат смоли, полизахариди, флавоноиди, етерично масло зингиберон и др. На зингиберона се дължи парливият (лют) вкус на джинджифила.

Коренището на джинджифила и етеричното масло стимулират стомашните жлези, действат противомикробно и служат като тонизиращо средство.

Използва се като подправка, за подобряване на храносмилането, особено в ястия, съдържащи повече целулоза. За лечебни цели джинджифиловото коренище се поставя в билкови чайове.

Прилага се при простудни заболявания, кашлица, хрема, възпаления на гърлото, като апетитовъзбуждащо средство, при нарушено храносмилане и като диуретично средство. Доказано е и лечебното му въздействие при ставни възпалителни процеси, като намалява болката и подуването на ставите при артрит.

Облекчава болката при мигрена, като блокира вещества, причиняващи възпаления, наречени простагландини. Тези му качества го правят мощно средство при предотвратяване на рака и забавяне растежа на раковите клетки.

Въпреки широкото му лечебно приложение обаче, джинджифилът като коренище, прах, екстракт или масло трябва да се приема внимателно и в определении дози. При предозиране или продължително приемане е възможно да се проявят негативни ефекти.

Коренището на джинджифила и етеричното му масло не бива да се използват
при възпалителни заболявания на бъбреците, стомаха и червата, както и при заболявания на жлъчката и черния дроб.

При някои от тези заболявания може да се появят тежки странични ефекти. Възможна е появата и на стомашно неразположение след употребата на чай от нарязани късчета пресен джинджифил.