И в САЩ има хора, които отказват лечение, казва психиатърът д-р Любомир Канов

- Д-р Канов, непрекъснато сме свидетели как хора нападат други. Така ли е и в САЩ, където сте работили? Как се лекуват психичните разстройства там и как се контролират болните?

- За съжаление, и в Америка положението не е съвсем блестящо. Особено в т.нар. либерални щати като Калифорния и Ню Йорк. Хора с поведенчески проблеми, дължащи се на нелекувана психична болест, психози, налудности, които биват освобождавани от болниците, много бързо излизат извън обсега на програмите. Причината е, че не желаят да бъдат лекувани и

не осъзнават, че имат проблем.

Това са скитници, които живеят на улицата или спят в метрото.

Проблемите са сходни и в Западния свят. Проявите на агресия от страна на психично болни имат качеството да впечатляват много силно и са лесна плячка на медиите, които имат нужда от шокиращи новини.

Нападението от психично болен е по-травмиращо, отколкото от хладнокръвен убиец. Килърите убиват десетки хора, закопават ги на Витоша. Това, макар и драматично, е всекидневна практика в България. Ставали са доста неразкрити убийства, което за мен е по-плашещо, отколкото нападението от психично болен. Но той е хванат, евентуално изпратен на лечение в болницата и започват проблемите с негодната психиатрична и здравна система в България. Няма метод, по който хора със заболявания да бъдат поставени под наблюдение, да получат не формална, а реална грижа и да бъдат интегрирани.

- Възможно ли е такъв човек да бъде изцяло излекуван?

- Болестите са различни, а дори и една и съща болест може да протече различно при отделните хора. Например биполярното разстройство отлично се поддава на лечение и страдащите могат да имат достатъчно добър живот, стига да спазват режима на лечение.

Болестите от кръга на шизофрениите са по-неподатливи на терапия.

Там проблемът донякъде е овладяем, може да живеят приличен живот, могат да работят, някои дори са гении.

Фатализмът, че това са нелечими състояния, е неправилен. Прекаленият оптимизъм също. Те са лечими, в много отношения са сравними с хроничния диабет, високото кръвно налягане, които милиони поддържат с определени доза лекарства. От друга страна, медикаментите за психичните заболявания са пейоратив. Казват: "Вземай си хапчетата". А трябва да се разглеждат в медицинска плоскост заедно с другите и да бъдат третирани и от държавата като болести, които са лечими. Проблемът е, че у някои хора липсва съзнание за болест и отказват това лечение.

- Има ли в САЩ такива, които не се лекуват, извън тези, които живеят на улицата?

- Да, изпадат от семействата понякога, но там семействата не са толкова патриархални. У нас родата е важна, особено в по-малките населени места. Много хронично болни са изоставени в държавните болници десетилетия, защото нямат близки.

В САЩ имаше един особен проблем - за правата на душевноболните. Законът се преструва, че те притежават воля и способност да вземат решения.

Много от тези хора не притежават своя воля, защото техният разум е нарушен. Все едно да смяташ, че малко дете носи отговорност. Същото е да го изискваш от човек с тежко разстройство на личността. Може законът до го третира като невменяем при престъпления, но вменяем да взема решения дали да се лекува и да прави каквото си иска.

Виждали сме и човек да ходи по голяма нужда на 5-о авеню,

да размахва ножове, да крещи, да тормози хората на тротоара. Това е преструвка, дегизирана като човешки права.

Обществото трябва да ограничава подобни индивиди в интерес на самите и всички останали. Правото на такова поведение не е проява на хуманизъм или демокрация. Трудно е да се намери баланс.

- Какво е решението?

- Има и друг съпътстващ проблем на нашите западни общества - употребата на дрога и всякакви вещества, които влияят ужасяващо на човешкото поведение и увеличават престъпността.

Може би трябва да погледнем как е решен въпросът в Сингапур или в такива общества, които може би са по-драстични, но ефикасни. Макар и да ни изглеждат екстремни, всеки завижда на Сингапур за чудовищния напредък в последните 40 г. За дрога там наказанието е смърт.

По подобен начин прекалено разширеното разбиране за права трябва да бъде прецизирано и

хора, които постоянно заплашват другите, да бъдат ограничавани по хуманен начин.

За това трябват инвестиции и средства. Онези огромни мрачни затвори, складове, каквито бяха някога в Америка заведенията за психично болни, не са решение. Трябва средно положение, поетапно.

- Как повлия ковид и има ли постковид синдром?

- Чисто неврологично повлия, като влоши когнитивните способности, паметта и вниманието на някои хора. Други страдат от мозъчна мъгла като последица от вируса. Имаше и такива, които дори се усъмниха, че част от ваксините също имат подобен ефект, което не е доказано.

- А в психически план за непреболедувалите?

- Разбира се, пандемията влияе на хората с невротична склонност и страдащите от т.нар. тревожни разстройства. За тях тя е допълнителен повод да развият сериозни тревожни състояния. Хората, които ходят с маски и на Витоша, се страхуват за живота си.

COVID имаше и друг ефект - допринесе за отчуждаването на хората един от друг. И досега сякаш алиенацията не е преодоляна, поне една част от хората като че ли не общуват по същия начин след пандемията. Тя повлия на общата нагласа за общуването. Връзките бяха скъсани заради факта, че трябваше да се избягваме. Оставя следа.

Тревогите и невротичните състояния се увеличават, шизофрениите не се увеличават.