Приемът на антиоксидантни медикаменти, витамини и хранителни добавки може да бъде опасен за организма, пише BBC.

През 1970 година американският учен Лунис Паулинг, носител на нобелова награда по химия, пише книгата ,,Как да живеем по-дълго и да се чувстваме по-добре", в която описва ползите от ежедневния прием на хранителни добавки и витамини. Оттогава той е наричан ,,бащата на витамините".

През 1992 идеите му са на корицата на списание ,,Time Magazine", под заглавието ,,Истинската сила на витамините". Статията твърди, че витамините са лек при сърдечно-съдови заболявания, рак и забавят процеса на стареене. 

Резултатът от излизането на изданието е бум на продажбите на мултивитамини и хапчета за отслабване. Паулинг става световноизвестен, но получава лоша репутация сред колегите си в научните среди. 

През 1945 Ребека Гершман, тогава част от университета Рочестър в Ню Йорк, първа открива, че молекулите на тези радикали са потенциална опасност за човешкия организъм, като бива подкрепяна и от други учени, които добавят, че свободните радикали могат да доведат до болести и преждевременно стареене.

Въпреки това през годините са правени много изследвания, чрез които се доказва, че идеите на ,,бащата на витамините" са не само грешни, но и опасни.

Паулинг основава твърденията си на факта, че витамин C е антиоксидант, съдържа и витамин Е, бетакаротин и фолиева киселина, който спомагат за отделянето на свободни радикали.

Изследванията, направени върху животни през 70-те и 80-те години на миналия век доказват, че витамините и антиоксидантите не забавят стареенето и не спират развитието на болести при тях.

Отнася ли се това и до човешкия род? За да разберат това американски учени събират група хора, разделят ги на две, като едните получават витамини, а другите съвсем обикновени хапчета, но никой от тях не знае към коя от групите е. 

Познат като ,,двойно сляп контролиран пробен период", този метод е широкоразпространен при изследването на медикаменти. Много такива проучвания са направени с цел да се разбере как ни влияят антиоксидантите. Резултатите са показателни.

Една от изследваните групи са жени в менопауза, който приемали фолиева киселина, която е алтернатива за прием на витамин Б, в продължение на 10 години. След направените им изследвания се установява, че рискът им за рак на гърдата се увеличил с 20 процента.

Според обобщени данни от 2012 година, основаващи се на 27 такива проучвания за ефективността на антиоксидантите, само при 7 от експериментите имало някакви ползи за здравето на хората. При 10 от проучванията нямало никакви промени за организма, като на хората било казано, че взимат обикновени хапчета, а всъщност им били давани витамини. При останалите 10 експеримета хората приемат витамини, а състоянието им се влошава.

През 2007 година Американският институт за справяне с рака публикува проучване, чийто резултати са, че мъжете, който приемат мултивитамини са с 2 пъти по-голям риск за заболяване от рак на простатата от тези, който не приемат.

Последните твърдения на учените в тази сфера са, че свободните радикали могат да са вредни сами по себе си, но са жизненоважни, тъй като ролята им е да изпращат сигнали от едни части на клетката до други и контролират процеса на растеж и делене. Нещо повече: при инфекция или вирус в организма свободните радикали встъпват в ролята си на унищожители на вредителите. Извода е, че здравословна реакция на имунната система се осъществява чрез помощта им.

Генетиците Джордж Крънч и Педро Магалхес казват: ,,Както огънят е опасен, а хората са се научили как да го използват, така и се оказва, че клетките имат своите механизми за управление на свободните радикали."

Становището на учените е, че антиоксиданти трябва да взимаме, когато е установена нуждата на организма от допълнителен прием на определен антиоксидант.